Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 23.02.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1032/2025
Вид
Решение № 40
Подписан
23.02.2026
В сила
17.03.2026
Състав
ДАНЧО ЙОРДАНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Добрич, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230201032 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“ със седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от адвокат М. Я., срещу наказателно постановление № 251717-001000 от 08.08.2025 г., издадено от О. В. С. - началник група в Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, както и, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа доказателства намира за установено следното: жалбата и събраните

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от дата 23.07.2025 г., серия АД, бл. № 0672346, съставен от Г. С. Г. - мл. инспектор при Първо РУ при ОДМВР - Добрич.

Както е известно от теорията, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено от него конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения АУАН, на С. А. А. е повдигнато обвинение, „за това, че на 23.07.2025 г., около 18:20 часа, гр. Добрич по улица *** в посока бул. 25 септември преди бензиностанция „Пътнически превози“ управлява товарен автомобил *** с рег. № *** собственост на фирма *** с булстат *** като е лишен от право на управление на МПС по административен ред.“(цитат).

При така извършеното описание на нарушението, същото е квалифицирано в АУАН по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Така направеното описание в акта не съответства на законовото изискване 2 за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

В случая е налице непълнота на фактическото описание на нарушението, тъй като актосъставителят се е ограничил единствено до посочване на конкретното правило за поведение, от което водачът се е отклонил, без каквото и да е изложение относно конкретните факти и обстоятелства по извършване на процесното нарушение. В хипотеза на административно обвинение за управление на моторно превозно средство от водач, лишен от това право по съдебен или административен ред, редът и начинът, по който същият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство, е съществен обективен признак, релевантен за индивидуализацията на административното нарушение, тъй като очертава конкретното деяние като конкретно правонарушение. Това е така, доколкото когато спрямо конкретно лице се формулира конкретно административнонаказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на вмененото административно нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата - дата, време и място на извършване на нарушението, както и посочване на всички признаци от състава на нарушението, тъй като същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление (НП), но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната. От друга страна същевременно се затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице. Така например, допуснатата в случая непълнота относно фактическия състав на нарушението, на практика поставя съда в обективна невъзможност да извърши преценка относно приложението на закона от материалноправен аспект, предвид и обстоятелството, че преценката за съставомерността на деянието обхваща изследване на въпроса действително ли водачът е лишен от 3 право да управлява моторно превозно средство, по какъв ред, с какъв акт, влязъл ли е в сила, респективно породил ли е този акт, целен правен резултат.

Тези нарушения при съставяне на процесния АУАН са толкова съществени, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждайки фактическата обстановка, описана в акта и с което наказателно постановление на С. А. А., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.

Нещо повече - наказващия орган не само е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, но е и задълбочил създадената вече неяснота, изписвайки, че водачът не само е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, но е и неправоспособен. Т.е., наказващият орган е визирал в НП две взаимноизключващи се хипотези, касаещи две различни изпълнителни деяния - веднъж, че водачът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, като в същото време е и неправоспособен. И това е така, тъй като лице, което не е придобило право да управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишено от такова право по какъвто и да е ред, отчитайки, че правото да се управлява моторно превозно средство се придобива по специален, определен в закона ред.

Именно и с оглед това разграничение, приложимата санкционна норма за нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач, е тази по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не санкционната норма по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в 4 наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Както АУАН, така и НП трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Допуснатите процесуални нарушения, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж:

Решение № 3802 от 20.11.2024 г. на АдмС - Благоевград по к.а.н.д. № 1201/2024 г.)

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

5

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 12.07.2025 г., на С. А. А. е бил съставен АУАН серия GA, № 3740313, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, с който акт свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 282548489 е било иззето.

Въз основа на така съставения акт, на 06.01.2026 г. е било издадено наказателно постановление № 25-1717-001764/06.01.2026 г., с което наказателно постановление, на С. А. А., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са били наложени наказание глоба в размер на 1022,58 евро (1999,99 лева) и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 251717-000196 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от дата 12.07.2025 г., издадена от П. Б. – началник група в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, на С. А. А. е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.