Решение № 142 от 25.05.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр. Димитровград, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101603 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.245 ал.2 от КТ, чл.40 от КСО и чл.224 от КТ.

Ищецът М. Д. М. твърди в искова молба, че работела при ответника О*** по трудов договор от 1985г. до 31.07.2023г. като „***", когато със Заповед № 1753/17.07.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.08.2023г. Договорената между страните основната работна заплата за периода 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовия договор била в размер на 1773 лева месечно. Този размер на заплатата й бил изплатен. Посочва, че на 10.08.2023г. бил подписан Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д 01-269 от 06.12.2022 година. Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от него „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по малко от 15 %“. Заявява, че е редовен член на синдикалната организация в училището на СБУ към КНСБ от 2013г. до момента на прекратяване на трудовия й договор, както и след това, съгласно чл.8, ал.4 от Устава на СБУ. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ счита, че предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023г. следвало да бъде приложено и спрямо нея. След подписването на анекса, подала до ответника Заявление, с което поискала от работодателя да й бъдат преизчислени и изплатени трудовите възнаграждения от 01.01.2023г. с предвиденото увеличение, но искането й останало без резултат. В този смисъл и след като страните по КТД изрично се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., това бил момента, към който следвало да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. С придадената обратна 1 сила на закона и подзаконовите нормативни актове се предвиждали по-благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе разпоредби, което изцяло било съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА. Основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение била в размер на 2038,95 лева. Към тази основна работна заплата следвало да се добави и 37% допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж, което е в размер приблизително на 755 лева и допълнително приблизително 48,00 лева от фонд СБКО, който е в размер на 2,4% върху основната заплата.

По този начин БТВ на ищеца било в размер на приблизително 2842 лева на месец. Разликата в изплатеното й възнаграждение и дължимото такова, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО била в размер на приблизително 370 лева на месец за периода 01.01.2023г. до 31.07.2023г. Предвид обстоятелството, че през изминалия период тя ползвала платен отпуск и болнични, точния размер на претенцията било трудно да се изчисли, но тя определяла приблизително на 1300 лева. Претендира и лихва в размер на 370 лева за периода от 01.09.2023г. до момента на завеждане на исковата претенция. На следващо място поддържа, че през процесния период ползвала отпуск по болест, като съгласно чл.40, ал.5 от КСО, действащ в редакция към 2023г., работодателят й е изплащал първите три дни. Увеличението на работната заплата влияело и върху размера на полученото от нея обезщетение, което водело до разлика, която не й била изплатена. Това дължимо обезщетение определяла приблизително на около 70 лева. След прекратяването на трудовото правоотношение работодателят й изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни. След увеличението на работната й заплата с 15%, обезщетението следвало да бъде преизчислено по реда на чл.177 от КТ и дължимата разлика също да й бъде изплатена, която определяла приблизително на 460 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер 1300 лева, представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер 370,00 лева, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ; сумата в размер на 70 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл.40, ал.5 от КСО за периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., през който е използван отпуск по болест, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 460 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът О*** поддържа, че подадената искова молба е процесуално допустима, но неоснователна и недоказана по същество. Счита, че претендираните суми не се дължат, като съображенията му за това са следните: Ищцата нямала качеството на "педагогически специалист" в ***. След прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №1753/17.07.2023г. на директора на *** ищцата получила всички, дължащи й се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2, от КТД. Претендираните с исковата молба допълнителни суми не се дължали, тъй като поради прекратяване на трудовото й правоотношение на 01.08.2023г. ищцата нямала качеството на "педагогически специалист" в 2

*** към момента на приемането на измененията (10.08.2023 г.) с Анекс № ДО1192/10.08.2023 г. към КТД № Д01- 269/06.12.2022 г. и пар. 3 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, в които са определени категориите лица, за които се отнасят тези изменения.

Ищцата нямала качеството на "заета в системата на предучилищното и училищното образование", нито имала качеството на „работник или служител" в тази система, нито отговаряла на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно чл.27, ал.2 и ал.3 от Анекса, осигурените средства от държавния бюджет във връзка с Анекса следвало да се разходват „единствено и само за увеличение на заплатите на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, като осигурителните им вноски следвало да са за сметка на работодателя“.

Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 от Анекса, тези изменения на заплатите били предвидени единствено за всички педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, които „отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност, т.е. имало изрично изискване категорията лица, правата на които ще се засягат, да имат качеството педагогически специалисти, което означавало, че касае за служители, които са в трудово правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с прекратено правоотношение, доколкото към тях нямало как вече да има "изисквания за заемане на длъжността". Това изискване било необходимо условие за получаване на индивидуални основни месечни работни заплати и е предвидено в чл.16, вр. Приложение №3 към чл.16, ал.1, вр. § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на 01.08.2023г., като към датата на приемане на Анeкса - 10.08.2023 г., тя вече не отговаряла на изискванията за заемане на съответната длъжност, тъй като вече не била педагогически специалист в *** и нямала действащ трудов договор, поради което нямала право да се ползва от договореното с Анекса увеличение. Изменението с Анекса не следвало да се тълкува разширително с включване в кръга на правоимащите и тези с прекратени трудови правоотношения в периода между 01.01.2023 г. и 10.08.2023г., а следвало да се тълкува като посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица -"заети" и работещи, към които Анексът е приложим. Коментираната дата на изменението 01.01.2023г. не се явявала "задна дата" спрямо датата на влизане в сила на КТД - 26.11.2022г., посочена в ПЗР. Фактът, че трудовото правоотношение на ищцата било прекратено /на 01.08.2023г./ преди датата на приемане на Анекса /10.08.2023г./ се явявал правопогасяващ възможността й да претендира увеличени размери на трудово възнаграждение и обезщетения, респективно и обезщетения за забавеното им неизпълнение.

В противен случай означавало да се приеме, че КТД и Анексът продължават да действат за ищцата незнайно докога в бъдещето след прекратяване на трудовото й правоотношение, като всеки приет следващ анекс би имал действие и за нея. В този смисъл поради неприложимост на КТД, изменен с анекса от 10.08.2023 г. спрямо ищцата, не се достигало до нарушение на забраната на чл.66, ал.2 от КТ за поставяне на работника в по-неблагоприятни условия от тези установени с КТД, още повече, че след 01.08.2023г. тя вече нямала и 3 качеството на работник/служител. Поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не била страна по Колективния трудов договор от 06.12.2022г., съответно и на Анекс № ДО 1- 192/10.08.2023 г., който го изменя. Съгласно разпоредбата на чл.27, ап.2, т.1 от Колективния трудов договор, изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023г., подписани и от СБУ към КНСБ, на която организация ищцата е била член, категорията лица засегнати от изменението били единствено заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически персонал. В КТД нямало предвидена разпоредба за лица, извън системата на образованието, съответно след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се ползват от средствата на държавния бюджет. Освен това, към момента на приемането на Анекса ищцата нямала и индивидуална работна заплата, която да бъде увеличена, нито трудово възнаграждение, което да е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение. Недопустимо било да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения, като не съществувала възможност да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор /чл. 119 КТ/, или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. Според посочения КТД наличието на действащо трудово правоотношение било абсолютна предпоставка за посоченото увеличение, защото то се определяло с индивидуален трудов договор. Кодексът на труда не предвиждал възможност за увеличаване на трудовото възнаграждение за лица с прекратено трудово правоотношение, без значение дали служителят е бил или дали е продължил да бъде член на Синдиката на българските учители, който е страна по КТД.

Видно от представеното Уверение било, че ищцата е плащала членски внос от 01.01.2023г. до 01.08.2023г., т.е. членството й било прекратено на 01.08.2023г., преди приемането на измененията с Анекса към КТД. Членуването й в СБУ към КНСБ след датата на придобиване на право на осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовото й правоотношение 01.08.2023 г., ако е имало такова, било свободно и доброволно и нямало отношение към делото и към приложимостта на чл.57, ал.1 от КТ. Оспорва твърдението на ищцата за обратно действие на анекса, което я засяга, тъй като основанието за увеличението на работната заплата възникнало към датата на подписването на анекса - 10.08.2023 г., към която дата следвало да се определя и кръгът на правоимащите лица, в който тя не попадала.

Посочената в анекса дата - 01.01.2023г., не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплата за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността и подписването на анекса - 10.08.2023г., като това бил моментът на възникване на основанието за увеличение на заплатата. В случая не ставало дума за "обратно действие" на анекса към КТД, а за началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на уговорката - 10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение на заплатите възниквало на 10.08.2023г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденото в Анекса и в 4