Решение № 230 от 06.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Велико Търново, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от Х. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500256 по описа за 2024 година

С Решение № 81/06.03.2024 г. по гр. д. № 229/2023 г. Русенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от П. Т. Д. от гр. Русе против „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. и имуществени вреди в размер на 11 655.97 лв. от деликт проведено лечение за периода 26.11.2020 г. - 08.12.2020 г.

Осъдил П. Т. Д. да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД сумата от 5 200 лв. разноски за производството.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата П. Т. Д. чрез пълномощника адв. Хр. Н.. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, игнориране на съществени гласни доказателства, което води до необоснованост и неправилност на съдебния акт. Изложени са подробни доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в противоречие с императивни правни норми. Моли съда да го отмени и вместо това да постанови ново решение, с което да уважи изцяло претенцията. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Т. Бойновски.

В писмения си отговор ответникът „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД чрез пълномощника адв. Р. Х. заема становище за неоснователност на въззивната жалба.

1

Твърденията за порочност на решението са необосновани, направени на базата на откъслечно прочитане на събраните доказателства и на превратното им тълкуване в защита на собствената недоказана теза. Изложени са подробни доводи по оплакванията в жалбата. Моли съда да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт като допустим, валиден и правилен. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание становището се поддържа от пълномощника.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата П. Т. Д. е предявила против ответника „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от проведено й некачествено лечение, ведно със законната лихва от 28.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 11 655.97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата си молба твърди, че на 06.10.2020 г. постъпила в Гинекологично отделение на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с оплаквания за маточно кървене, където било извършено „пробно абразио“, като е взет и хистологичен материал. Кървенето не спряло и на 26.11.2020 г. отново била приета в болницата и на 28.11.2020 г. е била извършена тотална хистеректомия, без в предварителните прегледи и в УЗД да има данни за киста на яйчника, за миома на матката или друго тежко увреждане.

Решението за тази интервенция е взето по време на операцията. След операцията е приведена в обикновена болнична стая и два дни не е извършен преглед. През това време имала силни и режещи болки в корема, нивото на хемоглобина спаднало, но не били предприети никакви действия. На третия ден е извършена УЗД, при която е установена значително количество свободна течност в корема. Извършена е релапаротомия, при която е установено, че кървенето е от левия яйчник и същият е премахнат. Счита, че най-вероятна причина за кървенето е засегнат кръвоносен съд при първата операция, което не е забелязано и овладяно тогава, нито при УЗД.

Състоянието й не се подобрило, започнала да повръща зелена течност на фонтан, поставили й сонда, на гърба й се появили синини, отслабнала много – 30 кг. От направена с хирург консултация се установило, че има илеус (запушване на червата), след което тя отказала по-нататъшно лечение в болницата. Диагнозата била потвърдена в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Първо била стабилизирана и на 08.01.2021 г. оперирана. Установени били множество сраствания между тънки черва, коремна стена, прирастнала бримка към вагиналния чукан. Състоянието й продължило да бъде тежко и на 06.02.2021 г. била приета в „УМБАЛ „Канев“ АД, където бил установен 2

„фибринозен перитонит“ и по спешност била извършена животоспасяваща операция.

Лекарите й казали, че цял живот ще има болки, периодични повръщания, невъзможност за ходене по голяма нужда и необходимост от медицинска намеса при по-тежки състояния, ще трябва да спазва специален хранителен режим. Състоянието й никога няма да се подобри и увреждането е за цял живот. Многократно след това е постъпвала в болници за изследвания и лечение, тъй като обективното й състояние не се е подобрило.

Твърди, че операцията на 28.11.2020 г. не е била необходима или е била преждевременна, преди да бъде извършено консервативно лечение; че операцията е извършена некачествено, тъй като е засегнат кръвоносен съд, който е кървял три денонощия и е довел до слепване (срастване) на тънки черва и други органи в корема; че не е извършено адекватно, своевременно и пълно проследяване след операцията, което би предотвратило толкова масивни сраствания; че е извършено пълно отстраняване на основни органи (матка, тръби и яйчник) без да се изчакат резултатите от хистологияга и без съгласие на пациента. Извършената релапаротомия не е предотвратила срастванията на тъканите и органите, а освен това е премахнат и другия яйчник – още по-осакатяващо и създаващо хормонални проблеми. Поради срастванията ищцата е повръщала чревносъдържимо, което е било за нея унизително и изтощително. Настъпилите в резултат на операцията усложнения – илеус и перитонит, са били животозастрашаващи състояния, наложили спешна оперативна намеса.

Счита, че операцията на 28.11.2020 г. е била ненужна, некачествена, неправилно извършена, без предварително информирано съгласие на пациента и в противоречие с добрата медицинска практика и медицински стандарти, което е поставило ищцата в животозастрашаващо състояние. Предизвикала е преждевременна, внезапна и пълна менопауза, което е шок за организма. Негативните последици са до края на живота й.

Твърди нарушение на чл. 79, ал. 1; чл. 81, ал. 2; чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 8, т. 10 и т. 12 от Закона за здравето (ЗЗ); чл. 30, чл. 32, ал. 1 и чл. 277 от Националния рамков договор за медицинска дейност за 2020 – 2022 г.

Претендира от ответното дружество обезщетения за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2020 г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на 11 655.97 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил твърденията, че извършената на 28.11.2020 г. операция е некачествена и неправилно извършена, че е налице бездействие в трите дни, следващи операцията.

Ищцата е имала предишни пролежавания в болницата и решението за операция не е взето по време на извършването й. Хирургичната интервенция е медицински обоснована, своевременна и необходима. Извършена е в пълен обем и качествено, по 3 диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека (КП) 160 „Нерадикално отстраняване на матката“, за която ищцата е подписала информирано съгласие. Към онзи момент не е действал актуален медицински стандарт по Акушерство и гинекология. Болницата разполага със задължителните звена, апаратура и оборудване, с Отделение по гинекология и с необходимите специалисти. Твърди, че неизпълнението на дадените от лекарския екип препоръки за продължаване с хирургично лечение и забавянето му с почти месец в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД е причина за последващите усложнения. Оспорва наличието на причинна връзка между здравословното състояние на ищцата след операцията, описано в исковата молба, и проведеното лечение в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД и „УМБАЛ „Канев Русе“ АД. С подписване на „информираното съгласие“ пациентът е уведомен своевременно за възможността да настъпят определени неблагоприятни последици и се е съгласил да ги понесе. С оглед на това, рискът от усложнения е върху него, а не върху лекаря или лечебното заведение. Изложени са конкретни възражения по твърденията в исковата молба.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства, в т. ч. от Епикриза от 01.10.2019 г., издадена от „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, се установява, че П. Т. Д. е била хоспитализирана в болницата в периода 29.09.2019 г. – 01.10.2019 г. поради обилно кървене в периода преди менопаузата. Извършен е кюретаж и хистологично изследване, което е установило ендоцервикални и ендометриални лигавични фрагменти. Диагнозата е аденоматозна ендометриална хиперплазия. Същата интервенция (абразио пробатория) е извършена и при хоспитализирането на ищцата в „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД в периода 06.10.2020 г. – 08.10.2020 г. Поставената диагноза е жлезисто-полипозна хиперплазия на ендометриума (Епикриза от 08.10.2020 г.). Хистологичното изследване е показало обилни полипоидни фрагменти ендометриум с разрастнали жлези, някои с кистична трансформация.

На 26.11.2020 г. ищцата отново постъпила в гинекологично отделение на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД поради обилно кървене и при оперативната интервенция на 27.11.2020 г. е извършена хистеректомия тоталис, аднексектомия декстра, салпингектомия синистра. Видно от ИЗ № 19374, към 20 ч. в деня след операцията ищцата не е имала оплаквания. На 28.11.2020 г. дежурният лекар е установил корем - мек, леко напрегнат, слабо болезнен. Извършено е кръвопреливане.

В 20 ч. е отбелязано „добро общо състояние“, на 29.11.2020 г. - „без оплаквания, корем мек“. На 30.11.2020 г. е посочено, че ищцата е раздвижена, корем – леко болезнен, добро общо състояние. По повод болковия синдром в 08.55 ч. на 30.11.2020 г. е направено УЗИ, при което са установени данни за свободна течност в корема хемоперитонеум и е предприета ревизия на коремната кухина. Извършена е 4 релапаротомия, лаваж, овариектомия синистра. При отваряне на корема е установена в ляво обтурирала киста на яйчника и кървене от него, след което същият е отстранен.

След интервенцията е извършено кръвопреливане. На 01.12.2020 г. е констатирано добро общо състояние на ищцата, но след 16 ч. е установено гадене, тежест, фонтанно повръщане. Насочена е за консулт с хирург. В 20 ч. е установено, че коремът е леко балониран и болезнен. Отбелязано е повръщане през нощта на два пъти. На 02.12.2020 г. е свикана ЛКК. На 03.12.2020 г. е констатирано по-добро общо състояние, без гадене и повръщане, коремът е бил балониран. По-добро състояние е установено и в следващите дни. След 20 ч. на 06.12.2020 г. ищцата отново е имала гадене, повръщания, коремът е бил балониран. На 08.12.2020 г. е поставена стомашна сонда, изтекло е стомашно съдържимо. След консултация с хирург е предложено оперативно лечение, поради вероятност да се касае за постоперативен илеус, след едноседмичен опит за преодоляване с консервативна терапия, но ищцата е отказала и е била изписана.

По делото е представена Декларация за информирано съгласие от 26.11.2020 г., подписана от ищцата, според заключението на съдебно-графологичната експертиза.

Представени са и извършените в периода на хоспитализацията изследвания, предоперативни епикризи, листи за консултации и пр. Видно от резултатите от изследванията (л. 220, л. 245-256), хемоглобинът на 26.11. е бил 113, на 28.11. - 63, на 29.11. – 76, на 01.12. – 85, на 02.12. – 97, а кръвното налягане в периода 27-30.11. е варирарало: 110/70, 100/60, 90/60, 100/70.

След изписване от болницата, в периода 08.12.2020 г. – 21.12.2020 г. ищцата е била хоспитализирана в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София по повод оплаквания от тежест, подуване на корема, многократно повръщане и слаби болки. Лекувана е консервативно с водно-солеви разствори, спазмолитици, клизми, електростимулация.