Определение № 291 от 04.05.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Габрово, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК= Образувано е по частна жалба на "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане № 94/03.04.2023 г. по ч. гр. д. № 62/2023г. на РС Трявна.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Доводите му са, че изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК за прилагане към заявлението на потребителския договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, е въведено единствено с оглед задължението на съда по чл.

4 11 , а л . 2 , т . 3 ГПК служебно да извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Тази проверка според жалбоподателя изключва възможността в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в т. ч. и за подписите на страните, каквото задължение съдът има само в производството по чл. 417 ГПК. В случая при постановяване на обжалваното разпореждане, заповедният съд е извършил проверка за наличие на съгласие при сключване на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 , т. 3 , т. 4 и т. 5 ГПК, само в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Прави искане да бъде отменено атакуваното Разпореждане № 94 от 03.04.2023 г. по ч.гр.д. 62/2023 г., PC Трявна, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Н. К. Л., като неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд да се произнесе по същество като уважи всички претенции предявени със заявлението Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Тревненският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК за сумата от сумата от 2 954,33 лева - главница по договор за потребителски кредит № 2338764/21.01.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 465,12 лева - възнаградителна лихва за периода 10.06.2021г. - 10.02.2023г.;

470,50 лева - обезщетение за забава за периода 11.06.2021г. - 30.03.2023г.; 77,80 лева за платена държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане № 94/03.04.2023 г. по ч. гр. д. №62/2023г. на РС Трявна, съдът приел, че вземането на заявителя се основава на договор за потребителски кредит № 2338764, сключен на 21.01.2021г. между "Кредисимо" ЕАД и Н. К. Л. от гр. Трявна за сумата от 3300 лева, задължението по който е било погасено от поръчителя по кредита "Ай Тръст" ЕООД, след което вземането на поръчителя е прехвърлено на заявителя с приложение 1 от 10.06.2022г. към договор за цесия от 01.02.2022г. Към заявлението по чл.

410 от ГПК са приложени заверени копия от договор за потребителски кредит № 2338764, сключен на 21.01.2021г. , с приложение № 1 към него, общи условия за предоставяне на кредити на "Кредисимо" ЕАД, договор за предоставяне на поръчителство от 21.01.2021г. между "Ай Тръст" ЕООД и Н. К. Л. с приложение № 1 към него, договор за поръчителство от 21.01.2021г. между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД. Нито един от приложените документи не съдържа подписи на страните като не са приложени доказателства, удостоверяващи уведомяването на потребителя за съдържанието на договорите и приложенията към тях, нито такива, удостоверяващи съгласието му да се задължи по съответните договори.

Съдът е констатирал също, че "Ай тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ , тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Уговорено е в чл.8, ал.4 и 5 от договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението за поръчителя да се заплаща на кредитодателя - "Кредисимо" ЕАД. По този начин, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР.

Прието е още, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното заповедния съд приел, че депозираното заявление по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

2

Въззивният съд, като разгледа депозираната от "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД жалба, намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК.

След измененията на ГПК от 2019г., тази проверка е значително разширена, когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. В тази връзка е въведено и новото изискване в чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът освен това е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона. Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР гласи, че "неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, която гласи, че "при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР урежда и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

3

Предвид изложеното, заявителят следва да представи електронния документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.

В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл.147а от ЗЗП. Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на непредставяне на такъв договор, което е в противоречие с чл. 410 ал.3 от ГПК, но не е от нередовностите, подлежащи на изправяне след указания на съда по чл. 410 ал.2 от ГПК.

Освен това, както е посочил и първоинстанционният съд, видно от приложения договор за потребителски кредит в него се съдържат вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.

Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от 182.07 лева на месец, акумулира задължение от 4 489.68 лева за срока на кредита, чиито нетен размер е 3 300 лв. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски кредит ГПР е в размер на 21.52 % без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст” ЕООД не са възникнали имуществени права / вземания/ , които да бъдат прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството на цесионер.

Следва да се отбележи още, че според жалбоподателя представения договор за поръчителство е сключен между длъжника и цедента по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор за поръчителство. Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително 4 доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.