Решение № 95 от 25.03.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Враца, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200011 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Т. С. Н. от гр.**** е подал чрез РУ-Враца обща жалба против издадени срещу него две наказателни постановления: НП№24-1795-000127 и НП№241795-000282/22.07.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, като с последното, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

След получаване на общата жалба, материалите по същата са били разделени и изпратени за разглеждане на РС-Враца от РУ-Враца, окомплектовани с двете отделни административнонаказателни преписки.

Образувани са две отделни съдебни производства –НАХД№10/25 г. по описа на ВРС, имащо за предмет на обжалване първото от горепосочените НП и съответно настоящето НАХД№11/25 г., имащо за предмет второто от горепосочените НП с №24-1795-000282/22.07.24 г.

В саморъчно изготвената жалба, Т.Н. не оспорва обективните факти по административното обвинение, свързани с време, място, начин на извършване и констатиране на нарушението. Оспорва субективните му параметри откъм 1 наличие на знание и представи за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Оспорва и степента на обществена опасност на поведението си. Отправя искане единствено за това „санкцията да бъде заменена с максималната парична глоба, без лишаване от право да се управлява МПС“.

Съдебното производство е протекло в отсъствие на жалбоподателя, на основание чл.61, ал.4 ЗАНН.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се излага бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна, при следните съображения:

На 22.04.2024 г., около 22.00 ч. в гр.Враца, ул.”Независимост”,ж.к.“Дъбника“ до бл.№2, полицейски служители към РУВраца спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател т.а.”Ивеко Дейли” с рег.**** като при проверката е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, т.е. не е регистриран по надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН №985276/22.04.24 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, подписан без възражения от жалбоподателя. Последвало е прекратяване на административно-наказателното производство с нарочна мотивирана резолюция на наказващият орган №24-1795-М000030/10.05.24 г. на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, а преписката е била изпратена по компетентност на ВРП, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК. Образувана е пр.преписка №4187/24 г. и е извършена допълнителна полицейска проверка, в рамките на която е установено, че освен водач на процесния автомобил, жалбоподателят е и негов собственик, като го е закупил с договор за покупко-продажба от 15.09.23 г. Не е предприел действия по регистрацията му, поради което и регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 17.11.23 г., за което не е уведомяван. Пр.преписка е приключила с постановление на ВРП от 2

28.06.24 г. с отказ за образуване на досъдебно производство. Според мотивите на постановлението извършеното от жалбоподателя деяние не покрива признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК от субективна страна, тъй като жалбоподятелят не е бил уведомяван от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията. Материалите по преписката са изпратени на полицейските органи по компетентност и преценка за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност. Въз основа на горепосоченото постановление е последвало и издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщената като доказателство прокурорска преписка, съдържаща цитираните АУАН, мотивирана резулюция за прекратяване на административно-наказателното производство, сведения на полицейските служители извършили проверката на жалбоподателя и собствените му обяснения, справки за регистрацията и дерегистрацията на процесния автомобил, справка за нарушител и др.

Изложените в НП фактически констатации относно констатираното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП принципно не се оспорват и от страна на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство започнало по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. Атакуваното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН, в това число време и място на извършване на нарушението, точно и ясно описание на нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.

Въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени изцяло и от горецитираните писмени материали от прокурорската преписка, в случая безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят е управлявавал нерегистриран по надлежния ред автомобил, поради което и 3 са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Нарушението е и субективно съставомерно по правилата на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗАНН, тъй като е извършено при условията на непредпазливост и в конкретна нейна форма-небрежност. Служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.

За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират новия собственик за прекратяването на регистрацията. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт, поради което и обстоятелството, че жалбоподателят не се е запознал със свое нормативно задължение и последиците от него не сочи на отсъствие на виновно поведение, след като същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си със законовите разпоредби в случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за тях. В този смисъл и всички възражения на жалбоподателя относно липсата на знание за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, съответно за невиновното /неумишлено/ извършване на нарушението, се явяват неоснователни.

Съгласно специалната разпоредба на чл.189з ЗДвП, за всички нарушения по този закон е изключено приложението на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН за „маловажен случай“.

В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.1 и ал.2 НК, вр.чл.11 ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към ППС за участие в пътното движение. В процесния казус, конкретните обстоятелства касаещи процесното деяние също не сочат на липсваща или явно незначителна обществена опасност. Ето защо и тази част от доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Отчитайки вида и характера на извършеното нарушение, конкретната му обществена опасност и тази на самия жалбоподател като водач на МПС /съгласно справката за нарушител/, наложените от наказващия орган наказания- глоба в минимален размер от 200.00 лв. и лишаване от 4 правоуправление на МПС за минимален срок от шест месеца, съгласно санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП, се явяват изцяло съобразени с изискванията на чл.27 ЗАНН и целите на чл.12 ЗАНН. Все във връзка с доводите в жалбата следва да се подчертае, че за процесното нарушение законодателят е въвел горепосочените административни наказания в условията на кумулативност /а не на алтернативност/, поради което и искането на жалбоподателя за „замяня“ на едната санкция за сметка на другата, е правно неприложимо.

Като краен резултат от всичко гореизложено, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№24-1795-000282/22.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на Т. С. Н. от **** с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5