Присъда № 81 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда

№81/14.11.2024г. по НОХД № 757/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив

Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу К. И.

К. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.115 от НК, за това, че на 08.07.2023г. в гр. Пловдив умишлено е умъртвил Т.И.Т. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 14.07.2023г.

Акцесорни страни в съдебното производство – частен обвинител и граждански ищец не са конституирани, предвид липсата на искания на пострадалите лица в тази насока.

Подсъдимият К. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Сочи, че на инкриминираната дата е бил заедно с подсъдимия и са се сбили, но после не знае той къде е ходил и какво се е случило с него.

Твърди, че е искал да го сплаши, а не да го убива, поради което и моли за справедлива присъда, като се преквалифицира обвинението му.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се съображения, че показанията на свид. Х. Д. и свид. М. Н., които се явяват обективни и безпристрастни свидетели следва да се кредитират с доверие, доколкото описват нанесените от подсъдимия удари на пострадалия, а именно събарянето на земята и нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, докато той молел подсъдимия да спре и стенел от болка. Навеждат се доводи относно причините, поради които не следва да се ценят показанията на свид.Ж.К., а да се кредитират с доверие показанията на свид.З.Б. и заключенията на СМЕ, които сочат наличието на светъл период, през който пострадалият е изглеждал здрав. Твърди се, че подсъдимият е действал с пряк умисъл с оглед броя на нанесените от него удари на пострадалия в главата, като е съзнавал, че наред с целия резултат неименуемо ще настъпи и смъртта на Т. Т.. Предлага, с оглед предходните му осъждания, които се сочи, че съдът следва да отчете като отегчаващи вината обстоятелства, да му се наложи наказание при условията на чл.54 НК в размер на 17 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и съдът да го осъди да заплати направените по делото разноски. Веществените доказателства предлага след приключване на делото да се върнат на наследника на починалия.

1

Защитника на подсъдимия - адв.П. пледира, че не е доказано по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, както и да го е извършил умишлено. Сочи, че е установено, че между подсъдимият и пострадалият е възникнал скандал, но доколкото една от свидетелките е с влошено зрение и е била без лещи то възприятията й относно случилото се, не са ясни и обективни. Навеждат се доводи, че свид.Д. и свид.Н. не са възприели инцидента в цялост, а само отрязък от него, а и същите противоречат на заключенията на СМЕ. Твърди се, че показанията на свид. Ж.К. следва да се ценят с доверие, доколкото същият е бил в близки отношения и с убития и с подсъдимия и от тях се установява, че конфликта е започнат от убития, който е извършил и противоправни действия спрямо подсъдимия. Излагат се съображения, че доколкото вещите лица изготвили СМЕ не могат да посочат броя на ударите нанесени на Т.Т. и сочат, че смъртта му може да е причинена от един нанесен удар, то е възможно да е причинена от подсъдимия при нанесените от него удари с ръка и крак в състояние на силно раздразнение или да са получени впоследствие от друго лице, поради което и обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин. Твърди се, че подс.К. и Т.Т. са били приятели, К. се е грижил за него, като отправените от Т.Т. обиди към К. и упражненото физическо насилие не са достатъчен мотив подсъдимия да е целял настъпването на смъртта му или да е допускал настъпването й. Пледира се подс.К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК или алтернативно ако се приеме, че именно ударите нанесени от него са причинили тежката черепно мозъчна травма довело до смъртта му, то същото да се преквалифицира като се отчете, че конфликта е започнал от Т.Т., който е проявил насилие и е нанесъл тежки обиди на подсъдимия.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. И. К. е роден на ******г. в гр. Р., с постоянен адрес: гр.

Пловдив, ул. *****, б., български гражданин, с основно образование, разведен, *** в „***“, осъждан, с ЕГН **********.

Т.И.Т. и подсъдимият К. И. К. се познавали от квартала, в който живеели и употребявали често заедно алкохол в големи количества. Обичайно с тях излизал и свидетелят Ж. К., който не консумирал алкохол, поради заболяване. Тримата всеки ден се събирали в заведение "***", находящо се в квартал Южен – гр. Пловдив, стопанисвано от свидетеля З. Б..

На 08.07.2023г. преди обед, около 11,00часа подсъдимият К. и свидетелят Ж. К. с велосипедите си отишли до заведението на свидетеля Б..

Изправили ги пред входа му на степенки отпред и влезли вътре. В заведението бил управителят- свид. З.Б. и Т.Т., който седял сам на една маса и консумирал алкохол- водка. Подсъдимият К. и свидетелят Ж.К. седнали заедно на друга маса, като подсъдимия си поръчал уиски и кока кола, а свид. К. отишъл да си вземе кафе. Т.Т. и подсъдимият започнали да разговорят и да спорят, накрая се 2 скарали, като пострадалият станал и ударил с юмрук в лицето подс. К.. Той скочил срещу Т. да го удари, но свид. Ж.К. успял да го спре и успокои.

Около 11.15 часа - 11.30 часа, свид. Б. им казал, че трябва да излиза по работа, свид.К. му обещал, че ще ги наглежда и след като свид.Б. ги предупредил да са тихи, ги оставил сами, тъй като те го посещавали почти ежедневно и той им имал доверие. В заведението останали свид. Ж.К., Т. Т. и подсъдимият, като последните двама продължили да употребяват алкохол.

След известно време, около 12,00 часа, Т. поискал от свид.К. цигара, но той отказал да му даде, след като подсъдимият му казал да не му дава. Т.Т. се ядосал и започнал да обижда и псува подсъдимия и свид.К.. Подсъдимият скочил и ударил шамар на Т., който излязъл извън заведението, а подсъдимият тръгнал след него да го гони.

Излизайки, Т.Т. бутнал един от поставените на степенка пред заведението велосипеди. В този момент подс.К. ударил Т.Т. в областта на главата. Т. не отвърнал на удара, казал му да спре и тръгнал да пресича улицата, насочвайки се към намиращия се срещу заведението тротоар.

Подсъдимият тръгнал след него като му нанесъл няколко удара с отворена и затворена ръка в горната част на главата, в предната и задната й част. През цялото това време пострадалият Т., вървял назад опитвайки се да избяга, но подсъдимият преследвайки го, не спирал да му нанася удари. Достигайки до тротоара отсреща, до бордюра, подс.К. нанесъл пореден удар в областта на главата на Т., с който успял да го събори на земята. Т.Т. паднал по гръб на тротоара, като главата му се ударила в бордюра, при което подс.К. продължил да нанася удари върху вече лежащия на земята Т., като го удрял с крака и ръце в областта на корема, лицето, главата и крайниците. При един от ударите, подсъдимият счупил с юмрук пода на очницата на Т. и носните му кости, като от удара по клепачите на двете му очи се образували кръвонасядания по типа на “травматични очила”. Т.Т. молел подсъдимия да спре, крещейки “К. спри!”, но въпреки молбите му същият продължил да нанася удари по главата на пострадалия, като освен с ръце, подсъдимият ритнал няколко пъти с крака главата на Т..

По това време, по улицата, непосредствено пред заведението преминавали свидетелките Х.Д.Д. и М. Н., които се придвижвали бавно, тъй като били с малките си деца. Свид.Д. и свид. Н. възприели случващото се, като им направило силно впечатление яростта, с която подс.К. нанасял множество удари върху пострадалия с крака и ръце в областта на главата, лицето, тялото и крайниците, вследствие на които му причинил: тежка черепно мозъчна травма с кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка в дясно челно -слепоочно -теменно- тилно с развитие на мозъчен оток, довел до вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, контузии на мозъка, кръвоизлив под паяженовидната мозъчна обвивка, повърхностни и дълбоки мекотъканни увреждания по главата, кръвонасядания на кожата и меката черепна покривка, лицева травма със счупване на вътрешно- долната стена на 3 дясната очница, счупване на носни кости и наличие на дълбоко кръвонасядане по меките тъкани в областта на корена на носа, травматични увреждания в областта на дясната очница, кръвонасядания на клепачите на двете очи, травми на крайниците с кръвонасядане на кожата и подкожно в областта на лява мишница и предмишница и дясната предмишница, лявата подбедрица в горна трета, дясната подбедрица и дясното бедро, охлузване и кръвонасядане на ляв и десен лакът, кръвонасядане на гръдния кош вляво, корема вляво и на гърба.

Междувременно от заведението бил излязъл свидетелят К., за да разбере какво се случва между Т. и подсъдимия. Виждайки как последния удря Т. с юмруци и ритници по главата, лицето, тялото и крайниците, той отишъл при подсъдимия и го дръпнал, след което двамата тръгнали обратно към заведението. Малко по-късно Т. станал от земята и също тръгнал към заведението на свид.Б.. Така тримата се събрали отново отпред пред заведението, като подсъдимият и Т.Т. започнали да се ругаят. По това време, покрай заведението минавали свидетелите Р. Д. и В. А., които били приятели на свид.Б.. Те видели, че Т. и подс.К. се карат и тъй като ги познавали се спрели, за да разберат какво се случва помежду им. Свидетелят Д. попитал къде е З. Б. и след като разбрал, че го няма, му се обадил на мобилния телефон и го уведомил, че пред заведението му става скандал между Т. и подсъдимия. Малко след това свид.Б. дошъл пред заведението, където заварил Т., подсъдимия, свид. К. и свидетелите Д. и свид. А.. Свид.Б. разбрал, че подсъдимия е бил Т. и му ударил шамар, предупреждавайки го да не се саморазправя с Т., след което им казал да си тръгват.

Т.Т. тръгнал без чехли на краката си към магазин "***", а подсъдимият и свидетелят Ж. К. взели велосипедите си и се преместили в друго заведение в квартала, където останали още няколко часа. Т. влязъл в магазина "***" и след малко излязъл, без да си купи нищо.

Пострадалият вървял, залитайки покрай магазина, като на няколко пъти влизал и излизал от него, после отивал до намиращия се в близост парк на ул.

"***" почивал там и отново се връщал до "***", после отново се връщал в парка, като последното му посещение в магазина било около 15:35 часа, след което Т. спрял в намиращия се в близост до магазина парк и легнал на земята до една пейка. До този момент пострадалият се намирал в т.нар „светъл период“, характерен като явление за този тип травматично увреждане, даващ му възможност да извършва самостоятелни движения.

В парка в тези следобедни часове имало множество хора, сред които и свид.Х.Д., които видели жертвата легнала на земята, но мислели, че е злоупотребил с алкохол, тъй като до него имало бутилка с бира, поради което никой не му обърнал особено внимание.

Така Т.Т. лежал няколко часа на земята, като не се пробуждал и не променял положението на тялото си. На един от преминаващите през парка хора – свидетелят Д. П., му направило впечатление, че лицето на Т. е много 4 подуто и че същият лежи доста време в една и съща поза и не помръдва, поради което и решил да потърси помощ и в 20:36 часа позвънил на тел. 112.

Свидетелката С. А. възприела лежащия в парка Т. при преминаването си в парка около 17 часа, когато се прибирала от работа, но и последната, както и повечето хора, намиращи се в парка по това време, помислила, че се касае за алкохолик, който спи, поради което първоначално не обърнала внимание. Около 21 часа свид. А. излязла на терасата на апартамента си, който бил в близост и видяла, че Т. не е помръднал от мястото, на което го била видяла по-рано, поради което у нея възникнало съмнение, че нещо не е наред.