Решение № 1776 от 30.12.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. ***, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430104114 по описа за 2024 година

Производството по гр.д.№4114/2024г. на ПлРС, е образувано по искова молба от **** ****, *********, чрез адв. Н. К., против Е. Г. П. и И. Г. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на недействителен спрямо ищеца, на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том I, рег.

№911, дело №53/23г. по описа на н.П.Хл., с район на действие *****, вписан в СВ- *** с вх.рег. №*****/23.03.2023г., Акт №159, том VII, дело №****/2023г.

Твърди се, че отв. Е. Г. П. е длъжник по следните договори: Договор за потребителски паричен кредит №963542/10.02.2023г., сключен с *****, вземането по който е прехвърлено на ищеца, въз основа на Договор за цесия от 20.10.2023г.; по Договор за потребителски кредит от 08.02.2023г, сключен с У.К.Ф., вземането по който е прехвърлено на ищеца въз основа на Договор за цесия от 11.09.2023г.; по Договор за кредит от 19.06.2023г., сключен с У.К.Ф., вземането, по който е прехвърлено на ищеца въз основа на Договор за цесия от 12.01.2024г. Твърди се, че отв. П. е уведомена за станалите цесии. Твърди, че въз основа на цесиите, ищеца- цесионер, е придобил всички права, които старите кредитори са имали по отношение на длъжника. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което са образувани ч.гр.дела. Твърди се, че при направена справка в имотния регистър, ищецът е 1 установил, че след сключване на договорите за кредит- на 23.03.2023г., между първия ответник Е. Г. П., като дарител, и втория ответник И. Г. П., като дарен, е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том I, рег.№911, нот. дело №53/23г. по описа на н.П.Хл., вписан в СВ-*** с вх.рег.№***** от 23.03.2023г., Акт №159, том VII, дело №****/2023г., с предмет следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-849/10.12.2019г. на *** на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 22.02.2023г., с адрес на имота: с. **** общ. ***, обл. ***, ул.“***“ №15, в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, находяща се в с. **** гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул.“***“ №15, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя с площ 700кв..м., съставляваща УПИ VI, в кв. 50, съгласно улична регулация, утвърдена със заповед №РД-15-1000/1988г., при съседи на имота: улица, УПИ №УИ-467, ПИ №477, УПИ №ХХ1, ПИ №478 и УПИ №У-465 на Р.В.И. и С.К. И., както и всички подобрения в имота. Твърди се, че вторият ответник- И. Г. П., е *** на първия ответник Е. Г. П.. Твърди се, че е налице увреждане за кредитора от посоченото действие на разпореждане, както и че у длъжника- първият ответник, е налице знание за увреждането на кредитора, т.к. към датата на сключване на процесния договор за дарение, същият е знаел за съществуването на своите задължения към ищеца и техния размер. Посочва се също, че в случая увреждащото действие /дарението/ не е възмездно, поради което не е необходимо доказване на знание на третото лице- втория ответник, с което длъжникът /първият ответник/ е договарял, за увреждането на кредитора. Твърди се, че е налице целенасочено поведение у първия ответник, насочено към укриване и намаляване на имуществото му, чрез което да се увредят правата на кредитора и същият да не може да се удовлетвори от отчужденото имущество. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

В срока за отговор, ответниците Е. Г. П. и И. Г. П., чрез адв. С. Й., изразяват становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че договорите за цесия, въз основа на които ищецът е придобил вземанията по договорите за кредит са нищожни, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като 2 липсва съгласие между страните по договора за цесия относно цената. Твърди се, че отв. Е. П. не е уведомена за цесиите и спрямо длъжника същите нямат действие. Не се оспорват твърденията на ищеца относно сключването на договорите за кредит. Посочва се, че в тежест на ищеца е да установи факта на увреждането си от дарението. Оспорва се твърдението за наличие за знание у ответника Е. П. за увреждането. Твърди се, че са налице тежки семейни отношения, като дарителката е запазила пожизнено правото си на ползване върху имота. Посочва се, че дарителката е знаела, че това е единственото й жилище и че е несеквестируемо. Посочва се, че липсва причинно- следствена връзка между дарственият акт и увреждането на кредитора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Безспорно по делото се установява факта на сключване на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том I, рег. №911, дело №53/23г. по описа на н.П.Хл., с район на действие *****, вписан в СВ-*** с вх.рег. №*****/23.03.2023г., Акт №159, том VII, дело №****/2023г, по силата на който отв. Е. Г. П. е дарила на отв. И. Г. П., следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-849/10.12.2019г. на *** на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 22.02.2023г., с адрес на имота: с. **** общ. ***, обл. ***, ул.“***“ №15, в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, находяща се в с. **** гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул.“***“ №15, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя с площ 700кв..м., съставляваща УПИ VI, в кв. 50, съгласно улична регулация, утвърдена със заповед №РД-15-1000/1988г., при съседи на имота: улица, УПИ №УИ-467, ПИ №477, УПИ №ХХ1, ПИ №478 и УПИ №У-465 на Р.В.И. и С.К. И., както и всички подобрения в имота. Видно от съдържанието на нот. акт, дарителката си е запазила правото на ползване върху имота- пожизнено и безвъзмездно.

Съдът намира за установено по делото, съобразно служебно изготвената справка за родствени връзки, че отв. Е. П. е *** на отв. И. П..

3

Установява се също, че отв. Е. П. е сключила – като кредитополучател, следните договори за кредит:

1.Договор за стоков кредит №963542/10.02.2023г, сключен с **** като кредитодател, за сумата от 7968,58лв., при ГЛП от 12,13 %, ГПР от 12,83% и срок на договора- до 10.02.2026г;

2. Договор за потребителски кредит №5445654/09.02.2023г, за предоставяне на платежни услуги чрез използване на платежна карта и предоставяне на услугата електронно банкиране, сключен с У.Б., с кредитен лимит от 2000лв, при ГПР от 20,25%;

3.Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта №445654/09.02.2023г, сключен с У.К.Ф. ЕАД, с кредитен лимит от 2000 лв. и ГПР от 25,61% с вкл. такса за разсрочване

4.Договор за потребителски паричен кредит №5443224/09.02.2023г., сключен с У.К.Ф. ЕАД, за сумата от 30000лв., ГПР от 8,28%, за срок от 120 месеца.

По делото се установява факта на сключване на Рамков договор за цесия от 21.03.2023г, между ****- като цедент и ищеца **** ООД- като цесионер, като по силата на Допълнително споразумение от 20.10.2023г, цесионерът е придобил вземанията по посочените кредити с физически лица, по които е налице забава. Видно от представеното Приложение №1, в т.86 фигурира задължението на отв. Е. П. по договора за стоков кредит от 10.02.2023г.

Установява се, че с нарочно писмо до цесионера, от страна на цедента е потвърдена станалата цесия. Установява се също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото се установява, че до отв. Е. П. е изпратено уведомително писмо, но няма представени доказателства, че същото е връчено.

По делото се установява също факта на сключване на Индивидуален договор за цесия от 12.01.2024г, между между У.К.Ф.***г ЕАД, като цедент и ищеца- като цесионер, по силата на който – чл.1.1 цедентът продава на цесионера, съгласно чл. 2.1 от Рамков договор за цесия от 02.05.2023г, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания по договори за потребителски кредити, съобразно Приложение №1. Видно от представената извадка от Приложение №1, вземането против отв. Е. П. е включено под № 629 – по договор с №5637700/19.06.2023г. Съдът констатира, че този договор – 4 от 19.06.2023г, не е представен по делото от ищеца. Въпреки това, факта на неговото сключване и дължимост на суми по него следва да бъде прието за установено, доколкото изрично в отговора на ИМ се заявява, че не се оспорва факта на сключване на описаните в ИМ договори за кредит и тяхното необслужване, като не се оспорва първата предпоставка от фактическият състав на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По делото се установява, че до отв.

Е. П. е изпратено уведомително писмо, но няма представени доказателства , че същото е връчено.

По делото се установява също факта на сключване на Индивидуален договор за цесия от 11.09.2023г., между между У.К.Ф. ЕАД, като цедент и ищеца- като цесионер, по силата на който, съгласно чл. 2.1 от Рамков договор за цесия от 02.05.2023г, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания по договори за потребителски кредити, съобразно Приложение №1. Видно от представената извадка от Приложение №1, вземането против отв. Е. П. е включено под №545- за вземането по договор № 5443224. Установява се, че с нарочно писмо до цесионера, от страна на цедента е потвърдена станалата цесия. Установява се също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото се установява, че до отв.

Е. П. е изпратено уведомително писмо, но няма представени доказателства, че същото е връчено.

По делото безспорно се установява също, че за вземанията по процесните договори за кредит, в полза на ищеца- като кредитор, са издадени:

Изпълнителен лист №2583/02.10.2024г по ч.гр.д.№3782/2024г. на ПлРС /по процесия Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта №5445654 от 09.02.2023г, съобразно представената Заповед за изпълнение №2218/03.07.2024г/, Изпълнителен лист №1870/06.08.2024г., по ч. гр.д.№1069/2024г на ПлРС / по процесния Договор за потребителски паричен кредит №5443224/09.02.2023г., съобразно Заповед за изпълнение №622/27.02.2024г/ и Изпълнителен лист №773/12.03.2024г по ч.гр.д.

№501/2024г на ПлРС /по процесния Договор за стоков кредит №963542/10.02.2023г, съобразно представената Заповед за изпълнение №622/27.02.2024г./.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

5

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат установени в кумулативна даденост:

1.Кредитор, притежаващ вземане срещу длъжника. Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, което се иска да бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора. Качеството „кредитор“ е обусловено от съществуването на вземане към длъжника. Вземането, на което ищецът основава качеството си на кредитор може да е парично или непарично. Освен това по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.

Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е погасено. Без значение за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на вземането, когато то е парично.