Определение № 876 от 04.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Варна, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000507 по описа за 2023 година Производство е образувано по частна жалба вх. №263989/21.07.2023г. по описа на ВОС на „СПС ТАУЪР“ ООД, ЕИК 203180937, и „Еко завод Варна“ ЕООД, ЕИК 206765062, подадена чрез законните им представители, срещу определение №260308 от 14.07.2023г. на Варненски окръжен съд, т.о., постановено по т.д. №1271/2016г. по описа на ВОС.

С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на синдика да му се даде разрешение да се разпореди с внесен по особената сметка задатък в полза на „Еко завод Варна“ ЕООД за участие в продажбата съгласно решение на събрание на кредиторите от 8.12.2022г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при отказ на кандидат – купувач да сключи окончателен договор, за което е направил обвързваща оферта с внасянето на задатък (каквото условие към продажбата по чл.718 ТЗ е възложено с решението на СК), се реализира хипотеза аналогична на случай, в който обявено за купувач лице откаже в срок по чл.717д ТЗ да внесе определената ценасъгласно чл.717е, ал.1 ТЗ. По аргумент от чл.93, ал.2 ЗЗД при оттегляне на офертата се поражда отговорност за вредите от развалянето на покупката, която отговорност се реализира чрез задържане на задържане на внесения задатък в полза на масата на несъстоятелността. Поради това е приел, че връщане на задатъка на отказалия се от покупката кандидат не се дължи, с оглед на което е отклонил искането на сидника да му се даде разрешение да се разпореди със средства от особената сметка с цел връщане на задатъка.

Касае се в случая за изискано съдействие от съда по несъстоятелността и какъвто и да е резултата от произнасянето по такова искане, той не представлява съдебен акт в процес по защита на спорно материално право и съответно не представлява нито определение, преграждащо права и законни 1 интереси на молителя, нито изрично предвиден в закона обжалваем акт. Дори и в случаите по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, когато, за да се разпореди с паричните суми от банковите сметки на длъжника, синдикът се нуждае задължително от разрешението на съда по несъстоятелността, актът, с който съдът дава или отказва такова разрешение не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол.

Отделно от това, задължителното предварително разрешение от съда по несъстоятелността касае хипотези, когато разпореждането с особената банкова сметка на длъжника се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване, какъвто настоящият случай очевидно не е.

В случая се касае за парична сума, временно депозирана за демонстрация на намерението на трето лице, проявило интерес към обявената от синдика продажба при условията на пряко договаряне (чл.718, ал.1 ТЗ, ред. ДВ, бр.

105 от 2016 г.) за участие в преговорния процес. Видно и от самото решение на събранието на кредиторите от 8.12.2022г., съгласно което при всяко обявление за продажба чрез преки преговори всеки кандидат – купувач следва да внесе депозит от 10% от обявената начална цена за преговори, внасянето на тази сума не съставлява задатък, защото не е свързано с обвързваща потенциалния купувач оферта, а единствено демонстрира намерението му да участва в преговорния процес, спазвайки установените за това условия от СК.

Ето защо внесената парична сума не е част от масата на несъстоятелността, а съставлява чужди парични средства, които запазват своята обособеност. С оглед на това и по аргумент за противното от нормата на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ нарочно специално разрешение за връщане на тази сума на вносителя при прекратен преговорен процес не се дължи. Както за синдика, така и за съда по несъстоятелността липсва законово основание за задържане на тази сума.

Аргументи в тази насока могат да се извлекат и от нормите, уреждащи продажбата на публична продан – чл.717 и сл. ТЗ. Дори и в този случай внесените от заявилите желание за участие в продажбата лица суми като задатък не могат да бъдат задържани безусловно, а единствено и само след приключване на продажбата, обявяване на купувач и в случай на невнасяне в указания срок на предложената от него цена. Извън факта, че в случая продажбата е извършвана по друг ред (чл.718, ал.1 ТЗ, ред. ДВ, бр. 105 от 2016 г.), не може да се игнорират безспорните обстоятелства, че продажбата не е била довършена с постигнато съгласие между преговарящите страни (синдика и отзовалото се на поканата за преки преговори трето лице) по съществените елементи от фактическия състав на тази продажба, в т.ч. и относно продажната цена, липсва акт за обявяване на купувач, поради което и приложение по аналогия на чл.717д, ал.1 ТЗ е необосновано както от фактическа, така и от правна страна. Впрочем, липсват каквито и да е било доказателства за проведени преговори между синдика и вносителя на сума „Еко завод Варна“ ЕООД . Напротив, удостоверено е от синдика, че на насрочения за преговорите ден представител на дружеството – кандидат не се е явил. Липсва и нарочен акт на синдика – продавач за задържане на внесената от кандидат – купувача сума за участие в преговорния процес, с 2 обосноваване на конкретните основания за това. В този смисъл изложените в мотивите на обжалваното определение на съда по несъстоятелността съображения са произволни, несъответстващи нито на конкретните фактически положения, при които е извършвана процесната продажба, нито на приложимите към тях законови положения.

Видно е при това положение, че в случая не се касае за преграждащ понататъшното развитие на делото акт и/или за съдебен акт, чието обжалване е изрично предвидено в закона, поради което предприетото обжалване се преценява като недопустимо. Правата и законните интереси на жалбоподателите „СПС ТАУЪР“ ООД – фактически вносител, и „Еко завод Варна“ ЕООД – кандидатът, в чието полза е била преведена сумата, не са злепоставени, тъй като отправянето на нови искане, респ. връщането на сумата не е препятствано от обжалваното определение на съда по несъстоятелността. Ето защо производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.

№263989/21.07.2023г. по описа на ВОС на „СПС ТАУЪР“ ООД, ЕИК 203180937, и „Еко завод Варна“ ЕООД, ЕИК 206765062 , подадена чрез законните им представители, срещу определение №260308 от 14.07.2023г. на Варненски окръжен съд, т.о., постановено по т.д. №1271/2016г. по описа на ВОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. №507/2023г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3