Решение № 542 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110116246 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от И. А. Р., с която против Главна Дирекция „****“ са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗЗдкр.

Твърди се в исковата молба, че ищецът изтърпява наказание в *** в гр.

****. За периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. е приведен в *** гр.Варна, заради явяване на дело, като бил настанен в ***, за която бил изготвен график за разпределение на времето, в който било определено, че за времето от 19,00ч. до 20,20ч. се провежда престой на открито. Твърди, че през този период магазина в двора на затвора е затворил, т.к. е с работно време вероятно до 16-17ч. Приема, че е поставен в неравностойно положение спрямо всички останали лишени от свобода, доколкото те ползват престой на открито през работното време на магазина.

Твърди се, че по този начин ответникът е извършил по-неблагоприятно третиране спрямо ищеца в сравнение с това на другите лишени от свобода.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Сочи, че липсват основание за ангажиране на отговорността му.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, както и представляван от адвокат Н. П. /назначен адвокат по предоставена безплатна правна помощ/ и 1 поддържа така предявения иск.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от ст.ю.к. С. С..

Поддържа искането за отхвърляне на исковата претенция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

По делото липсва спор, че ищецът изтърпява наказание в *** в гр. ****, както и че за периода 06.12.2024г. – 10.12.2024г. е пребивавал в *** – гр. Варна като чужда делегация, настанен в VI-та група. Безспорно е установено също, че през периода 06.12.2024г. – 10.12.2024г. ищецът е бил извеждан за престой на открито в периода 19:00 часа – 20:20 часа съобразно графика на лишените от свобода „чужда делегация“.

Установява се също, че магазинът „затворническа лавка“ е с работно време, изтичащо преди 19:00 часа.

С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр въвежда нормативна забрана за осъществяване на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някой от изброените в ал.1 признаци (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на rap. 1, т. 14 ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна). За да е налице дискриминация, е нужно да се установи по делото наличието на различно, при това по неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на някой от изброените в чл. 4 ЗЗДискр признаци. Когато неравностойното третиране не се дължи на някой от лимитираните признаци, липсва дискриминация по смисъла на антидискриминационния закон, тъй като подобен случай излиза извън предмета на охраняваните от него обществени отношения.

Прокламираните с чл. 2 цели на закона (осигуряване на правото на всяко лице на равенство пред закона, на право на равенство в третирането и във възможността за участие в обществения живот, на право на ефективна защита срещу дискриминация) следва да се разглеждат единствено и само във връзка с изброените защитени признаци по чл. 4 ЗЗДискр. При това за прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл.

2

9 ЗЗДискр за нарушаване на принципа на равно третиране, е нужно страната, която твърди, че е дискриминирана, да представи в производството факти, въз основа на които да може да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва разместване на доказателствената тежест като ответникът е вече този, който следва да обори посредством пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране, привеждайки доказателства за обратното.

В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него дискриминационно отношение по защитения от чл.4 ЗЗДискр признак „лично положение“. В закона липсва легална дефиниция на нормативно въведения признак „лично положение“. За разлика от останалите изброени в разпоредбата признаци (пол, раса, народност, религия, етническа принадлежност и т.н.) този признак няма и не може да има изначално определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се разглежда от гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за личността му белег, обусловил неравностойното отношение към него, се основава на факта, че е за разлика от други лишен от свобода за процесния период 06.12.2024г. – 10.12.2024г. не е бил допуснат в двора в затова в дневната чат на денонощието за да пазарува на лавка.

В Правилника за прилагане на ЗИНЗС е регламентиран реда за извеждане на лишените от свобода, но само досежно извеждането за разпит (270, ал. 1). В останалите случаи е посочено само, че в зоните за повишена сигурност, в които са наказаните с наказателна килия, настанените по чл. 120 и 248 ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и поставените на специален режим, отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител от надзорно-охранителния състав(чл. 315, ал. 3).

При липса на законодателна уредба по въпроса, обосновано следва да се заключи, че преценката за извеждане на лишения от свобода се извършва от администрацията на съответното пенитенциарно заведение съобразно конкретните нужди на лишения от свобода, разбира се при съобразяване 3 организацията и реда в затвора и отчитане на режима, при който лицето изтърпява наказанието си.

В конкретния случай ищецът не е твърдял по делото да е имал необходимост да посети лавката за съответните дни, респетктивно че тази необходимост е останала неудовлетворена.

От събраните по делото писмени доказателства – Справка рег. № 2128/15.04.2025г. от *** в гр. Варна става ясно, че в двора на площадката за провеждане на „престой на открито“ има обособен търговски обект „затворническа лавка“. Същата функционира два дни от седмицата-сряда и петък, като работното й време е от 07:00ч.-17:00ч. Престоя на открито е с начало 07:00ч. за първата излязла група и последната група излиза на престой на открито в 17:30ч. Лишените от свобода пребиваващи в ****, като „чужда делегация“ се извеждат по график на престой на открито за времето от 19:00ч. до 20:20ч. Посочва се, че тези лишените от свобода по време на престоя си не могат да пазаруват от затворническата лавка по обективни причини, тъй като по това време, работното време на същата е приключило. Установява се също, че в случай, че въпросните лишени от свобода са правоимащи и притежават персонална платежна карта с парична наличност, им се предоставя възможност в промеждутъка на излизащите групи приключили с престоя на открито и преди групата на която предстои да направят престой на открито. В този часови диапазон лишения от свобода се извежда от служители на „НОС" от спалното помещение, конвоира се до „лавката“, пазарува и след което се прибира, като това е предимно в часовия диапазон 10:20ч. -11:50ч. и 11:55ч.12:25ч. По този начин е осъществявано и движението при пазаруването на лишения от свобода И. А. Р.. Установява се също, че всеки правоимащ лишен от свобода, от горепосочените, включително и л.св. Р. заявява желанието си за пазаруване пред надзирателя, който е дежурен по график на етажа и той го извежда до лавката за да си напазарува и след което го връща в спалното помещение, в което е настанен.

Установява се от Справка рег. № 939/14.02.2025г. на *** – Варна, че престоя на открито на лишението от свобода е с начало 07:00ч. за първата излязла група и последната група излиза на престой на открито в 17:30ч.

Лишените от свобода, пребиваващи в ****, като „чужда делегация“ се извеждат по график на престой на открито за времето от 19:00ч. до 20:20ч.

4

Тези лишени от свобода по време на престоя си не могат да пазаруват от затворническата лавка по обективни причини, тъй като по това време, работното време на същата е приключило. В случай, че въпросните лишени от свобода са правоимащи, притежават персонална платежна карта с парична наличност им се предоставя възможност в промеждутъка на излизащите групи приключили с престоя на открито и преди групата на която предстои да направи престой на открито. В този часови диапазон л.св. се извежда от служители на „НОС“ от спалното помещение, конвоира се до „лавката“, пазарува и след което се прибира, като това е предимно в часовия диапазон 10:20ч. -11:50ч. и 11:55 ч.-12:25ч.

Лишените от свобода„чужда делегация" за да имат право да пазаруват от лавката в затвора в който временно се намират, са им предоставени две възможности. Първата е преди конвоирането им, до другия затвор, следва да подадат молба до началника на затвора в който търпят наказанието лишаване от свобода за да може личната му партида да му бъде временно прехвърлена в затвора в който ще пребивава. Втората възможност е при постъпването в другия затвор, като чужда делегация и при изявено желание да пазарува от „лавката“ следва да подаде молба до началника на затвора в който търпи наказанието, чрез началника на затвора в който е настанен временно. Със същите възможности се явява лишения от свобода Р. при еднакво третиране с останалите лишени от свобода постъпващи в ****, като „чужда делегация“.

От справка в деловодната система при **** не се установява, че ищецът Р. да е подал такава молба с искане за прехвърляне на „партидата“ му.

От справка в счетоводството на **** също е видно, че няма постъпили средства по сметка на лишение от свобода ищец.

Не се установява също ищецът Р. да е инициирал искане до надзирател или друго отговорно за целта лице, чрез което в дневната част на денонощието да може да посети определения в затвора магазин. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че предвид че въпросният магазин е с работно време единствено през дните сряда и петък, то се установява че за периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г. ищецът е имал възможност да посети магазина единствено на 06.12.2024г. /петък/, доколкото датата 10.12.2024г. се явява вторник, в който ден магазинът не работи.

Съдът намира, че законът не визира като дискриминационна проява 5 всяко различно третиране на лица, намиращи се в еднакво положение, а само такава проява на неравностойно третиране, която да ограничава правата или възможностите на лицата. Настоящият случай не е такъв.

Не е налице и непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била налице, когато хора, различаващи се по определен признак се третират привидно по един и същи начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно положение на някои от тях.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, чрез неизвеждането му през деня за посещение на магзина в затвора в гр. Варна, за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като не е налице понеблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лишени от свобода.

Пред ищецът е стояла възможността да се възползва от предоставената му възможност да посети магазина при отправено такова искане до управата на затвора, каквото не е сторено. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове по чл. 71, ал.1, т.1 и т. 2 ЗЗДискр.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл.25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 102.26 евро.