Решение № 115 от 31.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000705 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №108 от 12.05.2022 г.,постановено по т.д.№20215500901330/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е осъден ответника ЗАД „ДЖЗ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ГД **, ЕИК*****, да заплати на ищцата Е. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., ул. С. № *, сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 23.04.2021 г. в гр. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното й изплащане, а за останалия претендиран размер до 50 000 лв., частичен от сумата 60 000 лв.,искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение ответникът ЗАД „ДЖЗ” АД-гр.София,с ЕИК ******,е осъден да заплати на Е. В. Г., ЕГН ********** и сумата от 40,83 лв., (четиридесет лева и 83 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.05.2021 г. до окончателното плащане.

Освен това,с решението от 12.05.2022 г.,ответникът ЗАД„ДЖЗ” АД-гр.София е осъден да заплати на ищцата Е. В. Г., сумата от 505,20 лв. разноски по делото,а на адв. П. К.

1 е осъден да заплати сумата 1950 лв.,представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА и по сметка на СтОС е осъден да заплати сумата от 1601,63 лв. /хиляда шестстотин и един лева и 63 ст./, представляваща държавна такса.

Наред с горното,с решението от 12.05.2022 г. ищцата Е. В. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника ЗДЖЗ” АД-гр.София сумата от 156,30 лв. разноски по делото.

Срещу решение №108 от 12.05.2022 г. на ОС-Стара Загора е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗДЖЗ“АД-гр.София с ЕИК ******,чрез пълномощника на дружеството адв. В. П.,като с тази жалба решението е обжалвано в частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата Е. В.

Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 40,83 лв.,ведно със законната лихва,считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане.Решението е обжалвано и в осъдителната му спрямо жалбоподателя част относно разноските.

Дружеството-жалбоподател поддържа,че атакуваното първоинстанционно решение е постановено при съществени процесуални нарушения и е неправилно и необосновано относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,както и относно съпричиняване на вредоносния резултат.Твърдението си за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд жалбоподателят обосновава с аргумента,че при определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил и увреждания,които не са включени в предмета на иска,а именно:второ счупване в областта на раменната кост-пукнатина на шийката на лявата раменна кост,охлузвания по гърба,остатъчни белези на лявата вежда,на дясната длан,в областта на гърба и на части от китката.В този контекст жалбоподателят поддържа още,че съдът не е формулирал правния си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства,произнесъл се е извън предмета на иска и е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.235,ал.2 вр. с чл.12 ГПК и чл.236,ал.2 ПК,рефлектирало в решаващите правни изводи на съда относно приложението на материалниоправната норма на чл.52 от ЗЗД и постановяването на необоснован съдебен акт.

Дружеството-жалбоподател се позовава и на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,изразяващи се в неоснователен отказ за събиране на поискано от жалбоподателя доказателство относно механизма на ПТП /допускане до разпит на св. Л. Ж./ и възпрепятстване по този начин същия да докаже твърденията и възраженията си,изложени в отговора на исковата молба.

В жалбата са изложени и аргументи за съществени пороци на съдебния акт,изразяващи се в нарушение на материалния закон,в частност на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и необосновано завишаване на общия му размер на 40 000 лв.Според жалбоподателя е нарушен справедливия баланс между търпените вреди в резултат на деликта и паричното 2 измерение на нуждата от обевреда.Този размер,както смята жалбоподателят,не е съобразен с действително претърпените от ищцата болки и неудобства и пълното възстановяване на здравословното й състояние.Позовава се и на това,че в критериите за определяне справедливия размер на обезщетението съдът е включил и телесни наранявания,които не са предмет на иска.Смята още,че съдът не е следвало да кредитира препоръката на вещото лице,изготвило съдебно-медицинската експертиза,за облекчени условия на труд на ищцата,тъй като по съществото си тази препоръка е за трудоустрояване,което е прерогатив единствено и само на ТЕЛК.Твърди още,че първоинстанционният съд не се е съобразил при определяне размера на обезщетението и с константната съдебна практика,като в тази връзка се позовава на решение №3 от 28.01.2022 г. на ВКС по т.д.№121/2021 г.,I т.о.,ТК,ВКС.

И най-накрая,в жалбата е заявено,че с допуснатите от съда процесуални нарушения относно механизма на ПТП,на ответника е била отказана възможността,чрез пълно и главно доказване,да установи наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца.В заключение,въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено решение №108 от 12.05.2022 г.,постановено по т.д.

№20215500901330/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 40,83 лв.,заедно със законната лихва,считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане.Моли,също така,при уважаване на въззивната жалба,да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.Моли и за това да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски-адвокатско възнаграждение.

В законният срок въззиваемата Е. В. Г. е подала писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. П. К..В този отговор въззиваемата изразява становище,че въззивната жалба е неоснователна и недоказана,с оглед на което моли тя да бъде оставена без уважение.Конкретните си съображения за обосноваване на това становище въззиваемата развива в отговора си.Прави възражение за прекомерност относно претендираното от жалбоподателя адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. За процесуално представителство пред АС-Пловдив.

От страна на въззиваемата е представено и прието от въззивната инстанция писмено доказателство-заверено копие от решение №140/04.05.2022 г.,постановено по АНД №******** по описа за 2022 г. на Районен съд-К.,I-ви нак. състав.

Наред с това,в настоящото въззивно производство е допусната и разпитана като свидетел Л. Н. Ж. по искане на жалбоподателя.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и 3 чл.261 от ГПК,подадена е от лице /в случая юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му осъдителни части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Предявените по т.д.№ 20215500901330/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора осъдителни искове,по които се е произнесъл първоинстанционният съд с обжалваното решение №108 от 12.05.2022 г.,намират своето правно основание в чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45,ал.1 ЗЗД.Те са предявени от ищцата Е. В. Г. /сега въззиваема/ против ответника ЗДЖЗ“АД-гр.София /сега жалбоподател/,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 50 000 лв. /след допуснато от съда увеличение на първоначално заявения размер от 25 500 лв./,частичен иск от 60 000 лв.,за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие на причинените й телесни увреждания при ПТП,настъпило на 23.04.2021 г. в гр.К.,както да й заплати сумата от 40,83 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие на същото ПТП,изразяващи се в разходи за проведеното лечение и възстановяване от уврежданията.Ищцата е заявила и несамостоятелна акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,считано от 30.04.2021 г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ,евентуално от датата на уведомяване-10.05.2021 г.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения за датата,мястото и махенизма на настъпване на процесното ПТП от 23.04.2021 г.,за виновното му причиняване от лицето Л.

Н. Ж. като водач на лек автомобил марка и модел „С. И. с рег. № *****,за образувано по случая досъдебно производство ЗМ №581/2021 г. по описа на РУП-К.,пр.пр.№3793/2021 г. по описа на РП-К.,неприключило към момента на завеждане на делото,както и за причинените й вследствие на произшествието телесни увреждания и за търпените от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие на това произшествие.Изложила е още и твърдения за наличието на сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ за 4 увреждания л.а. с рег.№*******,управляван от Л. Ж.,със срок на валидност на застраховката-една година,считано от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г.Наред с това,в исковата молба са изложени и твърдения за предявена от ищцата пред ответника-застраховател претенция по реда на чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение и за липсата на плащане на търсеното от нея обезщетение от страна на застрахователя в законоустановения срок.

Ответникът ЗДЖЗ“АД-гр.София е оспорил исковете изцяло с депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба.В тази връзка е заявил,че признава единствено твърдяното от ищцата обстоятелство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,считано към дата 23.04.2021 г.,по отношение на лек автомобил марка „С.“ с рег.№*******.Относно останалите фактически твърдения и правни доводи,приведени от ищцата,ответникът е заявил,че ги намира за напълно несъответстващи на действителността,като в тази връзка е заявил редица възражения.Оспорил е вината на Л. Н. Ж.-водача на посочения лек автомобил,за настъпването на процесното ПТП,твърдейки че произшествието е причинено изцяло в резултат на противоправното поведение на самата ищца Е. В. Г. като водач на велосипед.Оспорил е и описания в ИМ механизъм на ПТП.В условията на евентуалност е заявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищ;ата,в качеството й на водач на велосипед,както за настъпването на ПТП от 23.04.2021 г. в гр.К.,така и за претърпените от нея вреди.Конкретните си доводи за обосноваване на последното възражение ответникът е изложил в отговора си на ИМ.