Решение № 2159 от 17.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330102670 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Ищцата В. А. О., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „**********“ № **** – ******, чрез пълномощника адв. С. В. е предявила с искова молба вх. № *********** г. срещу СУ “*************” – П., БУЛСТАТ:

******, с адм. адрес: гр. П., ул. „*****“ № ***, представлявано от Директора И. Д. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *********** г. на директора на СУ “**************” – П., с която ТПО между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата и като такова да бъде отменено, и да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „********************“. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***************”, в периода ***********г. На **********г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание ч л. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, като това уволнение било признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение по гр. д. № ********** г. на ПРС. Ищцата се върнала на работа, като ***** от *********г. ТПО било продължено като безсрочно такова по чл.

67, ал. 1, т. 1 КТ. Ищцата представила на работодателя и ЕР на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност поради ***********.

На ******** г. на ищцата била връчена Заповед № ********** г. на директора на СУ “***********” – П. за прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО) на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 1 от КТ поради съкращаване на щата. Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, тъй като ищцата е ползвала предварителна закрила по чл. 333, ал. 1,. т. 3 от КТ, в която връзка и от ТЕЛК имало издадено становище от ********* г., че прекратяването на ТПО ще се отрази негативно на здравословното й състояние. На ********* г. ищцата била уведомена, че на ****** г. работодателят е поискал от ДИТ разрешение за уволнението й, но такова не е било дадено. Твърди се с оглед на горното процедурата да не е спазена, поради което уволнението е незаконосъобразно.

В тази връзка се твърди и съкращаването да е било с цел уволнението на ищцата, тъй като щатът бил съкратен, след като ответникът успешно провел конкурс за назначаване на преподавател на свободна щатна бройка за ****************.

Ето защо се моли уволнението да се отмени и ищцата да се възстанови на работа.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Н. К., с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Направено е възражение за погасяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяната му по давност, както и обусловения от същия акцесорен иск за възстановяване на работа, с изтичане на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен давностен срок. Тъй като отговорът на исковата молба е в срок, възражението се явява своевременно направено и следва да се приеме.

По същество се взема становище за законност на уволнението, тъй като било взето по надлежния ред решение за съкращаване на щата, било утвърдено ново длъжностно разписание и щатните бройки се съкращавали от 23,5 на 22 поради намаляване броя часове по английски език и изобр. изкуство. паралелките намалели от 45 на 42. Бил надлежно извършен подбор, в който ищцата получила най-малък брой точки. Досежно предварителната закрила и преодоляването й становище не се взема.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, с писмена молба взема становище по доказателствата, по същество предлага сключване на спогодба с ответната страна.

Становище по възражението за изтекла давност не се взема.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. К. счита исковете за неоснователни и моли да се отхвърлят като погасени по давност, претендира разноски за адв. възнаграждение, за което представя списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено с оспорената заповед на посоченото в нея основание. Ищецът, който твърди да се е ползвал с предварителна закрила при уволнение следва да установи обстоятелствата във връзка с твърдяната закрила, а именно – че ТПО е прекратено на основание, при което се е ползвал от такава, както и основанието, на което е ползвал твърдяната закрила. Предвид наведеното възражение за погасяване на иска по давност, следва ищецът да установи и, че искът му е предявен в посочения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ срок.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, че заповедта е издадена от лице, носител на 2 работодателската власт, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена, че е преодоляна предварителната закрила в случай, че ищецът докаже да се е ползвал от такава.

В случая между страните не се спори, и от събраните по делото писмени доказателства – заверен препис от тр. книжка на ищеца, трудов договор от **********г., доп. споразумение от **********г. и доп. споразумение от *********г., както и заверен препис от решение по гр. д.

********г. на ПРС се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответното училище на длъжност „************“, като последно е заемала длъжността „****************“ с индивидуална норма преподавателска работа – 360 часа по *********, по безсрочно ТПО, с определено основно и доп. тр. възнаграждение за ТСПО. С оспорената Заповед № **********г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от ***********г., като видно и от представените и от двете страни преписи от заповедта, същата е връчена на ищеца лично на ********** г., срещу подпис, като ищцата собственоръчно е добавила, че не е съгласна, тъй като се ползва със закрила по чл. 333 от КТ.

Следователно между страните по делото няма спор, че уволнителната заповед е връчена на ищеца на ********* г. лично.

В тази връзка ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна поради изтекла погасителна давност, като същата съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2001г. в сила от 31.03.2001г.) е с двумесечен срок и съгл. ал. 2, т. 1 от чл. 358 тече от връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, респ. от деня на прекратяването. Предвид направеното изрично възражение от ответната страна, доколкото срокът е давностен, а не преклузивен, съдът намира, че следва същото да се разгледа, като по същество възражението е основателно. Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от ******* г. и изтича на ******** г., понеделник, като на тази дата последно ищецът би могъл да предяви иск за отмяна на уволнението. С изтичане на този срок и непредявяване на иск до ************ г. включително, по пощата или в деловодството на съда, което да е видно от клеймото, правото на иск за отмяна на уволнението се погасява по давност и заповедта за уволнение се стабилизира. Исковата молба е предявена почти един месец по-късно, а именно – на ********* г., след стабилизиране на заповедта за уволнение.

Ето защо, дори и същата да е формално нередовна, и предварителната закрила при уволнение да не е преодоляна, то уволнението на посоченото основание се е стабилизирало и вече не може да бъде отменено от съда.

По така изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност, поради което и той ще се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на разноските в производството – адвокатско възнаграждение, претендирано в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за МРАВ – 780 лева, платено, съгл. договора за правна защита и съдействие на л. 29 от делото. Същите следва да се възложат в тежест на ищцовата страна.

Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за 3 разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. О., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*******************“ № *** – ****, чрез пълномощника адв. С. В. срещу СУ “************” – П., БУЛСТАТ: ********, с адм. адрес: гр.

П., ул. „*********“ № *****, представлявано от Директора И. Д. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ************** г. на директора на СУ “**************” – П., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от ********** г. и като такова да бъде отменено, и да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „************“, като неоснователни поради предявяването им след изтичане на давностния срок.

ОСЪЖДА В. А. О., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********“ № **** – партер, чрез пълномощника адв. С.

В. срещу СУ “**************” – П., БУЛСТАТ: **********, с адм. адрес: гр. П., ул. „******“ № ****, представлявано от Директора И. Д., чрез адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. П., пл.

„*********“ № ***, ет. *** сумата от 780 лева (седемстотин и осемдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено – **********г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4