Присъда № 64 от 04.12.2025, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 64 от 04.12.2025 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 500 по описа за 2025 година.

Производството по НЧХД № 500/2025 г. по описа на Районен съд Хасково е образувано по тъжба от М. И. К. от град Хасково против Д. С. Д. от с. Брястово, обл. Хасково, с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане, рег. № 511 от 24.06.2025 г. - предаден на съд за това, че на 01.02.2025 г. в землището на село Брястово, обл. Хасково казал на М. И. К., ЕГН: ********** нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие, а именно напсувал го с думите: „******“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс.

С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия Д. С. Д. от с.

Брястово, обл. Хасково, граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 01.02.2025 г. до датата на окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител М.

И. К., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. Р. А. от АК Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. Р. А. намира, че подсъдимият бил извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, както от обективна, така и от субективна страна. То се доказвало по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства, които подлага на анализ откъм достоверност. Счита, че се установявало по категоричен начин, както авторството на деянието, така също и причинените от деянието неимуществени вреди. Моли за налагане на справедливо наказание в рамките на предвиденото в закона, а именно глоба в размер на 1000 лева, а гражданският иск да бъде изцяло уважен за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 01.02.2025 г. до датата на окончателното й изплащане, а полза на доверителя й – присъдени направени по делото разноски. Към направеното изложение се придържа изцяло и частният тъжител и граждански ищец, който също подлага на обстоен анализ гласните доказателства и особено застъпва критичния такъв по отношение на изложеното от страна на свид. М. М. Ф. и поставя под съмнение въобще присъствието му на мястото на събитията. Придържайки се към предмета на доказване в настоящото производство тъжителят М. И. К. пледира, че 1 основният въпрос бил дали подсъдимият го е напсувал, ситуацията, в която това е станало при опита му да осъществи нормален, човешки контакт и че намира не само той, но и законодателят това поведение на подсъдимия за противоправно, поради което моли съда подс. Д. С. Д. да бъде осъден, а гражданският иск – уважен.

Защитникът на подсъдимия Д. С. Д. – адв. В. Г. от АК - Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на подзащитния му обвинението не било доказано по безспорен начин, а от всички доказателства и пледоариите на другата страна, постоянно се излизало от неговия контекст. Поставя на остър и критичен анализ показанията на свидетелите О. Я., която често била с разменени роли с тъжителя по други дела и често изложеното от нея в жалби и обяснения било с автор тъжителя в настоящото производство и В. Й., която удобно за обвинителната теза развила в показанията си хронологията на събитията. Не успяла, обаче, нито да разпознае подсъдимия или свид. М. Ф., нито тя самата била разпозната като присъстваща на място, а освен това изпаднала в противоречие с другия основен свидетел относно инкриминираните изрази – заплахи, псувни и ругатни от гледна точка броя и обстановката по отправянето им. Излага аргументи за достоверността на изложеното от свид. М. Ф. и подробни житейски доводи, свързани с личното и социално положение на подсъдимия, начина му на живот, по отношение на факта на умъртвяване на животни и изказва възмущение по отношение на всички, които с поведението си са довели до подобно развитие в контекста на подбудите на тъжителя да води множество дела срещу живущи в населеното място, където осъществявал дейността ди по отглеждане на коне и предлагане на конна езда. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск – отхвърлен с произтичащите от това последици.

Подсъдимият Д. С. Д., разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. В. Г.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че не се чувства за виновен и моли да бъде оправдан.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. С. Д. е роден ******************

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 250804005000340665, ЦАИС „Съдебен статус“, валидна до 04.02.2026 г. подсъдимият Д. С. Д. не е осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а от НК. За същия са събрани характеристични данни, 2 като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока се сочи, че същият се занимава със животновъдство, извършвал е нарушения на обществения ред и не се ползва с добро име сред населението на с.

Брястово, обл. Хасково, където живее.

Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител М. И.

К. е вписан като адвокат, но освен с тази дейност, се занимавал и с отглеждане на коне, като предлагал и конна езда, включително уроци. Тази дейност развивал в с. Горно брястово, община Минерални бани, обл. Хасково.

Известно сред живущите било в населеното място било, че съжителствал със свид. О. Я..

Подсъдимият Д. С. Д. бил регистриран като земеделски производител с УИНЗС 56812 и имал животновъден обект, намиращ се също в землището на с. Брястово, община Минерални бани, обл. Хасково, както се установява от Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2330/01.11.2020 г., издадено от ОДБХ – Хасково, вид ферма с капацитет до 50 бр. говеда и 25 бр. телета, до 100 бр. овце и 50 бр. агнета, отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания, а видно от Справка за дейността за стопанската 2023 – 2024 г. с отглеждани животни – говеда и биволи общо 98 бр., в това число телета и малачета и крави, месодайни и овце общо 60 броя. В обекта имало постройка, обитавана от подсъдимия, поземленият имот не бил ограден, а животните свободно се движели в района, като във връзка с дейността на подсъдимия били подавани често сигнали и инициирани проверка от различни държавни органи – ОДБХ, МВР, както и от Община Минерални бани.

На 01.02.2025 г. частният тъжител – М. И. К., заедно със свид. О. Я. и техен приятел – свид. В. Н. Й. били на конна езда в района на еко пътека „****“, с. Горно Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково. Тримата били с конете, които яздели, както и с две кучета като преминали и през местността „Юртите“, в землището на с. Брястово, обл. Хасково, където били част от животните, отглеждани от подсъдимия Д. С. Д. – крави и телета, имало биволи, както и прасета, при което кучетата започнали да облайват една от кравите, а едно от тях нахапало животното.

По същото време подсъдимият Д. С. Д. бил в животновъдния обект, който стопанисвал. С негов приятел – свид. М. М. Ф., били в постройката, когато се чул ревът на животно, при което подсъдимият се показал навън и възприел как кучето на тъжителя, което бил виждал и друг път хапело животното, а последният се опитвал да го усмири, което и сторил и се приближил, заедно със съпровождащите го жени с конете и се обърнал към подсъдимия: „******“. Последният, обаче, видимо ядосан от възприетото и от видимите наранявания на животното отправил гневни и заплашителни изрази по адрес на тъжителя М. И. К., че щял да го убие, него и кучетата, който пък, го запитал убивал ли е някога жив човек и знае ли какво е това, при което подсъдимият му отвърнал, че не е убивал досега човек, но него и кучетата му 3 щял да убие, защото му било писнало. След размяна на тези реплики, подсъдимият Д. С. Д. напсувал тъжителя, изричайки по негов адрес израза:

„******“, възприет от свидетелите О. Я. и В. Н. Й., които заедно с тъжителя се отдалечили с конете и кучетата, а подсъдимият Д. С. Д. отправил още реплики по адрес на тъжителя. След това се обадил на свид. М. К., към онзи момент на длъжност „****“ в РУ на МВР – Хасково, отговарящ за района и поискал съдействие от МВР, но последният го уведомил, че било почивен ден и не можел да окаже съдействие, след което по негова препоръка, подс. Д. С. Д. позвънил на ЕНН 112 и подал сигнал за случилото се с животните от номер ******* с продължителност на разговора 03:03 минути. Пререканието между тъжителя и подсъдимия било частично възприето и от свид. М. М. Ф., който при вида на кучетата не излязъл въобще от постройката, тъй като имал страх от кучета. По този повод и самият подсъдим Д. С. Д. му бил казал да не се показва навън.

Частният тъжител и граждански ищец М. И. К. също подал жалба за случая и била образувана преписка, вх. № 448/2025 г. по описа на РП – Хасково, разпределена на свид. М. А. К., мл. експерт в РУ на МВР – Хасково, Участък Минерални бани, който събрал обяснения от участниците в събитията, а с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.05.2025 г. на прокурор в РП – Хасково, след като преценил, че съдържащите в преписката материали не обосновавали извод за извършено престъпление от общ характер, отказал образуването на ДП и прекратил цитираната преписка.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в съдебна фаза на производството писмени доказателства , посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати в това им процесуално качество.

На първо място, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия Д. С. Д. относно характеристиките на животновъдния обект, за начина, по който се отглеждали животните, за познанството му с частния тъжител и граждански ищец, както и отчасти за събитията на инкриминираната дата. Дава се вяра на изложеното от подсъдимия за инцидент с негово животно, предизвикан от кучетата, собственост на частния тъжител и съпровождащи го по време на организираната езда, станало повод за възникване на словесно пререкание между двамата. Споделя се изложеното от подсъдимия и относно кръга присъстващи лица на мястото на събитията, като обясненията в това направление се подкрепят от изложеното от свид. М. М. Ф.. Съдът кредитира неговите показания в частта относно отношенията му с подсъдимия и най – 4 вече, че на процесната дата се е намирал на място в постройката, която подсъдимият обитавал в животновъдния обект, както и за конкретния повод подсъдимият Д. С. Д. да се покаже навън – инцидент с животно, което било нахапано от кучета, както и че именно страхът от свободно пуснати кучета е причината свид. М. Ф. да не излезе навън, още повече, че така му е било казано от неговия домакин в лицето на подсъдимия. Това е житейското обяснение неговото присъствие да не бъде манифестирано и да не бъде възприето от тъжителя и съпровождащите го лица, но последното само по себе си не е основание да се отрече този факт. Дава се вяра на изложеното от този свидетел и относно размяната на реплики между двамата мъже навън – подсъдимият Д. Д. и тъжителя М. К., а неговото местонахождение в този момент обяснява факта, че не е бил в състояние да възприеме съдържанието на употребените изразни средства, въпреки високия тон и конкретно да не възприеме тези, съдържащи заплашителни или обидни реплики. Последното, обаче, не означава, че такива не са били отправени, като в тази насока са събрани достатъчно и убедителни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите О. Я. и В. Н. Й.. Същите без съмнение са присъствали на мястото на събитията, като всички доказателствени източници, без значение от коя страна са ангажирани, включително и от обясненията на подсъдимия сочат, че тъжителят е бил на територията на животновъдния обект с две лица от женски пол, били са на коне и е имало две кучета с тях, а обстоятелствата около установяване и призоваване на свид. В.