Решение № 1881 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100502971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Р. М. Г. срещу постановление от 10.12.2025 г. на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 202448380404660, с което съдебният изпълнител е намалил разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение до 1000 лв. / по 500 лв. за всеки от тях/.

Доводите в жалбата са, че признатите разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и спрямо вземанията на взискателите, като независимо, че са двама, те се представляват от един адвокат и разноските следва да са общи, като се намалят до 311 лв.

С жалбата е изпратен отговор, който е подписан от адв. Й.С.Л.-П. и адресиран до същото изпълнително дело 4660/2024г. на ЧСИ М.Б., които обаче е подаден от името на „В.Л.И.“, което лице няма никакво отношение към изпълнителното дело – нито е взискател, нито длъжник, поради което и съдът не обсъжда доводите в жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител е посочено, че длъжникът и след получаване на покана не е платил никаква част от задълженията, което предполага извършване и на последващи действия от упълномощения адвокат, като възнаграждението е уговорено и платено по договор между адвоката и взискателите, които имат право на квалифицирана правна защита, която може да се осигури само с достойно заплащане на адвокатския труд.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано по молба, подадена на 13.09.2024г. от адвокат адв. Й.С.Л.-П., от името на взискателите К. Р. Г. и М.Р.Г., въз основа на изпълнителен лист, с който Р. М. Г. е осъден да заплаща на всеки от взискателите – негови деца, до 10-то число на месеца месечна издръжка в размер на 250 лв., считан от 07.08.2023г. С молбата са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. от всеки от взискателите в полза на упълномощения адвокат.

Неоснователни са доводите на длъжника, че понеже взискателите имат общ адвокат, то и той има право на едно възнаграждение, тъй като независимо от общите факти и общият длъжник, всеки от взискателти има самостоятелни права, респективно свое собствено право на защита и следователно право да избере и упълномощи адвокат, респективно направените от него разноски подлежат на възстановяване, респективно намаляване при направено възражение.

В случая молбата за образуване на изпълнително дело е нередовна, като не отговаря на изискването на чл.426, ал.2 ГПК, тъй като не е посочен изпълнителен способ, като за тази нередовност нито са давани указания, нито същата е отстранена към настоящия момент. Нещо повече – в молбата за образуване на делото изобщо липсва искане за признаване и събиране на разноски на взискателите – съдебният изпълнител без да е овластен и без да е посочен изпълнителен способ от адвоката на взискателите е пристъпил към изпълнение, като без искане е признал разноски и то не на взискателите, които са ги заплатили, а на адвоката им, комуто вече е платено.

Следователно към настоящия момент при нередовна молба за образуване на изпълнително производство и липса на искане и до отстраняването нередовността и отправянето на искане изобщо не са налице предпоставките 2 за признаване на разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение. Не могат да се приемат за изрично искане изявленията на адвокат П. в „отговор на жалба“, която изобщо не изхожда от името на взискателите, а от лице, което няма никакво качество по изпълнителното дело.

С оглед диспозитивното начало обаче въззивният съд е обвързан от искането в жалбата, а то е за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до 311 лв. общо за двамата взискатели, поради което и жалбата следва да се уважи именно съобразно това искане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба на Р. М. Г. постановление от 10.12.2025 г. на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 202448380404660, като НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите К. Р. Г. и М.Р.Г. до общ размер от 311 лв. / по 155,50 лв. за всеки от тях/ Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3