Решение № 55 от 06.03.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Исперих, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100248 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по по искова молба на А. Ц. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Велико Търново, ул. „*** 169, чрез адв. С. М.

Митева от АК – Велико Търново, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул.

***“ № 39, ет.2, срещу П. Х. Ц. ЕГН **********, с адрес гр. Исперих, обл.

Разград, ул. „Лудогорие“ № 43, с която е предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист в полза на П.

Х. Ц. по ЧГД № 192/2010г. по описа на РС – Исперих за сума в размер на 3500 евро, за вземане произтичащо от Запис на заповед, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 07.04.2010г., както и ДТ по производството в размер на 136,90 лв., преводна такса в размер на 1,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв.Твърди, че въз основа на издадения ИЛ е образувано ИД № 37/2010г. по описа на ДСИ към РС – Исперих, което е прекратено поради непоискани изпълнителни действия от взискателя. След прекратяването ИЛ е върнат на взискателя. Твърди, че на 29.03.2024г. е образувано ИД № 44/2024г. на основание същия ИЛ. В получената покана за доброволно изпълнение ищцата е уведомена, че задължението е в размер на 17 340,30 лв. Твърди, че последното валидно изпълнително действие, което прекъсва давността е извършено през 2017г. – запор върху трудово възнаграждение на ищцата. Развива аргументи за изтекла погасителна давност. Иска от съда да признае за установено, че А. Ц. С., не дължи на П. Х.

Ц. сумите по ИЛ от 09.04.2024г. издаден по ЧГД № 192/2010г. по описа на РС – Исперих и сумите по образуваното ИД № 44/2024г. по описа на ДСИ при РС – 1

Исперих. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника П. Х. Ц. с който оспорва предявения иск, намира го за допустим и неоснователен. Излага, че съгласно правната теория и съдебната практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само до възможността да бъде принудително изпълнено. Оспорва фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Сочи, че процесните вземания се погасяват с изтичане на пет годишна давност, като същата е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се съдържа искане за определени изпълнителни способи. Излага, че направените плащане на парични суми, извършени лично от длъжника на 17.01.2020г. и на 2.01.2020г., представляват признаване на дължимост. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалния си представител на ищеца депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба. Моли исковата молба да бъде уважена. Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответника моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като сочи, че изпълнително действие, извършено след настъпила перемпция прекъсва погасителната давност. Намира иска за неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява и от събраните доказателства, че в полза на П. Х. Ц. е бил издаден изпълнителен лист срещу А. Ц. С. за сумите, както следва: 3500 евро, вземане произтичащо от запис на заповед без протест, издаден на 28.09.2009г. в гр. Исперих, обл. Разград, ведно със законната лихваот 07.04.2010г. до изплащане на вземането, 136.90 лева държавна такса , 1.80 лева преводна такса и 160 лева адвокатско възнаграждение, въз основа на заповед за изпълнение № 99/8.4.2010г. по ЧГД № 192/2010г. по описа на РС – Исперих.

С молба от 03.05.2010г. П. Х. Ц. е поискала образуването на изпълнително дело срещу А. Ц. С. въз основа на изпълнителния лист, в резултат на което е образувано изпълнително дело № 20103310400037 по описа на ДСИ при РС – Исперих.

На 04.05.2010г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника с приложено копие към нея на подлежащия на принудително изпълнение акт. Поканата е получена на 05.05.2010г. лично от А. Ц. С.. От посочената дата е започнал да тече срокът за възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

С молба от 22.11.2016г. П. Ц. е поискала ДСИ да извърши проучване на имуществото на длъжника, както и налагане на запор върху възнагражденията и банковите сметки.

На 15.12.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 12.01.2017г. отново е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А. С..

На 23.01.2017г. е изпратено запорно съобщение до „БА. ДСК“ ЕАД резултат на което са наложени запори върху банковите сметки на ищцата.

Запорното съобщение е получено на 30.01.2017г.

2

По така образуваното изпълнително дело са извършени множество плащания през 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г, като последното плащане е извършено на 17.01.2020г.

С постановление от 23.02.2024г. ДСИ при РС – Исперих е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20103310400037 н основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молба от 29.03.2024г. П. Х. Ц. е поискала образуването на изпълнително дело срещу А. Ц. С. въз основа на изпълнителния лист, в резултат на което е образувано изпълнително дело № 20243310400044 по описа на ДСИ при РС – Исперих. Взискателя е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжника.

На 29.03.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена лично на 09.04.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

Погасителната давност е определен в закона срок, с изтичането на който се свързват определени последици – преграждане на възможността за събиране на вземането по съдебен ред. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Спорен по делото е въпросът дали е изтекла погасителната давност за вземанията, за които е издаден на 09.04.2010г. изпълнителен лист, въз основа на който са образувани процесните изпълнителни дела.

Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В разглеждания случай ищецът основава отрицателния установителен иск на изтекла давност, която счита, че е започнала да се отброява от 30.01.2017г. – когато твърди, че е било извършено последното валидно изпълнително действие по първото водено срещу нея изпълнително дело № 37/2010 по описа на ДСИ при РС – Исперих.

При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй 3 като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.

116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

4

В контекста на изложеното съдът намира, че за процесните вземания по изпълнителния лист давност не е текла до 26.06.2015г., от която дата е започнала да тече пет годишна погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист.

Впоследствие прекъсване на погасителната давност е осъществено при налагане на запор върху банковата сметка на ищеца с получаване на запорното съобщение от „БА. ДСК“ ЕАД на 30.01.2017г.