Решение № 380 от 01.11.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е

№380 гр.

Враца, 01.11.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ВРАЦА, І-ви състав, в публично заседание на 27.09.2023г. /двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 574 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закон за добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „Е.“

ЕООД ***, представлявано от * П. Г. Ч., действаща чрез пълномощника си*М.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г., потвърден с Решение № 81/16.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., общо в размер на 13 494,56 лева, от които за внасяне 5 019,03 лева и лихви в размер на 538,32 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2021г. до

31.05.2021г., като са формирани допълнителни данъчни задължения по стандартната ставка 20% върху извършените доставки на търговски обект „С.на к. „***“.

Основните възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС са свързани с твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като по отношение на обекта е приложимо определението за „*** и ***“ дадено в т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС и е относима диференцираната ставка от 9% ДДС.

Иска се отмяна на Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. и присъждане на направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, съобразно представеният списък – л. 276.

Представена е административната преписка, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 2861/12.09.2022 г. по описа на АдмС - Враца.

В представената по делото писмена защита от процесуалния представител на „Е.“ ЕООД *** са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Поддържа се, че стоките, предлагани в ** са* (***) от асортимента на с. „***“, *,* и **, като стоките се предлагат на гише, придружени с достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено, чрез предоставяне на прибори и чаши за еднократна употреба, на място, на поставените за целта 3 броя маси. Твърди се също, че в търговския обект на дружеството-жалбоподател е предоставена възможност на клиентите до инфраструктурата, осигуряваща възможност за консумация на храната на място, а персоналът – продавач-консултантите, формират индивидуалните порции според желанието на клиентите.

Ответникът

- Директор на Дирекция

„ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, чрез * В. В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1614,51 лева, съобразно материалният интерес и представен списък – л.

282 от делото. В хода на устните състезания излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за това.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се прие от съда, без възражения от страните.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по делото:

След като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената административна преписка, съдът счита, че същата е редовна и допустима, като подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за дружеството, и в преклузивния срок по чл.

156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по административен ред.

РА е връчен по електронен път на 31.05.2022г.

– л. 32 от делото, жалбата срещу него е подадена на 14.06.2022 г. и входирана на 15.06.2022 г., в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение № 81/16.08.2022 г. е постановено в срока по чл.155 от ДОПК, започнал да тече от 24.06.2022 г., след срока по чл. 146 от ДОПК. Оспореното решение е връчено на 18.08.2022 г. – л.

19, като жалбата срещу него е подадена на 01.09.2022 г., видно от пощенското клеймо – л. 11, входирана на 05.09.2022г., при което срокът по чл. 156 от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.

Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по преписката е видно, че жалбоподателя „Е.“ ЕООД *** развива търговска дейност в *** – продажби на * „***“ и * в обект „*** на * „***“. Обекта е преместваем, представлява оборудван специализиран автомобил „Фиат-Дукато“, тип „***“, с рег.

№****, с * ***“ – фактически „* разположен на наета тераса 50 кв.м. пред ** „***“ от към *** На терасата има три броя маси, с общо 8 броя стола за консумация.

За ревизирания период жалбоподателя е приложил диференцираната ставка за облагане в размер на

9 % съгласно чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Ревизионното производство е образувано със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000621003828-020-001/06.07.2021 г.

/на л.54 от делото/, издадена Р. И. Ф. – *** при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен за това, съгласно представената Заповед № 1270/15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП Велико

Търново /л. 75/. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – задължения за Данък добавена стойност /ДДС/ за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021г., със срок за завършване на ревизията – два месеца от връчване на ЗВР. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Л. В. Ц. – ** по приходите, ** и В. Г. Н. - **. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя „Е.“ ЕООД на дата 12.07.2021г. /л. 56/

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и е изслушана съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- Р-04000621003828-020-001/06.07.2021г. и Заповед за изменение на

ЗВР № Р-04000621003828-020-002/10.09.2021г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000621003828-020-003/11.10.2021г. – л.54 - 63, са издадени от оправомощени органи по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с оглед делегирането на правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 1270/15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 75 и сл. от делото.

Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. и Ревизионен доклад № Р-04000621003828-092-001/22.11.2021г. са издадени от оправомощени органи, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност.

В съдържанието на ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.

От представените на технически носител справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги, се установява, че лицето възложило ревизията, ръководителя на ревизията и члена на екипа, са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи.

Въз основа на представените доказателства, съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са подписани от компетентните лица, посочени в тях, с валидни квалифицирани електронни подписи, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Ревизията е приключила в установения от чл.114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.

Ревизионен доклад № Р-04000621003828-092-001/22.11.2021г. е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. – в тридневен срок от съставянето му, а именно на 23.11.2021г. – л.53.

Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт.

На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения.

В хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.

По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част, с материалноправните разпоредби на ЗДДС:

С ревизионния акт, потвърден по административен ред, чиято законосъобразност понастоящем е предмет на делото, органите по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., общо в размер на 13 494,56 лева, от които за внасяне 5 019,03 лева и лихви в размер на 538,32 лева.

В хода на съдебното производство, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и със съгласието на процесуалния представител на ответника, беше допуснат до разпит свидетел – Ц.И.Х., която при дадена от съда възможност и отлагане на делото за нейния разпит не бе осигурена.

Според заключението на вещото лице, отчетените разходи на обект „С. „***“ са отнасяни по дебита на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“, като по дебита на тази сметка е осчетоводявана отчетната стойност на продадените стоки, формирана само от платената цена на доставчиците за доставените стоки, като извършените разходи за експлоатация на обекта не са включвани в отчетната стойност на продаваните стоки, а участват директно във формиране на финансовия резултат на дружеството за календарната година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Седалището на жалбоподателя „Е.“

ЕООД ***, както и търговския обект се намира в ***, от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.