Решение № 744 от 30.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503547 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1176/13.02.2020 г., постановено по гр. дело № 793/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 12 с-в, са отхвърлени предявените от Р. К. Р. срещу Р. Т. Ф. и М. Т. Ф. кумулативно пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност (непротивопоставим спрямо кредитора Р. К. Р.) на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а.

№ 176/20.12.2017 г., съставен по н. д. № 151/2010 г. от нотариус В. А., сключен между Р. Т.

Ф. (продавач) и нейната сестра М. Т. Ф. (купувач), по силата на който е прехвърлена 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, кв. „***”, на ул. „***” (бивша ул. „***”) № 47, заедно с 2/5 ид. части от общите части на сградата, без дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ VIII-183, в кв. 22, по ПУП на гр. ***, кв. „***”, при съседи на дворното място: улица, С. П. А., С. Г. А., С. В. и Я. Ш..

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че макар и Р.Р. да е кредитор на ответника Р.Ф. по договор за паричен заем от 10.04.2009 г. (титуляр на акцесорно задължение - мораторна неустойка, възникнало по това заемно правоотношение), т.е. носител е на парично вземане, породено преди прехвърляне на релевантната идеална част от правото на собственост върху процесния имот, не е породено предявеното потестативно право, тъй като удовлетворяването на това вземане е гарантирано чрез друг вид обезпечение - учредена договорна ипотека, обективирана в н. а. № 110/10.4.2009 г., с обект процесния имот („в този смисъл, атакуваната сделка не засяга имуществения интерес 1 на кредитора, чието вземане е надлежно обезпечено на друго - предходно основание, а именно процесната ипотека”). От друга страна, с процесната транслативна възмездна сделка не се заплашва удовлетворяването на паричното притезание, чийто носител е ищецът по процесния договор за паричен заем, тъй като оспореният договор за покупко-продажба е сключен в интерес на ищеца-кредитор - получената от продажбата цена сума е била използвана за погасяване на главния дълг по процесното заемно правоотношение.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат правни доводи за неправилност на крайния съдебен акт на СГС поради неговата необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита за незаконосъобразен правния извод на първоинстанционния съд, че оспорената транслативна възмездна сделка не го уврежда, тъй като процесната идеална част е предмет на учредено в полза на кредитора реално (вещно) обезпечение. В това отношение твърди, че с отчуждаване на тази идеална част от правото на собственост върху имота длъжникът намалява имущество, което служи за общо обезпечение на кредиторите (арг. чл. 133 ЗЗД), поради което ще бъде затруднено удовлетворяването на твърдяното акцесорно задължение (претендираната правоотношение. мораторна неустойка), възникнало по релевантното заемно

Въззиваемите са подали в законоустановения срок писмен отговор срещу въззивната жалба, в която излагат подробни правни доводи относно нейната неоснователност.

Поддържат релевирания в първоинстанционното производство правен довод за недопустимост на предявения конститутивен иск.

Ищецът е подал и частна въззивна жалба срещу Определението на СГС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на решението в частта, в която в полза на ответниците са присъдени сторените по делото съдебни разноски общо в размер на сумата от 1400 лв. - с единственото правно съждение, че съдебни разноски не се присъждат, в случай че не е представен Списък за тях по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Преди обаче въззивният съд да пристъпи към разглеждане на спора, предмет на делото, по същество, трябва да се произнесе относно допустимостта на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като това обстоятелство обуславя 2 и допустимостта на обжалваното решение.

Не е спорно между страните, а и от н. а. № 110/10.04.2009 г., съставен по н. д. № 263/2009 г. от нотариус И. Д., се установява, че Р.Р. е предоставил в заем на Р.Ф. сумата от 70000 лв., която е следвало да бъде върната на две части: 1) 50000 лв. - до 10.07.2009 г. и 2) 20000 лв. - до 10.11.2009 г., като страните по заемното правоотношение са уговорили неустоечна клауза, съгласно която при забава за връщане на заетата сума в срока за заемополучателя се поражда акцесорно задължение за заплащане на мораторна неустойка в размер на 0,1% от невъзстановения заем - за всеки просрочен ден (обезщетение за причинените на заемодателя имуществени вреди поради виновно неизпълнение на паричното договорно задължение в темпорално отношение). Обаче заемополучателят е учредил реално (вещно) обезпечение - договорна ипотека върху имота, предмет и на увреждащата сделка, единствено за обезпечаване точното изпълнение на главното парично задължение - за връщане на предоставената в заем сума в размер на 70000 лв., но не и за поетото акцесорно задължение (за заплащане на уговорената мораторна неустойка).

Тъй като в полза на ипотекарния кредитор се поражда облигационно (потестативно по своето правно естество) субективно право да удовлетвори предпочитателно своето притезание от цената на ипотекираното имущество чрез изнасянето му на публична продан, независимо в чия собственост се намира то (арг. чл. 173, ал. 1 ЗЗД), за яснота както на страните по ипотечното (обезпечителното) правоотношение, така и за третите добросъвестни лица - приобретатели или хирографарни кредитори на ипотекарния кредитор, при т. нар специализация на ипотеката трябва точно да се индивидуализират не само вещните права върху конкретно обособен обект (имот), който служи за реално (вещно) обезпечение, но и правните задължения, чието точно изпълнение е обезпечено чрез учредяване на ипотека (арг. чл. 166, ал. 2, предл. 2 ЗЗД - „за определена парична сума”, респ. чл. 167, ал. 2 ЗЗД - в ипотечния акт трябва изрично да бъде посочено обезпеченото вземане чрез неговите правноиндивидуализиращи признаци: правопораждащ юридически факт, вид, размер, падеж и пр.). Следователно, обезпеченото вземане не може да се извежда по тълкувателен път, а е необходимо по един недвусмислен за страните по обезпечителното правоотношение, респ. за всички останали добросъвестни правни субекти то да бъде индивидуализирано в ипотечния акт.

Макар и в т. 1 от процесния нотариален акт страните по заемното правоотношение да са възпроизвели всички свои съществени уговорки по сключения между тях договор за заем за потребление (паричен заем), вкл. и по отношение на уговорената мораторна неустойка, в т. 2 от нотариалния акт (именно в тази част е обективиран т. нар. ипотечен акт) не са посочили като обезпечено вземане тази акцесорна (неустоечна) престация. Напротив, обективираното в ипотечния акт съгласие за обезпечаване на конкретни вземания обхваща единствено главното парично притезание - предоставената в заем сума в размер на 70000 лв., но не и неустоечното задължение („За обезпечаване вземането на Р. К. Р. в размер на 70000 лв., вкл. и при наличие на анекси в случай на разсрочване на заема 3 заемополучателят... учредява в полза на заемодателя... договорна ипотека върху...”.

Следователно, акцесорното вземане, на което въззивникът-ищец в настоящото съдебно производство твърди, че е носител (уговорената в заемния договор мораторна неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за всеки просрочен ден), не е предмет на учредената ипотека (независимо дали тя е била подновена).

Поради тези правни съображения ищецът, който основава своята активна материална легитимация по отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД въз основа на твърдението, че е титуляр на акцесорно вземане в общ размер от 76790 лв., възникнало от договор за паричен заем, притежава правен интерес от предявяване на иска за обявяване за относително недействителна (непротивопоставима по отношение на него) на възмездната транслативна сделка, предмет на предявения Павлов иск, чрез която се намалява общото обезпечение на кредиторите по смисъла на чл. 133 ЗЗД (имуществото на длъжника). По същество в този смисъл е и формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 46/7.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4352/2015 г., IV г. о., ГК - „В случая предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е допустим. Вземането на кредитора срещу длъжника е обезпечено с ипотека върху имоти, различни от имотите, предмет на сделките, чиято относителна недействителност се иска за бъде обявена. Ищецът има правен интерес от конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, защото в резултат на предявяването му и прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще настъпи правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото”.

Следователно, макар и неправилно да е приел, че твърдяното вземане е обезпечено с ипотека, поради което „атакуваната сделка не засяга имущественият интерес на кредитора”, СГС е постановил допустимо решение и въззивният съд трябва да разгледа по същество пренесения пред САС с въззивната жалба правен спор.

Както е изяснено в Определение № 2426/29.10.2020 г., постановено по настоящото дело (по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК), възникването на предявеното спорно потестативно право по предявения отменителен иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на твърдяното притезателно право, представляващо мораторна неустойка, т.е. трябва да се установи че Р.

К. Р. е кредитор на ответника – Р. Т. Ф. ( обстоятелството, че ищецът е кредитор се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти и представените доказателства, като материалната легитимация на ищеца може да бъде опровергана, само ако твърдяното от него вземане е отречено със СПН); 2) да е налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3) длъжникът и лицето, с което той е сключил увреждащата възмездна транслативна сделка, да са знаели за увреждането. Но когато твърдяната увреждаща възмездна сделка е сключена между сестри, какъвто е настоящият случай, в чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена оборима презумпция за знание за увреждането.

4

Първите три правопораждащи спорното материално преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД юридически факти подлежат на главно и пълно доказване от ищеца, а опровергаването на уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание за увреждането е процесуално задължение на ответниците чрез обратно, но пълно доказване. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.

В исковото производство, образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка на длъжника за относително недействителна по отношение на кредитора, обстоятелството, че ищецът е кредитор, се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти и представените доказателства (материалната легитимация на ищеца може да бъде опровергана, само ако твърдяното от него вземане е отречено със СПН). По същество в този смисъл са мотивите по т. 2 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК („Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо”) и формираната по реда на чл. 290 ГПК константна каузална практика с Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 328/23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК и пр. Поради тези правни съображения ирелевантни за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото производство, представляват всички поддържани и пред настоящата съдебна инстанция от въззиваемите-ответници възражения и оспорвания на твърдяното от ищеца парично вземане (че то не е възникнало, а ако е породено, то е било погасено чрез своевременно изпълнение на главното парично задължение, респ. че то е покрито с изтекла погасителна давност и пр.).