Решение № 16503 от 21.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43644/2025
- Вид
- Решение № 16503
- Подписан
- 21.08.2026
- Състав
- МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 16503 гр. С, 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110143644 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД А“ АД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д Б“ № 51, срещу „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д“ № 1, за заплащане на следните суми:
667,81 лв. – остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение по щета № *********** за ПТП на 21.09.2022 г. в гр. П, ул. „С. С.“, при което са причинени щети на лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане;
232,07 лв. - мораторна лихва за периода 07.01.2023 - 14.08.2025 г.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, за чийто ремонт е изплатено обезщетение от 1335,62 лв., като ПТП било причинено от водача на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „ГО“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди, че водачът на увредения автомобил носи изключителна вина за процесните вреди, а на самостоятелно основание прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил, която нарушила цитирани разпоредби на ЗДвП, като бил спрял успоредно до тротоара, а не на самия паркинг, на място, забранено за престой и паркиране, близо до кръстовище без съобразяване на нужната дистанция.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, 1 валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователно събитие; 3. предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил за отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на съответния автомобил, валидна към датата на процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, в частност възражението за изключителна вина и за съпричиняване от водача на процесния автомобил.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ******** (процесен автомобил), както и че ищецът е заплатил на доверен сервиз за процесния ремонт сумата от 1335,62 лв. съгласно платежен документ от 25.11.2022 г. (л. 57). Посочените обстоятелства освен безспорния им характер, се установяват от приложените по делото писмени доказателства – застрахователна полица за застрахова „Каско“ № *********** от 22.12.2021 г. , сключена със „ЗАД А“ АД и приложимите към нея Общи условия за застраховка „Каско“ и застрахователна преписка по щета № ***********, вкл. възлагателно писмо от 28.09.2022 г.; оферта № 105513/27.10.2022 г., издадена от „АГС П“ ЕООД на „Х-93“ ЕООД; приемо-предавателен протокол от 04.11.2022 г., подписан между „Х-93“ ЕООД и Б. К.; приемо-предавателен протокол от 16.11.2022 г.; фактура № ********/11.11.2022 г., издадена от „Х-93“ ЕООД на „ЗАД А“ АД и платежно нареждане от 25.11.2022 г.
Възникването на застрахователно събитие и наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, се установяват от съвкупната преценка на приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г. и заключението на САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същите се установява, че на 21.09.2022 г. в гр. П, ул. „С. С.“ № 69 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ******** и лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № *******, при следния механизъм: на посочената дата и място, водачът на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № ******* – Н. Д., извършва маневра в близост до паркиран на ул. „С. С.“ № 69 лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, при което поради неправилна преценка на габаритите на управлявания от нея автомобил и дистанцията до паркирания автомобил, предизвиква удар между дясната предна част на управлявания от нея автомобил и лявата предна част на паркирания автомобил, в резултат на което са увредени предната броня и предният ляв фар на лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********.
Според вещото лице, произшествието е настъпило поради субективните действия на водача на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № ******* – Н. Д.. Според заключението, категорично е налице причинно-следствена връзка между процесното 2
ПТП и всички констатирани увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, а именно: предна броня, декоративна лайстна на бронята, спойлер преден, разширение на преден ляв калник, ляв фар, капак на предна броня, конзола на напречна греда на предната броня, напречна греда на предната броня, преден държач на преден ляв калник, държач на преден ляв калник и вътрешна ламарина на преден ляв калник. Според вещото лице механизмът на получаване на уврежданията представлява упражнен натиск от друг автомобил върху механично свързани детайли на увредения автомобил и от техническа гледна точка е напълно възможно посочените части на лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, да са увредени при описания механизъм на ПТП.
Описания в заключението на САТЕ механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели – Б. К. (на ищеца) и Н. Д. (на ответника).
Св. К. свидетелства, че на 21.09.2022 г. паркирала автомобила си марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, на ул. „С. С.“ № 69 в гр. П, както обичайно прави.
Сочи, че не е присъствала на самото произшествие, а впоследствие установила вреди по автомобила си, който бил ожулен, а на предното му стъкло била оставена бележка с телефонен номер, на който се обадила и след това съставили двустранен констативен протокол.
Св. Д. потвърждава, че като водач на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег.
№ *******, е участвала в процесното ПТП. Свидетелства, че излизала от съседния вход № 71 напред и при извършване на завой надясно към локалната улица не преценила правилно разстоянието до паркирания до тротоара лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, и е осъществила контакт с него, което е усетила като одраскване. По нейния автомобил била ожулена дясна задна врата, а по другия автомобил – преден ляв фар и част от предната броня под него, след което тя оставила телефонния си номер на стъклото на увредения автомобил и впоследствие заедно съставили двустранен протокол за ПТП, в който описали случилото се.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, като същите напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите описват фактическата обстановка по сходен начин без да си противоречат. Показанията им кореспондират с характера и местоположението на уврежданията по двата автомобила, отразени в двустранния констативен протокол, както и с механизма на настъпване на произшествието, който е обективно възможен и логически обоснован. Липсват данни за заинтересованост или предубеденост, които биха могли да поставят под съмнение тяхната безпристрастност.
Съдът като взе предвид установения механизъм на ПТП, съгласно двустранния констативен протокол за ПТП, заключението на САТЕ и свидетелските показания, приема, че с действията си водачът на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № *******, е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която предвижда, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното 3 положение, посока и скорост на движение. В случая, според заключението на вещото лице, описаният механизъм на ПТП е типичен за маневра при паркиране или при излизане от реда на паркираните автомобили, като повредите са в зоната на удара и степента на повредите съответства на ниска скорост на движение, характерна за паркиране.
На основание чл. 45, ал 2 ЗЗД вината на водача на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег.№ *******, се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че ответникът не доказа възраженията си, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********, или че същият е допринесъл за настъпването му (съпричиняване), съгласно разпределената му доказателствена тежест на основание чл. 154 ГПК. Действително установява се по делото, че произшествието е настъпило в гр. П, ул. „С. С.“ № 69, докато лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ******** е бил паркиран.
Същевременно по делото липсват данни относно пътната обстановка в района, вкл. относно наличието на пътни знаци, маркировка и др. Доколкото по делото липсват данни за посочените обстоятелства, съдът намира, че противно на твърденията на ответника не може да се приеме, че увреденият автомобил е бил паркиран на място, където е създавал опасност или е бил пречка за движението или закривал от другите участници в движението пътен знак или сигнал – в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП; или на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях – в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП; или на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях – в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че според вещото лице причина за настъпването на произшествието е именно неправилната субективна преценка на водача на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № *******, относно габаритите на управлявания от него автомобил и разстоянието (дистанцията) до увредения лек автомобил марка „С“, модел „*******“, рег. № ********.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на Н. Д., която като водач на лек автомобил марка „П“, модел „***“, рег. № *******, е причинила застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), противоправност на деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди.
На следващо място, обстоятелството, че процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по сключената с ищеца имуществена застраховка се установява от приложените по делото писмени доказателства - застрахователна полица за застраховка „Каско“ и приложимите към нея общи условия на ищцовото дружество.