Решение № 235 от 13.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Бургас, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20252100900463 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена от Global Sea Products SAS, дружество, регистрирано в Република Франция, SIRET 510 119 233 00037, с адрес улица Комендант Сириан № 2 (2 rue du Commandant de Surian) п. к. 13007, Марсилия, Франция, чрез адвокат Емануил Д. Колев, от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 22, ет. 3, офис 8 против „Морски Риболов-Несебър” ООД, ЕИК 102963850, с адрес гр. Несебър, кв. „Запад“ № 5, представлявано от управителя Стелиян Г. Мартинов за осъждане на последното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 62 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки сума в размер на 34 776 евро, представляваща дължима цена по договор за продажба от 04.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-16.12.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 13536.63 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.12.2022 г. - 15.12.2025 г.

Ищецът твърди, че на 04.11.2021г. той и ответникът „Морски Риболов-Несебър“ ООД сключили договор за продажба и доставка на 21,600 тона замразена риба- сафрид с обща цена по договора 34 776 евро. С оглед на установените търговски отношения между двете дружества, ищецът направил доставката, без да получи плащането за нея предварително, като ответникът бил в неизпълнение по отношение на заплащането на цената по договора и към настоящия момент. Макар купувачът да не оспорвал приемането на стоката без забележки, отказвал да заплати цената, въпреки отправената покана до него и водените продължителни преговори, тъй като твърдял, че е жертва на измама от трето лице, поради което е наредил продажната цена по сметка, за която признава, че няма връзка с ищеца.

Сочи се в исковата молба, че Global Sea Products SAS и „Морски риболов - Несебър" ООД за пръв път влезли в търговски отношения по повод доставката на 21 000 кг. замразена риба, която ищецът продал на ответника. Тази доставка била извършена, а цената за нея била заплатена от ответника по банковата сметка, посочена във фактурата, чийто титуляр бил ищецът. Тази първоначална коректност в търговските отношения довела до доверие между дружествата.

На 04.11.2021г. представители на продавача и купувача постигнали съгласие за 1 продажба и доставка на 21 600 кг. замразена риба, която е следвало да бъде пакетирана и изпратена от Португалия до гр. Несебър. Страните уговорили обща цена в размер на 34776 евро. Уточнили също така, че цялата продажна цена трябва да бъде платена предварително от ответника „Морски риболов - Несебър" ООД. В издадената от ищеца проформа фактурата отново била посочена неговата банкова сметка, по която ответникът вече бил превеждал суми във връзка с доставката от 06.08.2021 г., а именно сметка с IBAN *******. Купувачът обаче не направил плащане, като по-късно обяснил, че е станал жертва на „fishing“ измама от трето лице, което му изпратило проформа фактура с друга сметка, представяйки се за ищеца, по която ответникът твърди, че е платил уговорената цена.

Излага се от ищеца, че на 12.11.2021г., с оглед твърдението на купувача, че цената по договора е наредена, пакетирал стоката и я изпратил за Република България. На 17.11.2021 г., видно от товарителницата с печат на получателя стоката била получена без забележки. На 19.11.2021 г., след като ищецът установил, че продажната цена все още не е постъпила по неговата сметка и след като представители на двете дружества провели разговор по този повод, бил изпратен имейл от г-жа С.Е.М., в който се отправяла молба ответникът да провери дали не е налице проблем при обслужващата го банка и дали преводът не се е оказал неуспешен. Именно в хода на тази кореспонденция се установило, че ответникът наредил продажната цена по грешна сметка. Купувачът посочил, че на 05.11.2021г. получил имейл от сходен електронен адрес, като този на ищеца, с минимална разлика в наименованието, поради което не обърнал внимание, че всъщност писмото не изхожда от Global Sea Products SAS и извършил плащането по сметка, посочена в този имейл от 05.11.2021 г.

Ищецът заявява, че и към момента на подаване на исковата молба няма възможност да провери твърденията на ответника за измама, осъществена от трето лице, нито да провери дали тези платежни нареждания са изпълнени. Обясненията на ответника за изходяща от трето, неизвестно лице измама, се описвали и в постановление за спиране на наказателно производство от 15.12.2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Бургас Таня Митева.

В отговор от 20.01.2022г. от представител на ответника се посочвало, че той влязъл в контакт с банката, която поддържала сметката му и нейни служители щели да комуникират с банката, която пък обслужвала сметката, по която е извършено плащането, за да се намери решение на проблема. Дълго време ищецът проявявал разбиране към ситуацията, вземайки предвид и предходните коректни отношения от страна на българското дружество, но ответникът по никакъв начин не заявил готовност да заплати.

На 18.07.2024г. ищецът изпратил покана, връчена на ответника на 24.07.2024 г. чрез ЧСИ Ивелина Божилова, с която бил даден 7-дневен срок за заплащане на цялата сума по сключения договор, като с тази покана била направена отстъпка в размер на законната лихва, която към онзи момент е изчислена на 10 850,68 евро, както и относно размера на адвокатското възнаграждение, което ищецът заплатил за консултация по казуса и изготвяне на поканата. Ответникът представил отговор на поканата, в който изрично заявил, че е получил стоката, описана в същата; че е заплатил цената по сметка, различна от тази на ищеца и че страните са жертва на „fishing“ измама и по случая се води досъдебно производство.

Наред с това, ответникът изложил и редица правноирелевантни доводи, които не се отразяват на обстоятелството, че твърдяното плащане няма погасителен ефект. Това е така, защото дори между страните било безспорно обстоятелството, че плащане не е постъпвало по сметка на ищеца, поради което цената по договора оставала дължима.

На 20.08.2024г. ищецът изложил позицията си в свое становище по отговора на ответника и направените неверни фактически твърдения в него. По-специално изтъкнал, че видно от приложената кореспонденция, той изпратил проформа фактура с надлежна своя 2 банкова сметка още на 04.11.2021г. от имейл адрес [email protected], който бил верният имейл на дружеството. Посочил освен това, че е без значение дали други лица от други имейли са изпращали измамни съобщения, тъй като той коректно и своевременно е изпратил цялата необходима информация за заплащане на продажната цена. Дори ако действително при „Морски Риболов Несебър“ ООД са постъпили два имейла на 04.11.2021 г., то е следвало ответникът да уведоми ищеца за това разминаване. Във всички случаи, дори твърдените от ответника обстоятелства да са се осъществили, изходяща от неустановено трето лице измама не можела да освободи длъжника от задължението да заплати цената на доставената стока. В становището се посочвало и че ответникът е трябвало да провери причината, поради която в един и същ ден са постъпили два отделни имейла за едно и също обстоятелство. Вместо да направи това, той е извършил плащане по фактура, изпратена от непроверен и неизвестен имейл адрес, с който ответникът никога не е водил комуникация дотогава. Дори да се установи, че действително ответникът е бил жертва на измама, то неоспоримо е, че тя изхожда от имейл, който е различен от този на ищеца и с който никога преди това не е комуникирано, въпреки трайните отношения между страните.

Ответникът е представил и втори отговор, този път на становището на ищеца, в който отново се придържал към първоначалната си теза.

Независимо от опитите за преговори и предложените отстъпки от ищеца двете дружества не успели да разрешат спора извънсъдебно и да подпишат споразумение за доброволното му уреждане, което пораждало у ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който е изразена позиция за неоснователност на претенцията. Не оспорва следните факти и обстоятелства, посочени в исковата молба: че на 04.11.2021 г. страните са сключили договор за доставка на 21,6 тона нетно тегло замразена риба сафрид („стоката“) за цена от 33 810 евро; че стоката е изпратена на 12.11.2021 г. от страна на продавача от град Синеш, Португалия; че стоката е получена на 17.11.2021г. от купувача; че на 19.01.2022 г. е изпратен имейл от С.Е.М.

(служител на продавача) до купувача с молба да бъде проверено заплащането на цената по сделката от 04.11.2021 г.

Оспорва се твърдението, че на 04.11.2021г. или на която и да е дата след това ответникът е получил на имейл [email protected] проформа фактура 355/04.11.2021г., изпратена според твърденията на ищеца от продавача на същата дата от истинския имейл на ищеца- [email protected] („истинската фактура“). Единствената фактура, която ответникът добросъвестно е смятал за изпратена от продавача, била тази, получена на следващия ден, 05.11.2021 г., от имейл адрес, който е бил много сходен с този на продавача, с липсваща една единствена буква s в края на домейна ([email protected], вместо [email protected]). Докато истинската проформа фактура от 04.11.2021 г. била представена като доказателство от страна на ищеца, имейлът за твърдяното й изпращане на 04.11.2021 г. до купувача не бил представен като самостоятелно доказателство.

Обстоятелството, че този имейл никога не е достигнал до ответника, пораждало основателни съмнения за недостатъчно добра защита на комуникацията от страна на продавача.

Оспорва се на следващо място твърдението, че след получаване на двете фактури, както твърди ищецът, купувачът трябвало да се свърже с него, за да уточни това разминаване. Тъй като ответникът получил само една фактура, тази от фишинг имейл адреса на 05.11.2021г., за него не е съществувала неяснота или разминаване. Обстоятелството, че във фишинг фактурата е посочена банкова сметка, различна от тази по фактурата от предходната първа сделка между страните от 06.08.2021г., не било необичайно, тъй като от една страна много дружества в областта на международната търговия откривали и поддържали сметки в различни банки и в различни държави, и от друга страна, банковата сметка във фишинг фактурата била в Португалия- държава, която е членка на Европейския 3 съюз, а също така и държавата, от която е изпратена стоката по процесната сделка и било възможно продавачът да е искал да получи плащането по нея. Доколкото страните не са били в трайни търговски отношения, тъй като между тях преди това е имало само една предходна сделка и плащане, не би могло да се твърди наличието на „обичайна“ банкова сметка на продавача, с която купувачът да е следвало да се съобрази.

Не се спори, че след натоварването на стоката на ответника била изпратена фактура № 21-01777/12.11.2021г. От съдържанието на същата по ясен и недвусмислен начин се установявало, че самият продавач удостоверил получаването на плащането, като изрично посочил: “Payment received – 33 810 EUR; Balance payment against copy of documents – 966 EUR”. С това отбелязване продавачът изрично декларирал, че доставката била заплатена, поради което издаването на фактурата и изпращането на стоката представлявали признание от негова страна за получено плащане и за липса на неизпълнение от страна на купувача.

Обстоятелството, че продавачът не е проверил дали е получил реално плащането, но въпреки това го е отразил като получено в издадената от него фактура, на която сам се позовава в исковата молба, представлявало проява на груба небрежност от негова страна. От друга страна, това изключвало и правело неоснователно твърдението за некоректност от страна на ответника, при положение че до 19.01.2022 г. не съществувала нито една индикация, уведомление или възражение за допусната грешка в плащането.