Определение № 9679 от 20.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9679 гр. София, 20.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20251100105418 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен от Б. Д. Р. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск по чл.124 ГПК вр. чл.22 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 7053570585/07.03.2024г. поради противоречие с разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Исковата молба е била подадена в РС-Перник с образувано гр.д.№ 706/2025г., прекратено с определение от 21.02.2025г. и на основание чл.118, ал.2 вр. чл.113 ГПК изпратено по местна подсъдност на СРС.

С определение от 15.04.2025г. СРС, 157 състав, прекратил образуваното гр.д.№ 17726/2025г. и го изпратил на СГС с мотиви, че съобразно чл.69, ал.1, т.4 ГПК стойността на договора е 35 515.38лв. и в съответствие с чл.104, т.4 ГПК искът подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжен съд.

Видно от приложения договор за кредит банката предоставила на ищцата сума в размер на 10 000лв., към която са прибавени платени застрахователни премии по две застраховки от 4979.38лв. с посочен в чл.7.1 общ размер на кредита 14 979.38лв., подлежащ на връщане при уговорените срок и условия, ведно с възнаградителна лихва. Според чл.10 от договора ГПР е 49.02%, а общата дължима сума 35 515.38лв. С исковата молба ищцата е навела, че застрахователните премии не са част от главницата, а представляват разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който е следвало, но не е бил включен в ГПР, довело до неправилното му определяне и неяснота относно действително дължимите разходи по кредита. Това съставлява неспазване изискванията на чл.11 ЗПК, обуславящо недействителност на целия договор по чл.22 ЗПК.

Предявеният иск е оценяем и на основание чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената му се определя от стойността на договора. Доколкото с него се оспорва съществуването на 1 валидно възникнало правоотношение, а не отделни вземания, меродавна за тази цена е сумата на предоставения кредит, която е предмет на договора. В Определение № 134/22.01.2024г. по ч.т.д.№ 1958/2023г. на ВКС, I т.о., е прието, че начислените върху кредитната сума акцесорни вземания не влизат в понятието стойност на договора и не са определящи за неговата цена. Друго не следва от установеното с чл.19 ЗПК и чл.23 ЗПК, тъй като тези разпоредби са материални и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивните процесуални правила.

В случая стойността на кредита по оспорения договор е в размер по-нисък от 25 000лв., което по аргумент от чл.104, т.4 ГПК и на основание чл.103 ГПК предпоставя разглеждането на иска като първа инстанция от СРС.

Водим от горното и на основание чл.122 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5418/2025г. по описа на СГС, I1 състав.

ПОВДИГА пред Софийски апелативен съд спор за подсъдност между СГС и СРС за определяне компетентния съд, който да разгледа и реши спора по предявения от Б. Д. Р. против „Банка ДСК“ ЕАД иск по чл.124 ГПК вр. чл.22 ЗПК.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2