Решение № 3096 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3096 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100510465 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №175233/29.05.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение №9360/20.05.2024 г., постановено по гр. д. №74081/2021 г. на СРС, 57 състав, с което са отхвърлени предявените срещу И. Х. К. и Ц. Х. К. искове.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост, необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. уважаване на предявените претенции.

Въззиваемите страни са депозирали съвместен отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата. Поддържат, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Молят да бъде потвърдено

Третото лице-помагач на страната на ищеца не ангажира становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявило по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове, както следва: спрямо И. Х. К. - с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2694,76 лв. - представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж. к. ********, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 338,89 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 19.01.2021 г.; с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж. к. ********, за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,08 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв. в размер на законната лихва за периода 31.01.2018 г. до 19.01.2021 г.; спрямо Ц. Х. К. - с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2694,76 лв. - представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж. к. ********, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 338,89 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2 694,76 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 19.01.2021 г.; с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 24,42 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж. к ********, за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,08 лв., представляващ за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 24,42 лв. в размер на законната лихва за периода 31.01.2018 г. – 19.01.2021 г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж. к.

********, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В срока за подаване на писмен отговор, такъв е постъпил само от ответника Ц.

2

Х. К. чрез адв. А. Ч., който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ относно процесния имот, т. е. твърди се, че между него и ищеца не е налице облигационно отношение. Твърди, че топлинна енергия не е доставяна до процесния имот. Въвежда доводи във връзка с начина на отчитане и измерване на топлинната енергия. Сочи, че ищецът е в неизпълнение на собствените си Общи условия. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представено е писмо от СО- Район Възраждане, в което е посочено, че процесният имот е закупен от П.И.Д. с договор от 30.12.1984 г.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД

Представен е договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: касаещи дяловото разпределение на топлинна енергия през процесния период, три броя протоколи за неосигурен достъп.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за процесния имот през процесния период е в размер на 5331.82 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че към датата на извършената проверка няма данни за постъпили плащания от ответниците за задължения от процесния период за 3 процесния имот.

С решение №9360/20.05.2024 г., постановено по гр. д. №74081/2021 г. на СРС, 57 състав, исковете са изцяло отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Пред настоящата инстанция са приети като писмени доказателства договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.12.1984 г. и удостоверение за наследници №РВЕ25-УГ51-775/19.05.2025 г. за лицето П.И.Д., починала на 02.03.2003 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.12.1984 г се установява, че лицето П.И.Д. е закупила на 30.12.1984 г. процесния недвижим имот. От удостоверение за наследници №РВЕ25-УГ51-775/19.05.2025 г. пък е видно, че същата е починала на 02.03.2003 г., оставяйки свои наследници по закон именно настоящите ответници И. и Ц. К.и. Няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства, че имотът е бил впоследствие прехвърлен на трети лица. Поради това съдът приема, че между тях като наследници на П.И.Д., собственици и ползватели на процесния имот, и ищеца през процесния период съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се находящ се в гр. София, ж. к ******** , топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ..

От представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово 4 разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

От приетата по делото техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 5331.82 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки, която сума не е заплатена от ответната страна, видно от заключението на счетоводната. Или всеки от двамата ответници дължи по ½ от сумата или по 2665.91 лв.

В законоустановения срок обаче ответникът Ц. К. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Задължението му за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност.

/ в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не7 могат да бъдат дерогирани от страните. Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2017 г. до 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението. Искът следва да се счита предявен на 28.01.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 28.01.2018 г. по принцип биха били погасени по давност, съобразно горното, т. е. вземанията за главница по всички фактури до ноември 2018 г. включително. Следва да се съобрази обаче чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.