Решение № 696 от 29.10.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 522/2025
- Вид
- Решение № 696
- Подписан
- 29.10.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Магдалена Бориславова Младенова-Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 696 гр. Враца, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420100522 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. В. Е., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет.**, ап. ** и настоящ адрес: гр. **, ул. „**“ № **, вх. **, ет. **, ап. ***, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.
В исковата молба се твърди, ч е ищцата е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 5 000,00 лв.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл.
143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г.. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите бил 21,77 %. Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.
22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Излагат се съображения, че уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата-поръчител, като поради невключването на 1 възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Изтъква се, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че в случая кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 21,77 % ГПР, като на ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора. Сочи се, че в случая потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по-конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.
Изтъква се, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,77 %/. Твърди се, че е посочен лихвен процент по кредита – 19,86 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21,77 %.
Поддържа се, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване от негова страна на лично обезпечение.
Сочи се, че съгласно Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г.., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, като по силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесетдневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му – в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети.
Поддържа се, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и е подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата-поръчител възнаграждение в общ размер на 3 081,51 лв., платимо като добавък към падежната вноска.
Излагат се съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения: договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване /арг. от чл. 138 от ЗЗД/; договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение; законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение; длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице-поръчител е лишено от правно 2 основание; договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен; договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК; съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни; по договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично; поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК; клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията; тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
Изтъква се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, като той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг.
Твърди се, че в случая кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение, като недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г., както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № *****/**.**.** г. Иска се освен това съдът да осъди ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД да върне сумата от 20,00 лв., представляваща платена от ищцата без правно основание възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/**.**.** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и заплатените от ищцата без правно основание суми в общ размер на 50,00 лв., съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № *****/**.**.** г..
В срока по чл. 131 от ответника „Кредисимо“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. На първо място се излагат съображения, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г.. и Договор за предоставяне на поръчителство от 23.03.2023 г., с оглед на това че същите към днешна дата не са действащи между страните.
Сочи се, че в процесния случай ищецът има правната възможност, от която се е възползвал, да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, предвид което ищецът няма правен интерес от настоящото производство, доколкото е налице друг способ, с който правата му ще бъдат защитени в по-голяма степен. Изтъква се, че предявяването на самостоятелните отрицателни установителни искове противоречи и на принципа на процесуалната икономия, а именно – с по-малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г.. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и П. В. Е. /кредитополучател/, както и сключването 3 на Договор за предоставяне на поръчителство от 23.03.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител П. В. Е.. Сочи се, че Договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г.. е сключен между страните за главница от 5 657,84 лв., като същата е била усвоена в цялост от ищцата. Пет хиляди лева от главницата били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 657,84 лв. била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия, като в частта за сумата от 657,84 лв. кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение било заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя към доставчика на услугата. Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21%. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизал на 8 376,14 лв. (от която сума: 5 657,84 лв. – главница и 2 718,30 лв. – договорна възнаградителна лихва). Твърди се, че ищецът погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва.
Разпечатката съдържа 24 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61ee2b41-80f7-4a94-9881-d03be8357714