Решение № 335 от 15.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300502567 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Р. П. В., чрез адв. С. М., против решение № 2746 от 19.07.2022 г. по гр.дело № 3972/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХV гр. състав, с което се отхвърлят предявените от жалбоподателя срещу „Ей Ес Пи“ ЕООД, с ЕИК 121078722 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 262, ал.

1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 310 лв., представляваща обезщетение за командировка за м. юни 2020г.; сумата от 138, 63 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от пет дни за 2020г.; сумата от 9 804, 08 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 2 184 часа за периода 24.01.2017г- 01.07.2020г., по трудов договор № 18/24.01.2017г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда01.03.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, на постановеното решение по гр.дело № 3972/2021 г. по описа на РС 1

Пловдив, като се оспорва извода на съда, че ищецът не е доказал да е положил извънреден труд. Жалбоподателят счита, че съдът е нарушил задължението си да обсъди всички събрани доказателства по делото в пълнота, твърди, че доказателствата са тълкувани изцяло в полза на ответното дружество, както и не е била, а е следвало е да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК, тъй като непредставянето от страна на ответника на поискани доказателства – маршрутни книжа, пътни листове и др., е създало пречки за събиране на допуснати доказателства. Дори при така събраните доказателства счита, че от ССЕ е установен положен извънреден труд, който е следвало да бъде осъдено ответното дружество да заплати. Навеждат се оплаквания, че не са били взети предвид от съда и от експерта при изготвяне на заключението, свидетелските показания на доведения от ищеца свидетел. Оспорва се и извода, че ищецът не се счита командирован, доколкото осъществява постоянната си работа по време на пътуването, както и приложението на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно, и да бъде постановено правилно решение, с което да бъде осъдено „Ей Ес Пи“ ЕООД изцяло да заплати претендираните суми с исковата молба.

В съдебно заседание поддържа жалбата, като обосновава и искането си за отмяна на ожалваното решение със събраните по делото гласни доказателства, с които безспорно се установява полагане на извънреден труд от жалбоподателя, въпреки, че работодателя не е представил писмените доказателства, които е следвало да пази по силата на действащата нормативна уредба за частната охранителна дейност, с което е затруднил доказването и разкриването на обективната истина.

От въззиваемото дружество „Ей Ес Пи“ ЕООД, гр. София, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за липса на доказателства за полагане на извънреден труд от жалбоподателя, липса на нормативно изискване за съхранявана на сочените от него писмени доказателства, унищожени след изтичане на определения срок по действащите вътрешни правила на работодателя, както и липата на конкретни показания за начало и край на работния ден на ищеца на доведения от него свидетел, които да са достатъчни за установяване на положен извънреден труд. Счита, че ищецът не е бил командирован, тъй като е от кръга лица, които полагат труд по време на пътуване, с оглед естеството на работа, поради което и правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната.

Заплащането на обезщетение за неползван годишен отпуск счита доказано по делото със заключението на ССЕ. Евентуално поддържа приетото възражение за прихващане.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски.

2

В писмени бележки поддържа отговора на въззивната жалба и искането за потвърждаване на обжалваното решение, като твърди, че показанията на разпитания свидетел не са преки и непосредствени, доколкото е работил в друго населено място, а евентуално поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба, за погасяване на задълженията по давност до месец януари 2018 г. включително, както и възражението за прихващане със заплатените без основание суми за командировки.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

При въззивната проверка на обжалваното решение Пловдивският окръжен съд намира същото за валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, по иск, който му е подсъден, в законен състав, в рамките на иска, с който е бил сезиран.

При проверката на правилността на обжалваното решение по изложените в жалбата оплаквания, настоящата инстанция намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание основание чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, вр. чл. 150 КТ, с които жалбоподателят Р. В. претендира „Ей Ес Пи“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 310 лв. обезщетение за командировка за м. юни 2020г.; сумата от 138,63 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от пет дни за 2020 г. и сумата от 9804, 08 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 2 184 часа за периода 24.01.2017г- 01.07.2020г., по трудов договор № 18/24.01.2017г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2021г. до окончателното им изплащане.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът В. е работел като орханител (въоръжена охрана) на пълен работен ден, при месечно сумарно изчисляване на работното време, срещу възнаграждение от 560 лв., увеличено от 01.01.2020 г. на 610 лв., осъществявайки транспортна охрана на ценни пратки и товари в екип, който извършвал превози по зададени от работодателя маршрути на пощенските станции на „Български пощи“ АД в област Пловдив. Твърди също, че ежедневно е работил по 12 часа, пет дни в седмицата, поради което е полагал труд над нормативно определените 56 часа на седмица, съответно 224 часа на месец, за които часове извънреден труд не е получавал допълнително възнаграждение. Заявява, че до прекратяване на трудовото му правоотношение не са му заплатени отработените часове извънреден труд, както и полагащите му се командировъчни за последния отработен месец и обезщетение за неползвания годишен отпуск за пет дни.

С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не оспорва, че 3 ищецът е работил по посоченото от него трудово правоотношение, прекратено по взаимно съгласие, но твърди, че не е бил полаган извънреден труд, а е работил по графици по осем часа на ден, поради което допълнително възнаграждение не му се дължи. Евентуално прави възражение за погасяване на задълженията по давност, на осн. чл. 258, ал. 3 КТ, дължими за три години преди подаване на исковата молба, или включително за периода месец януари 2018 г., възнаграждението за който месец е дължимо до 25.02.2018 г. Твърди, че обезщетение за командировка не се дължи, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната, тъй като служителят е извършвал постоянната си работа по време на пътуването. Заявява, че обезщетението за неползван годишен отпуск е заплатено. Прави възражение, при условията на евентуалност, ако претенцията в размер на 9804,08 лв. по чл. 262, ал. 1 КТ бъде уважена, да бъде направено прихващане със сумата от 15000 лв. заплатена без основание на работника, за периода месец януари 2017 г. до месец юли 2020 г., на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори по делото по отношение на приетото от районен съд, че ищецът Р. П.

В. е сключил с ответника „Ей Ес Пи“ ЕООД трудов договор № 18/24.01.2017 г., по силата на който ищецът е заемал длъжност „****“, при месечно трудово възнаграждение от 560 лв., което е било увеличено на 610 лв. с допълнително споразумение № 314/ 30.12.2019г., считано от 01.01.2020 г. Трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие между страните от 01.07.2020 г., със Заповед № 219/ 29.06.2020 г. Доколкото по така установените от районен съд фактически обстоятелства никоя от страните не излага възражения във въззивната жалба и/или отговора на въззивната жалба, то въззивния съд няма правомощие да приеме друга фактическа обстановка.

Спорни по делото са обстоятелствата дали ищецът, жалбоподател в настоящото производство, е положил извънреден труд по време на действие на трудовото правоотношение и дали му се дължи обезщетение за командировка за последния месец от действие на трудовия договор, както и обезщетение за неизплатен годишен отпуск от пет дни, при прекратяване на трудовото правоотношение. По делото от РС Пловдив са приети писмени доказателства, представени от страните и третото неучастващо по делото лице „Български пощи“ АД, изслушана е ССЕ, разпитани са свидетели.

Съдът, в обжалваното решение, е приел, че от приетата ССЕ, без възражения на страните, е установено, че е заплатено изцяло обезщетението за неизползван годишен отпуск. Приел е, че трудовата функция на Р. П. В. се е състояла в извършването на превоз и охрана на ценни пратки и товари, която е налагала пътуване до различни населени места, но доколкото попада в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната, не се счита командирован, тъй като извършва постоянната си работа през време на пътуването. Приел е също, че ищецът не е провел главно и 4 пълно доказване на твърдения от него факт, че през процесния период е положил труд извън рамките на установеното работно време, който не му е заплатен, като от конкретиката на настоящия случай е видно, че ищецът е бил фактически компенсиран за часовете, за които е полагал труд, които не са отработени и в които съответно работното време не е било уплътнено, което е мотивирал с приетите писмени доказателства - описи за предаване и приемане на материални ценности, на които се позовава ищецът. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел всички предявени претенции за неоснователни и е отхвърлил исковете изцяло.

Пред районния съд, освен посочените писмени доказателства са събрани и гласни, като са разпитани свидетели, доведени и от двете страни. По отношение на полаган извънреден труд от работника са събрани писмени доказателства, представени от страните, както и от третото неучастващо по делото лице „Български пощи“ АД, които са били предмет на изготвената ССЕ, дала заключение за наличие на положени часове извънреден труд за 2020 г., посочени по месеци, съобразно приетите по делото писмени доказателства, определила е възнаграждението за този труд в размер на 188,22 лв., посочила е, че за месец юни 2020 г. не са начислявани и плащани командировъчни пари, а за периода от м.11.2019 г. до м. 06.2020 г. са били изплатени командировъчни пари в размер на 5620,00 лв., дадено е и заключение за платения годишен отпуск на ищеца, като е посочено, че обезщетението за неползвания платен годишен отпуск от 5 дни възлиза на 141,13 лв., като през месец май е бела начислено и заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за пет дни в размер на 166,32 лв. При изслушване в съдебно заседание вещото лице е заявило, че е работило изцяло по приетите по делото писмени доказателства, като не е взела предвид събраните гласни доказателства. Такива гласни доказателства са били събрани чрез разпит на доведени от двете страни свидетели.