Решение № 12 от 11.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Видин, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА в присъствието на прокурора И. Ат. Ц. като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320101095 по описа за 2023 година

Искът е с правното основание чл. 542 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 4 от ЗГР.

Делото е образувано по молбата на В. В. С. от гр. ************, ЕГН:

**********, с която същият излага, че е внук и наследник на лицето В. В. В., роден на ........... г.

Сочи се, че на 03.08.2023 г. молителят депозирал искане до Община Димово за издаване на удостоверение за наследници на починалия наследодател В. В. В. - бивш жител на с. ..............

Твърди се, че от Община Димово отказват да издадат удостоверение за наследници, като се позовавали на факта, че архивът със смъртните актове на лицата, починали в землището на с. Л. е изгорял и за лицето В. В. В. липсват данни за издаден смъртен акт.

Поддържа се, че молителят е в родство с лицето В. В. В. и за същия няма издаден смъртен акт. Посочва се, че е налице фактът, че лицето е починало в с. Л. на 01.01.1968 г. на 77 години и е погребан в гробището на с.

Л..

Иска се от съда да постанови решение като приеме за установено по отношение на Община Димово, че лицето В. В. В., бивш жител на с. Л., роден на ........... г., е починал в с. ............. на 01.01.1968 г., включително и да се задължи съответната администрация да издаде смъртен акт.

В едномесечния срок от Община Димово не е постъпил отговор по предявения иск.

Представителят на РП-Видин в съдебно заседание застъпва становище, 1 че молбата следва да бъде уважена, както и че по делото се събрали данни, че лицето В. В. В. е починало на 01.01.1968 г.

По делото бяха разпитани П. Н. Т., В. Б. К. и П. С. Г., в качеството на свидетели.

Свидетелят П. Н. Т. излага, че познава молителя и знае къде живее в с.

Л.. Сочи, че къщата, в която живее, е на дядо му, чийто имена не знае. Твърди, че архивът в кметството в село Л. изгорял, някъде 1966 г., както и че прадядото на В. С. със сигурност е лагошевчин.

Свидетелката В. Б. К. сочи, че е от с. Л. и познава молителя В. С., който също е от Л.. Поддържа, че прадядо му е починал в с.Л. и наследствената къща е в това село. Споделя, че тя лично е ходила на гробището, с цел да възстановява датите на смърт, тъй като архивът е изгорял.

Свидетелката П. С. Г. сочи, че е майка на молителя и съпруга на неговия баща Велко С. В., чийто дядо е В. В. В., за който категорично заявява, че е починал на 01.01.1968 г. и тя лично е присъствала на погребението. Твърди, че В. В. В. е погребан в гробището на с. Л.. Не знае дали има издаден смъртен акт, но знае, че архивът в общината е изгорял и когато синът й отишъл да търси смъртен акт, такъв нямало. Познава прадядото на В. от 1967 г., когато се омъжила за бащата на молителя и живели в с. Л..

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: молителят е син на Велко С. В., ЕГН ********** и правнук на В. В. В., роден на ........... г., видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № АО-9400-169-/1/ от дата 21.04.2023 г.

Видно от представеното Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, издадено на 02.05.2023 г. от Община Димово, по отношение В. В. В., дата на раждане ........... г., няма издаден акт за смърт.

От свидетелските показания на П. С. Г. се установява, че В. В. В.

(прадядо на молителя) е починал на 01.01.1968 г., както и че същият е погребан в с. Л..

Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, насочена е срещу страна, имаща качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК, удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по чл. 542 от ГПК намира приложение досежно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени.

Примерното изброяване на такива документи се съдържа в текста – 2 свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.

Актовете за гражданско състояние са документи, които удостоверяват настъпването на юридическите събития раждане, брак, смърт на физическото лице. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние и тяхното установяване се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР.

В конкретния случай, актът за смърт е от категорията документи, които попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК и следователно е допустимо установяването на факта на смърт по този ред.

Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗГР, при унищожени регистри за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

В удостоверението за липса на съставен акт за гражданско състояние е отразено, че в регистрите на актовете за гражданско състояние, който се съхраняват в Община Димово, липсва акт за смърт за лицето В. В. В..

Безспорно по делото се установи, че за смъртта на В. В. В., акт за смърт не е съставен. В случая се касае за липсата на съставен акт за смърт в регистрите за гражданско състояние, при което заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред, съгласно чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). В потвърждение за несъставянето на такъв документ са Удостоверение № АО-9400-185-/1/ - 02.05.2023 г. за липса на съставен акт за гражданско състояние, издадени от Община Димово.

Смъртта на едно лице е факт с правно значение, за който чл. 2, ал. 2 от ЗГР предвижда, че трябва да бъде удостоверен с документ – акт за смърт, съставен по надлежен ред. По силата на чл.542, ал.1 от ГПК когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с официален документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от Районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Съставянето на документа за факта е задължително.

В конкретния случай се касае за факт с правно значение от категорията на т. нар. юридически събития, какъвто несъмнено е фактът за смъртта на определено физическо лице, тъй като по силата на закона с този факт са скрепени определени правни последици. По силата на чл. 34, ал. 1 от ЗГР удостоверяване на един такъв юридически факт е допустимо само с документ, издаван по законоустановения ред (чл.34, ал.2 от ЗГР), като поконкретно за Акта за смърт правната уредба е детайлизирана в раздел ІV от глава ІІІ на ЗГР. Според общото правило на чл.35, ал.1 от ЗГР Актовете за гражданско състояние (Акт за раждане, Акт за сключен граждански брак и Акт за смърт) се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, където са станали събитията, а съгласно чл. 551 3 от ГПК въз основа на Решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя Акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето.

При тези данни, Съдът счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Установи се безспорно от ангажираните доказателства, че В. В. В., роден на ........... г. е починал на 01.01.1968 г. в с. Л., общ. Димовои същият е погребани в с. Л., както и че не е съставен акт за смърт от Община Димово.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 38, ал.4 ЗГР, вр. чл. 542 от ГПК, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Димово фактът, че В. В. В., роден на ........... г., е починал на 01.01.1968 г. в с. Л., общ.

Димово и е погребан там , като акт за смърт не е бил съставен по законоустановения ред.

Заверен препис от Решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Община Димово за съставяне на акт за смърт за лицето В. В. В., роден на ........... г., б.ж. на с. Л., общ. Димово, и отразяване в съответните книги и регистри.

Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4