Решение № 501 от 12.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Бургас, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. С. при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100501623 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260951/07.07.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. С това решение съдът е осъдил „Елит – БГ“ ЕООД, ЕИК: 102902160 със седалище и адрес на управление в гр. Българово, община Бургас, ул.“9-ти септември“ № 73, представляван от управителя Борислав Атанасов Ялъмов да заплати на П.И. М. - М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. “С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 5 000 лева – частичен иск от вземане в размер на 50 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания от изчезването на 16.03.2015г. и обявената смърт на баща й И. Н. М. в резултат на некачествена социална услуга, предоставяна от „Елит – БГ“ ЕООД в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.

Българово, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и е отхвърлил иска на М. – М. за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

Подадена е въззивна жалба от П.И. М. – М. против решение № 260951/07.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. в отхвърлителната част. В жалбата М. – М. изразява недоволството си от решението в отхвърлителната част и твърди, че същото е несправедливо и неправилно – постановено е в противоречие с приложимите материални и процесуални правни норми и с установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателката анализира нормата на чл.52 от ЗЗД и изводите на съда и подчертава, че ответната социална институция е била избрана измежду няколко такива. М. изтъква, че загубата на баща й е имала внезапен и необичаен характер, че те са имали силна връзка помежду си и справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лева при условията на частичност от иск в размер на 50 000 лева. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция 1 да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да й присъди обезщетение в размер на разликата от 5 000 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 10 000 лева.

Въззиваемата страна – „Елит – БГ“ ЕООД подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответното дружество не оспорва, че изчезването на И. М. е причинило болки и страдания на неговата дъщеря, но твърди, че персоналът на Дома за стари хора „Долче Вита“ е положил необходимите грижи при престоя на М. и не е имал право да ограничава свободата му на придвижване.

Подадена е въззивна жалба от „Елит-БГ“ ЕООД против решение №

260951/07.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 8241/2020г. в осъдителната част. В жалбата въззивното дружество твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с приложимите материално-правни норми и трайната съдебна практика. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в осъдителната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Не прави искане за събиране на доказателства.

Въззиваемата страна – П. И. М. – М. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на П.М. – М. против „Елит – БГ” ЕООД. Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата иска от съда да й присъди обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващо част от обезщетение в общ размер от 50 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от изчезването на баща й И. Н. М. в резултат на некачествено предоставени социални услуги и контрол при престоя му в дома за стари хора „Долче Вита” – гр. Българово, ведно със законната лихва върху главницата за периода от изчезването на баща й на 16.03.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба М. твърди, че на 11.03.2015г. баща й е постъпил в Дом за стари хора /ДСХ/ „Долче Вита” – гр.Българово. При настаняването му, той е страдал от деменция психоорганичен синдром с възбуда и обърканост, което е съобщено на служителите в дома. При посещение на баща си, ищцата установила, че лекарствата му са оставяни до чинията с храна и се е очаквало той сам да ги приема. На 16.03.2015г. М. е уведомена от управителя на дома, че баща й е избягал. До момента той е в неизвестност.

Според ищцата, причината за изчезването на баща й е заниженият контрол в дома, липсата на надзор и занижените мерки за опазване на живота и здравето на обитателите му. Ищцата се позовава на извършена проверка в дома за стари хора, която е констатирала множество нарушения при предоставянето на социалните услуги. М. твърди, че между нея и баща й е съществувала силна емоционална връзка, поради което е понесла много зле изчезването му.

В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска. Ответникът признава, че между него и бащата на ищцата е сключен договор за настаняването на последния в дома, но отрича да е получил медицински документи за състоянието му.

Ответникът прави възражение за погасителна давност, тъй като изчезването на М. е настъпило на 16.03.2015г., а исковата молба е подадена на 17.12.2020г. „Елит – БГ“ ЕООД твърди, че М. е бил агресивен към другите обитатели на дома, поради което е ударен в главата. Ответното дружество въвежда твърдение, че е помолило близките на М. да го вземат и да прекратят договора, но ищцата е отказала. Ответникът се позовава на свидетел, 2 според който М. се е покатерил върху строително скеле в близост до оградата на дома.

Поради това, дружеството счита, че М. е избягал. Ответникът оспорва да е допуснал административни нарушения при доставката на социални услуги и да не е положил дължимите грижи за М..

В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства: молба за ползване на социална услуга; договор № 125/11.03.2015г. за доставка на социални, медицински и битови услуги; заповед № 135/11.03.2015г. на управителя на ДСХ „Долче Вита” за настаняване на М.; договор за медицинско обслужване на дом за стари хора „Долче вита“ от 01.01.2013г.; служебна бележка, издадена от управителя на ДСХ „Долче вита“; удостоверение за регистрация № 1165-03 за предоставяне на социални услуги; заявление за вписване в Регистъра на АСП за предоставяне на социални услуги; констативен протокол от 05.05.2015г. от РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; констативен протокол от 08.04.2015г. от РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; констативен протокол от 15.10.2014г. на РЗИ за извършена проверка в ДСХ „Долче вита“; решение № 260056/17.08.2020г., постановено от РС – Бургас по гр.д. № 1862/2020г., с което е обявено безвестното отсъствие на М.; уведомително писмо изх.№ 02-186/23.09.2015г. от Министерството на труда и социалната политика по повод проверка в ДСХ „Долче вита. По делото са събрани показанията на свидетелите П. С. С. – семеен приятел на ищцата и С.В. К.

– съпруга на представляващия „Елит– БГ“ ЕООД. Първият свидетел установява, че М. е имала много силна връзка с баща си, ставала е около 5 – 6 часа сутринта да търси баща си в продължение на 15 дни и повече от месец след изчезването му не е ходила на работа. Според С. ищцата и до днес говори за баща си, въпреки че й е трудно и много го изживява. Втората свидетелка твърди, че е приела М. в дома, но не е обещавала лична медицинска помощ, тъй като в дома работи само една медицинска сестра, която обслужва настанени. Свидетелката подчертава, че дъщерите и съпругата на М. не са представили документ за общо здравословно състояние или епикризи за прекарани заболявания. К. посочва, че М. не е искал да бъде настанен в дома и постоянно искал да си ходи. Свидетелката обяснява, че към момента на изчезването на М., близо до оградата е имало скеле и предполага, че той се е покатерил и избягал от дома от там.

Районният съд е обсъдил описаните доказателства, анализирал е приложимите разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и е заключил, че ответникът не е изпълнил задължението си да състави индивидуален план за необходимите дейности по задоволяване потребностите на лицето, не е изпълнил и задълженията си по т.IV, А, 1 и 2, разписани в Правилника за устройството и дейността на ДСХ и по индивидуалния договор № 125/11.03.2015г. да установи здравословното състояние на М. в момента на приемането му и да предостави качествени социални услуги, с което е допуснал лицето да се изгуби. Съдът подчертава, че ответникът не е изяснил здравословните потребности на М. и в това се изразява незаконосъобразното поведение на служителите му, за което той носи гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД. Съдът е обсъдил въведените от страните факти и възражения и е дал отговор на всеки един от тях. При определяне на размера на обезщетението, съдът е изхождал от интензитета на страданието, което ищцата е претърпяла и от близката родствена и емоционална връзка между нея и М..

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260951/07.07.2021г. е правилно в частта, в която съдът приема, че некачественото изпълнение на социалните услуги от въззивното дружество е допринесло за изчезването на И. М. и неправилно в частта на определеното обезщетение. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД в секи е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според правната теория и утвърдената съдебна практика отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция. Това е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия и настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на лицето, което е натоварено да изпълни възложената работа. Предпоставките за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД са кумулативни и са следните: 1.вреда, причинена на пострадалия от лице, на което субектът по чл.49 от ЗЗД е възложил работата; 2.вредите са причинени при или по повод изпълнението на работата; 3.вина на изпълнителя и 4.причинна връзка. В конкретния случай, районният съд правилно е анализирал фактическия състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД и фактите по делото и правилно е заключил, че са осъществени всички предпоставки от фактическия състав на чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД. В тази част решението е правилно.