Решение № 45 от 19.03.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. П.19.03.2018 г.

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д. при секретаря В. Трифонова и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№53 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

На

29.03.2017 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба от „Х*************“ЕООД-гр.

В., с която срещу „Т************“ЕАД-гр. П.е предявен иск с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 27 069.85 лв., явяваща се обезщетение за „нерегламентирано нарушаване“ на сключения между страните договор №Д 105/ 12.10.2007 г. и за „спрени плащания“ по този договор до м. януари 2017 г. без „годни“ доказателства за направен избор на нов топлинен счетоводител на абонатни станции на следните адреси в гр. П.: **********; **********; **********; *********, вх. А, Б и В; **********, заедно с мораторната лихва, считано от 08.04.2015 г. и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

С разпореждане №666 от 21.04.2017 г. съдът е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба. На 05.05.2017 г. ищецът е депозирал молба с допълнително изложение на обстоятелствата, на които се основават претенциите му. Съдът е счел, че не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане №666 от 21.04.2017 г. и е постановил ново разпореждане №823 от 19.05.2017 г. На 29.05.2017 г. ищецът е депозирал втора уточняваща молба, в която е заявил, че искът му е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 27 069.85 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени от нарушаване от страна на изпълнителния директор на ответното дружество на чл.49 от ОУ на договорите между „Т************“ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост и на чл.32 от договор №*** г., сключен при тези ОУ, състоящо се в приемане за „изрядни“ на нередовни документи за избор по чл.139б, ал.2 от ЗЕ, представени от „Т*********“ЕООД, в резултат на което нарушение се е стигнало до „нерегламентирано прекратяване“ на сключения между страните по делото договор №*** г. относно 7 конкретно посочени абонатни станции в гр. П.и сключване на нов договор за топлинно счетоводство на същите абонатни станции с „Т*********“ЕООД. Ищецът е уточнил още, че сумата от 27 069.85 лв. се равнява на дохода/възнаграждението, което би получил за осъществяване на топлинното счетоводство на седемте абонатни станции за периода от 01.10.2013 г. до 01.01.2017 г., ако бе продължило действието на договор №*** г.

Препис от ИМ и приложенията към нея, както и от уточняващите молби и приложенията към тях са връчени на ответника на 20.07.2017 г. и на 02.08.2017 г. е депозиран отговор, в който предявения иск се оспорва като недопустим и алтернативно – като неоснователен.

Преписи от отговора и приложенията към него са връчени на ищеца и на 31.08.2017 г. е депозирана ДИМ, в която се твърди, че в правомощията на изп. директор на ответното дружество е била преценката на годността на документите, удостоверяващи решението на ОС на ЕС за смяна на топлинния счетоводител и че тази преценка не е формална. Сочи се, изп. директор е предупреждаван за нелоялната конкуренция, осъществявана от „Т*********“ЕООД с цел да се заостри вниманието му, както и че са подавани множество жалби и сигнали в т.вр. и че са водени преписки и дела. Всички представени от ответника протоколи от ОС на ЕС са оспорени като несъобразени с изискванията на ЗУЕС. Конкретизирани са пороците на всеки от протоколите.

ДИМ и приложенията към нея са връчени на ответника и на 10.10.2017 г. е депозиран допълнителен отговор, в който ответникът сочи, че ДИМ е недопустима, тъй като спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК. Съдът е счел, че възражението на ответника по чл.369 от ГПК е закъсняло. Дори и да беше направено в срок, възражението би било неоснователно, защото, доколкото касае право, свързано с последиците от прекратяването на търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 от ГПК, спорът е търговски.

По искане на ответника „Т*********“ЕООД е конституирано като трето лице – негов помагач. В указания срок дружеството не е уведомило съда дали ще вземе участие в делото.

Ищецът твърди, че основание чл.139в от ЗЕ и при Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 10.08.2007 г., е сключил с ответника договор №105 от 11.10.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна от ответника в сгради – ЕС, описани в приложение – неразделна част от договора.

Ищецът твърди, че негов търговски представител в П.до 01.05.2013 г. е бил ЕТ“***“ – гр. П., представляван от В. В. Д., който от 05.04.2013 г. е вписан като съдружник в „Т*********“ООД, а няколко дни по-късно – и като едноличен собственик на капитала в дружеството. Сочи се, че през юли 2013 г. В. В. Д. прехвърлил всичките си дружествени дялове на трето лице, но останал управител на дружеството и започнал дейност по мотивация на етажни собственици да заменят избрания от тях топлинен счетоводител в лицето на „Х*************“ЕООД с „Т*********“ЕООД, както и да подменят индивидуалните си разпределителни уреди. Тази дейност ищецът нарича „нелоялна конкуренция“ и твърди, че за нея е уведомил ответника, но той не променил безнесполитиката си.

Не го сторил и след постановяването на решение №523 от 15.04.2014 г. на КЗК, както и на свързаните с него решение №12725 от 27.10.2014 г. по адм.д.

№7039/2014 г. на ВАС и решение №2772 от 13.03.2015 г. по адм.д. №268/2015 г. на ВАС.

Твърди се, че с оглед постановяване на решението на 5-членния състав на ВАС, с писмо №183/18.03.2015 г. /на стр.142 от том 1/

„Т************“ЕАД е поканено да преустанови плащанията си към „Т*********“ЕООД и да компенсира „Х*************“ЕООД за причинените вреди. С друго писмо №*** г. /на стр.143 от том 1/ ищецът изпратил на ответника фактури за полагащите му се суми за услугата дялово разпределение за процесните абонатни станции след влизане в сила на решението на 5-членния състав на ВАС. Казано иначе – ищецът дефакто е поискал възобновяване на договорните си отношения с ответника във вр. с процесните абонатни станции. Такова обаче не последвало. Вместо това ответникът предложил на съответните ЕС да изберат нов топлинен счетоводител.

Твърди се, че ответника е бил уведомяван и от трети лица за некоректното поведение на „Т*********“ЕООД, но не само не предприел необходимото да защити интересите на ищеца, а и поощрявал новия топлинен счетоводител.

Твърди се, че изп. директор на „Т************“ЕАД /без да се сочи името му/ приел за годни „негодни“ доказателства за избора на

„Т*********“ЕООД за топлинен счетоводител от ОС на седем сгради – ЕС и въз основа на тези доказателства считано от 01.10.2013 г. бил прекратен „нерегламентирано“, „без основание“ договор №105 от 11.10.2007 г. по отношение на тези абонатни станции. Протоколите от ОС на ЕС се наричат още „неистинни“,

„неизрядни“, „нередовни“, „некоректни“, „несъобразени с изискванията на ЗУЕС“.

Сочи се, че изп. директор на ответното дружество е нарушил чл.32 от договор №105 от 11.10.2007 г. и чл.49 от ОУ, при които е подписан този договор. Ищецът твърди, че от „нерегламентираното“ прекратяване на договор №105 от 11.10.2007 г. в съответната му част, считано от 01.10.2013 г. и от невъзстановяването до м. януари 2017 г. на договорните му отношения с ответника във вр. със седемте абонатни станции е претърпял вреди, пропускайки да реализира доходи от водене на топлинното счетоводство в съответните сгради – ЕС през периода от 01.10.2013 г. до 01.01.2017 г. в размер на общо 27 069.85 лв., от които:

-

2 501.75 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., пл. „***“

-

4 350.45 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., ул.“***“

-

4 133.05 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., **********;

-

7 080.75 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., ул. „***

-

1 891.30 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., ул. „***“

-

4 663.05 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., *********,

-

2 449.50 лв. във вр. с ЕС, находяща се в гр. П., **********.

За установяване размера на вземанията си ищецът е представил изготвени от него таблици /на стр.221-224/.

Ответникът сочи, че не е в правомощията му да преценява законосъобразността на решенията на ОС на ЕС за смяна на топлинния счетоводител, подкрепени и от смяната на уредите за дялово разпределение. Сочи, че в рамките на настоящото производство не може да се ревизират влезлите в сила решения на ОС на ЕС. Твърди, че протоколите са редовни от външна страна и притежават всички задължителни реквизити. Счита, че му липсва пасивна процесуална легитимация, което прави иска недопустим.

Алтернативно ответникът оспорва иска като неоснователен, поради липсата на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД, а именно: наличието на противоправно действие и/или бездействие, извършено от изп. директор на ответното дружество при или по повод изпълнението на възложена му от същото работа; настъпването на вреда под формата на пропуснати ползи в конкретен размер; причинната връзка между действието и/или бездействието и вредата.

В становище от 17.11.2017 г. по проекто-доклада ищецът сочи, че физическите лица, представляващи ответното дружество през процесния период и ангажиращи отговорността му по чл.49 от ЗЗД с действията и бездействията си, са В.Г.Т. и И.А.Г..

Ответникът не е оспорил обстоятелството, че тези лица са били законни представители на дружеството. Изброени са действията и бездействията, които в крайна сметка са довели до прекратяване на договор №*** г. относно процесните 7 абонатни станции и сключване на договор за извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия, доставяна в тези абонатни станции, между „Т************“ЕАД и „Т*********“ ЕООД.

Ответникът е заявил, че рамкови договори при Общи условия може да сключи с повече от едно от лицата по чл.139б, ал.1 от ЗЕ, а индивидуалният договор, по който се заплаща услугата „дялово разпределение“, се сключва с избраното от ОС на ЕС лице. В становище от 18.12.2017 г. ответникът е уточнил, че с „Т*********“ЕООД е сключил на основание чл.139в от ЗЕ договор №85 от 27.12.2012 г. за извършване на дялово разпределение между имотите в ЕС, съгласно приложен списък, а „Т*********“ЕООД на свой ред е сключило с ЕС индивидуални договори. В о.с.з. на 15.01.2018 г. юриск. В. е уточнила, че договорът от 27.12.2012 г. е рамков.

В становището си от 17.11.2017 г. ищецът е уточнил, че параметрите на пропуснатите ползи са изчислени според „тарифите за работа“ към момента на прекратяване на договора. Като отправна точка се сочи и „договорения ценоразпис за таксите по дейността „дялово разпределение“, които „Т************“ЕАД събира ежемесечно на база свършената работа във всяка отделна абонатна станция“. Конкретните изчисления на ищеца относно цената на иска се съдържат в таблица на стр.167 и 168 от том 1, както и в таблица на стр.220-224 от том 1. Тези таблици, според съда следва да се третират като справка по смисъла на чл.366 от ГПК. От данните в тях може да се проследи математическия алгоритъм, по който ищецът е определил размера на претенцията си. В частност – видно е кои са процесните абонатни станции /със съответния брой партиди, уреди, водомери/; продължителността на процесния период; единичните цени по договор; общата цена с ДДС; размера на разходите за отчет.

В становището си от 17.11.2017 г. ищецът иска отмяна на „определение, с което не е приета мораторната лихва“. В ИМ ищецът е претендирал мораторна лихва, начиная от 08.04.2015 г. Не е посочил върху каква сума се начислява тази лихва; защо се начислява от 08.04.2015 г.; до кога се начислява; какъв е размерът и. Не е внесена и следващата се ДТ. С разпореждане от 21.04.2017 г. са дадени съответни указания на ищеца. В неговата уточняваща молба от 05.05.2017 г. се сочи, че се претендира само законната лихва върху общата сума от 27 069.85 лв., считано от завеждане на делото. С оглед така изложеното, са неясни исканията на ищеца за отмяна на „определение, с което не е приета мораторната лихва“ и с определение №999 от 14.12.2017 г. му е указано да изясни тези си искания. Уточнения не са последвали.