Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 10.06.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 208/2022
Вид
Решение № 67
Подписан
10.06.2022
В сила
05.07.2022
Състав
Иван Георгиев Шейтанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1,т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Асеновград, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20225310200208 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от М.. Б. АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр.

Асеновград, ул. „Отец Паисий” № 2, чрез адв. С.П. от АК Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4653269 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на М.. Б. АЛ., с ЕГН ********** с адрес гр.

Асеновград, ул. „Отец Паисий” № 60 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателят М.. Б. АЛ. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон .

Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.

Адв. С.П. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалвания фиш следва да се отмени допуснати процесуални нарушения. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище, обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване 1 на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу М.. Б. АЛ., за това, че на 30.03.2021г. в 08.36 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” срещу №123 в посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс от минус 3% в полза на водача, същия като водач на МПС “Мерцедес С 400 ЦДИ”, с ДК№ РВ 1071 СТ е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 78 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч.

Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил установен жалбоподателя и на същият била наложена глоба в размер на 200лв. Съставения фиш е бил връчен на нарушителя на 14.03.2022г. /справка към адм. нак. преписка/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св.

АТ. БЛ. БЛ., както и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество относно цялостната отмяна на обжалвания ЕФ за неоснователна.

Безспорно по делото се установи това, че свидетелят АТ. БЛ. БЛ. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по делото се установи и това, че на 30.03.2021г. св. Б. е бил на работа дневна смяна и около 08.00 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ” срещу номер 123. Тъй като пътния участък се е намирал в района на границите на населеното място, то ограничението на скоростта на движение на МПС там е било до 50 км.ч. До посоченото мястото св.Б. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ, който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите от към центъра на гр. Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е контролирало движещите се в посока от запад към изток МПС-та. В 08.36 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 21308 на движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 1071 СТ, който преминал със скорост от 81км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. Б. във 2 връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник, към попълнения протокол с дата от 30.03.2021г. /копие към адм. нак. преписка/. Освен това заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за понататъшна обработка и анА.з. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 30.03.2021г. била обработена, като се установило, че заснетия в 08.36 часа видеоклип № 21308, съдържа запис на движещо се МПС-лек автомобил “ “Мерцедес С 400 ЦДИ”, с ДК№ РВ 1071 СТ, собственост на М.. Б. АЛ.. Именно превишението на скоростта от 28 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш, като същия бил връчен на М.. Б. АЛ., в качеството му на собственик на въпросното МПС.

При анА.за на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които да доведат до цялостната отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни. При анА.за на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде извършена 3 преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая “П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския автомобил, заснетия автомобил е приближаващ. В случая не е оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш време и място. Като е нА.це и пълно съответствие със снимковия материал приложен към адмн. нак. преписка.

В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 30.03.2021г., са отразени номер на първо статично изображение-21305 и номер на последно статично изображение-21364. От същия протокол се установява, че за времето от 08.00 часа до 14.30 часа на 30.03.2021г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС се били направени общо 60 клипа, като клипа от 30.03.2021г. заснет в 08.36 часа, с номер 21308 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.

От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-33-20 от 06.08.2020г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 06.08.2021г.

От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на вА.дност до 24.02.2020г.

Действително датата на установеното нарушение е 30.03.2021г. но в случая следва да се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст гласи, че „Когато срокът на вА.дност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало такава проверка, както през 2020г. като неговата годност е удължена първо до 16.10.2020г., а в последствие и до 06.08.2021г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и вА.дно техническо средство.

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя М.. Б. АЛ. да е упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 30.03.2021г. нарушение при движение на собствения му автомобил е реА.зирано при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика (законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът (законният представител на 4 юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

Направеното възражение от повереника във връзка с приложението на санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за основателно, само доколко същото е предпоставка за изменение на обжалвания фиш, но не и за неговата цялостна отмяна. В действителност от съдържанието на обжалвания ЕФ се установява, че на нарушителя М.А. е било наложена наказание глоба в размер на 200лв. като това е станало на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. От текста на чл. 182, ал.4 от ЗДвП се установя, че тази разпоредба е приложима в случаите на повторност на нарушенията и съответно: когато нарушението е по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В действителност от приложената на листи от 22 до 24 справка за нарушител от Сектор КАТ при ОД на МВР касаеща М.А., се установява, че преди издаване на обжалвания Електронен фиш серия К № 4653269, лицето е било многократно санкционирано с издадени ЕФ включително и за извършени нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид това, че настоящия Електронен фиш серия К № 4653269 е издаден с оглед констатирано на 30.03.2021г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, то някои предходно наложените наказания биха могли да обусловят квА.фикацията на повторност съгласно т.33 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно този текст, “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Предвид задълженията на АНО обаче, то същия е следвало да изложи и съответните мотиви в обжалвания ЕФ, дА. все пак приема, че нарушението е в условията на повторност, като си посочи и кой предходен акт и нарушение обуславят тази повторност. Доколкото липсват такива обстоятелства в обжалвания Електронен фиш серия К № 4653269, то същия се явява опорочен, но това е само в частта му относно основанието за определяне на размера на административното наказание. Тъй като все пак установеното в обжалвания ЕФ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е било нА.це, то съответно акта следва да бъде изменен, като се измени и преквА.фицира основанието за налагане на глоба от това по чл. 182, ал.4 от ЗДвП и се приложи чл. 182, ал.1,т.3 от ЗДвП и съответна се измени размера на санкцията: от глоба в размер на 200лв. на глоба в размер на 100лв., като се отчете,че нарушението е извършено в населено място и установеното превишение е от 21 до 30 km/h. В този смисъл е постановеното Решение № 901 от 18.05.2022 г. по КНАХД № 515 / 2022 г. на Административен съд – Пловдив. За това си решение съдът се съобрази изцяло и с текста на чл. 63,ал.1,т. 4 вр. ал.7, т.1 от ЗАНН, като в случая се 5 касае за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, което е в неговите правомощия.