Решение № 155 от 28.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 84/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 23.06.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т.16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.79 · Закон за собствеността
- §76 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Стара Загора, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Н. Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500084 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от С. Т. Ш. от гр.Ш. против Решение № 565 от 25.11.2022г. постановено по гр.дело № 1142/2022г. по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира, че същото е постановено в нарушение на чл.129 от ГПК. Счита, че не е обсъдено направеното възражение с отговора на исковата молба относно липсата на правен интерес от страна на въззиваемите за воденето на настоящото производство, тъй като те не са собственици /наследници/ на каквато и да било сграда в посочения от тях общински имот. Твърди, че представения договор за суперфиция на техния наследодател, не ги прави автоматично собственици, без надлежен документ за собственост на сградата. Без да притежават такъв, отстъпеното право на строеж е погасено по давност, поради нереализирането му. Намира, че не следва да се уважават претенции за собственост на гараж, който е видимо незаконен /видно от проекта и приложената скица/, тъй като дори липсва в представения договор за суперфиция и за него липсва нотариален акт. Въззивникът счита, че грешка в кадастралната карта е налице, когато част от имот на едно лице неправилно е отразена като част от съседен имот или изобщо не е нанесена в картата. При наличие на несъответствие между имотните граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия, които съответстват на 1 границите на урегулираните имоти по изменения регулационен план, не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа. Счита, че неправилното заснемане на имоти, която довежда до необосновано изместване на регулационната линия навътре в някой от имотите, не е грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като грешката засяга кадастъра, а не регулацията. Намира, че заключението на СТЕ и показанията на свидетелите са в противоречие, защото свидетелите твърдели, че южната стена на гаража на имота на С. е служела за граница. Така съдът се е произнесъл без да изясни точно положението на границата. Твърди, че съдът е постановил частично недопустимо решение. Сочи, че от приложените към въззивната жалба удостоверения било видно, че процесната част от собствения му имот не е била нито общинска, нито държавна. Това означавало, че предявеният срещу него иск е недопустим и производството следвало да се прекрати. Липсвал правен интерес за установяване на грешки от страна на въззиваемите, тъй като те не са титуляри на правото на собственост.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да прекрати настоящото производство като недопустимо или да остави без уважение предявената искова претенция, като неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите страни Е. Ц. Д. от гр.Ш. и М. Ц. С. от гр.Ш., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК - Стара Загора, в който изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимия закон. Намират изложените съображения във въззивната жалба за неоснователни, като излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират присъждане на сторените от тях разноски във въззивното производство.
С въззивната жалба жалбоподателят Ш. заявява в края на жалбата си, че „въпреки, че са приложени към делото, представя“ документи, които са били приети като доказателства от първоинстанционният съд и подробно описани в жалбата. Въззивният съд счита, че не следва да приема същите като такива във въззивното производство, тъй като от една страна няма искане за тяхното приемане от въззивния съд, а от друга страна същите са били представени и приети вече от първостепенния Районен съд - Казанлък.
Въззивникът С. Т. Ш. - редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемите Е. Ц. Д. и М. Ц. С., редовно и своевременно призовани – не се явяват вместо тях се явява адв. А. С., която моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди Решението на РС-Казанлък.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:
2
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.79 от ЗС.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е, че двете ищци и въззиваеми Е. Ц. Д. и М. Ц. С. са наследници на общия им наследодател Ц.Д.С. б.ж. на гр. К., починал на *** год. По делото е представен писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от датата 21.03.1972г., от който се установява, че Ц.Д.С. е купил от Ш.Ю.Н. 1 дка. от празното дворно място, находящо се в местността „Курубълъка“, при съседи : изток – река, на запад А.К.П. за сумата от 200 лева. Договора е подписан от двама свидетели.
От удостоверение за наследници изх. №154/15.12.2021г„ издадено от гр.
Ш. се установява, че Ц.Д.С., който е починал на 03.09.2021г. е оставил следните наследници по закон: М. Ц. С. и Е. Ц. Д., които са негови дъщери и ищци в настоящия процес.
От Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, сключен на 07.05.1974г., представен по делото в оригинал е видно, че Общински народен съвет гр. Ш. е продал на Ц.Д.С. право на строеж върху държавно урегулирано място от 495 квадратни метра, съставляващо парцел Ш-чл.5а, кв. 12, находящо се по плана на с. Ш., за построяване на жилищна сграда, съобразно одобрен план, срещу заплащане на сумата 1 605 лева. Към договора е представена в оригинал приходна квитанция №23946 за платена сума в размер на 1 605 лева, както и Протокол за оценка на предаваеми се по регулация недвижими имоти, съгласно ЗПИНС. От протокола е видно, че сумата от 1605 лева е формирана, както следва: 495 квадратни метра по два лева и 615 лева подобрения.
От дело №747/1975г. - „Проект за гараж и жилищна сграда на името на Ц.Д.С. и Х.Т. С.“, представено в оригинал, се установява, че за имот Ш-чл.5а, кв. 12 е изработена ситуация за гараж, с корекция по чл.97, т.2 от ППТСУ, нанесена на 03.11.1978г., съгласно която гаражът е ситуиран в югозападната част на поземления имот. Документът е заверен с печат на Управление „Строителство и архитектура“ при Окръжен народен съвет Стара Загора.
Приложен е архитектурен проект на вилообразна къща на Ц. и Х. С. и архитектурен проект на гараж, изработени от арх. П. и датирани с дата 09.08.1975г. На проекта на гаража е отразена корекцията по чл.97, т.2 от ППТСУ, с дата 03.11.1978г. и заверена с печат на Управление „Строителство и архитектура“ при Окръжен народен съвет Стара Загора. В делото се съдържат различните съставни части на арх. проекти и финансова сметка.
Част от документите са силно избледнели и нечетими в цялост, но същите несъмнено се отнасят до строеж на жилищна сграда и гараж в парцел Шчл.5а, кв. 12 и са на името на Ц.Д.С. и Х.Т. С..
От декларация, подписана от Т.С. Ш., заверена нотариално на 03.11.1978г. се установява, че същият, в качеството си на собственик на имот с пл. №V-679, в кв. 12 по плана на гр. Ш. дава съгласие на съседа си Ц.Д.С. 3 собственик на имот с пл. № Ш-чл.5а в кв. 12 да построи гараж на регулационната линия между парцелите.
От проект за изменение на кадастрален план за поземлен имот 431, кв.
12, гр. Ш. с възложител М. Ц. С. се установява изработката на скица - проект за изменение на поземлени имоти 428, 430 и 431 в кв. 12 на гр. Ш., на която процесният гараж е включен в площта на поземлен имот №431. Проектът е изготвен от експерт с правоспособност за извършване на дейности по кадастъра.
От Акт №1 от 06.07.2021г. за непълноти и грешки, съставен от инж.
А.Б., ст. експерт УППК при Община К. се установява, че са на лице непълноти и грешки, засягащи поземлени имоти 428, 430 и 431 в кв. 12 на гр.
Ш., в това число: грешка в графичното изчертаване на границата между поземлен имот 431 и 428, засягаща масивен гараж и нормативно определената му площ, построен на основание отстъпено право на строеж с Договор от 07.05.1974г. в УПИ Ш-чл.5а, кв. 12 по предходен план на гр. Ш. и декларирано съгласие на тогавашния съсед Т.С. Ш.. Според съставителя на акта, в следствие на теренна проверка е установена разлика в графично изчертаната в плана граница между поземлен имот 431 и 430 и тази, материализирана на терен. Сградите / границите на засегнатите поземлени имоти са съществували към момента на одобряване на кадастралния план и очертанията на сградите / границите на поземлените имоти не съответстват на графичното им изображение в кадастралния план. Констатацията на длъжностното лице е, че допуснатите грешки са в резултат на множество изменения на предходния план на гр. Ш. за същата територия, както и на блед, трудночетим предходен план, послужил като основа за изготвянето на плана, одобрен със Заповед №190 от 1989г. на председателя на ОбНС Казанлък.
От Заповед с №1308/22.07.2021г. на Кмета на Община К. се установява отказ за отстраняване на непълнота или грешка досежно спорния имот поради наличието на писмено възражение от заинтересованото лице - ответник в съдебното производство - г-н С. Т. Ш.. Няма данни заповедта да е обжалвана и страните по делото не спорят, че към датата на депозиране на исковата молба същата е влязла в сила.
От приложената скица под №1702/13.12.2021г., издадена от Община К. се установява, че поземлен имот I-431, кв. 12 по плана на гр. Ш. е с площ 478 квадратни метра, като ПУП и кадастралният план са одобрени със Заповед №190/1989г. В същата скица е отразено, че собственик на сградите в имота е Ц.Д.С. по силата на Договор за отстъпено право на строеж от 07.05.1974г., както и че УПИ I-431 в кв. 12 по действащия план е идентичен с парцел Шчл.5а в кв. 12 по предходен план, одобрен през 1957г. Видно от тази скица, процесният гараж е отразен в площта на поземлен имот - УПИ XVII - 428.
От приетата по делото техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Д.М.Д., се установява, че към 1974г. е действал кадастрален и регулационен план от 1957г., с изменение от 1971г., съгласно Заповед 4
№222/27.12.1971г. С това изменение е извършена промяна на границата между УПИ Ш-чл.5а и УПИ V-679. От изготвената от вещото лице комбинирана скица е видно, че процесният гараж е в югозападната част на УПИ III-431. Последващата промяна е осъществена със Заповед №190/1989г., с която е одобрен сега действащият кадастрален и регулационен план на гр.
Ш., в който процесната земя с площ от 70 квадратни метра, върху която е построен гаражът, е отразена към поземлен имот 428. Според експерта е на лице явна фактическа грешка, допусната в сега действащия план, като приетият по делото Проект за изменение на кадастрален план относно поземлен имот 431, кв. 12 на град Ш. вярно отразява действителните имотни граници.
От приложеният в Преписка по заявление №194-М-9023-2/06.04.2021г.
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с вх. рег. №2837/23.04.2014г., Акт 85, том 10 на АВп. се установява, че собственик на УПИ XVII-428, в кв. 12 по плана на гр. Ш. е С. Т. Ш. ответник по делото. От находящото се в същата преписка Удостоверение №330/14.04.2014г., издадено от община К. е видно, че за УПИ XVII-428, в кв.
12 по плана на гр. Ш. няма съставен акт за общинска собственост и че за построените в имота сгради не са представени строителни книжа. В разписния лист, включен в преписката, като собственик на имот 431 - двор е посочен Ц.Д.С. и срещу името му е записан договорът за отстъпено право на строеж.
По делото са били събрани и съответните гласни доказателства.
Разпечатката съдържа 43 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61ed5fa3-77c3-4f84-bde6-4798a1e9ab37