Решение № 2963 от 01.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100107767 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът „СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ гр.София с ЕИК 000703155 е предявил против ответниците В. Й. Д., ЕГН **********, Д. Й. Д., ЕГН **********, И. С. Ч., ЕГН ********** , Е. И. В., ЕГН **********, В. П. И., ЕГН

**********, Е. П. И., ЕГН **********, В. П. А., ЕГН ********** и ГЕОТЕХНИКА -АБС, ЕИК -130298379 гр. София положителен иск за установяване собствеността му върху имот с идентификатор ***, с площ по документи 3 196 кв.м., находящ се гр.София, местност Сливница, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-54/30.08.2010г., идентичен с имот бивш пл.№ 2463, нанесен в кад. лист 151 от неодобрения кадастрален план на гр. София, "Модерно предградие - Обеля - II част", заснет през 1995г., при съседи на имота по скица: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, представляващ до 2003г. все още неразделна част от имота на Съюза на слепите с идентификатор ***.

Твърди, че е придобил собствеността по регулация /имотът е бил отчужден през 1965 год., мероприятието за което е отчужден е реализирано и реституирането му на бивши собственици или техни наследници е недопустимо и незаконосъобразно/ и отделно по давностно владение продължило повече от 30 год.

Моли съдът да постанови решение,с което да уважи изцяло предявения иск и претендира разноски.

Ответникът ГЕОТЕХНИКА - АБС, ЕИК -130298379 гр. София оспорва иска като неоснователен,тъй като е собственик на имота по силата на покупка от 1 собственици.Евентуално претендира да е собственик по силата на добросъвестно давностно владение.

Ответникът В. П. И., ЕГН ********** чрез особения представител адвокат Р. К. оспорва иска .

Отговорът на ответника В. Й. Д., ЕГН ********** е просрочен,уведомен е на 16.07.2022 год. ,а го е подал на 18.08.2022 год. Съдът не го взема предвид.

Останалите ответници Д. Й. Д., ЕГН **********,Е. И. В., ЕГН **********, Е. П.

И., ЕГН ********** и В. П. А., ЕГН ********** не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установено е, че със Заповед № 70/19.02.1962 г. и Заповед № 329/30.11.1965 г. на Главния архитект на гр. София е одобрено отреждането на терен с обща площ от около 153 дка (Парцел II) за нуждите на Съюза на слепите в България (ССБ) – за изграждане на производствено-жилищен комплекс. В изпълнение на тези заповеди са издадени Нотариални актове № 83/1964 г. и № 46/1966 г., легитимиращи ищеца като собственик по регулация.

Представени са доказателства за възмездното придобИ.е на имота чрез изплащане на обезщетения към ТКЗС „Антонин Запотоцки“ през 1964-1966 г.

С Решение № 019/09.12.2009 г. на ОСЗ „Нови Искър“ собствеността върху имота е възстановена на наследниците на В. Н.П., които впоследствие го прехвърлят на ответното дружество с НА № 172/2018 г.

От заключението на вещото лице се установява, че с тази заповед № 70/19.02.1962 г. отреденият терен се разширява до около 153 дка с отреждане – „За производствено жилищен комплекс“. Установено е,че процесния поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с бивш пл. № 2463 и до 2003 г. е бил част от имот с идентификатор ***, записан на ищеца. Експертизата констатира, че в имота е реализирано строителство и инфраструктура:

Налична е масивна сграда (14 кв. м.) с предназначение за електропроизводство, както и навлизане на част от друга сграда (гараж).

Около 1/5 от площта на имота е асфалтирана, като част от нея попада в границите на пътна инфраструктура, а останалата е насипана с чакъл и каменна настилка.

При анализ на архивни сателитни изображения от 2000 г., вещото лице установява, че теренът е бил напълно интегриран в застроения комплекс на ССБ, като върху него са функционирали пътни връзки и настилки, обслужващи предприятието „Успех Филтър“.

От разпита на свидетелите К.З. и Х. Й. се установява, че ищецът е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота от 60-те години до август 2021 г. Свидетелите заявяват, че ССБ е ползвал терена като асфалтиран паркинг за нуждите на работниците и като обръщало за автобуси, а незастроената част е била поддържана като градина с иглолистни дървета.

2

Свидетелите на ответника (П. и П.) потвърждават, че след закупуването на имота през 2018 г. дружеството е извършило заснемане и е поставило ограда от колове и мрежа през 2021 г., с което е преградило достъпа на ищеца до терена. Те установяват още, че към момента на тяхното навлизане в имота са заварили съществуващата асфалтова настилка и растителност.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за право на собственост. Ищецът обосновава претенцията си чрез алтернативно наличие на две отделни придобивни основания: завършена регулационна процедура по реда на ЗПИНМ (отм.) и изтекла в негова полза придобивна давност при условията на необезпокоявано владение в продължение на повече от 50 години.

Централният правен спор се свежда до законосъобразността на Решение № 019/2009 г. на ОСЗ „Нови Искър“. Съгласно императивната норма на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не се възстановява собствеността върху земи, които са били застроени или върху тях са реализирани мероприятия, които не позволяват възстановяването в реални граници.

От съвкупния анализ на СТЕ и гласните доказателства се установява по безспорен начин, че към релевантния момент (1991 г.) процесният имот е бил изцяло приобщен към производствения комплекс на ищеца по силата на отреждане със Заповед №70/19.11.1962 г. на Председателя на ИК на СГНС и Заповед №329/30.11.1965 г. на Главен архитект на по Протокол на СОС №42/26.11.1965 г,като върху него е била изградена масивна сграда (трафопост) и трайна асфалтова настилка, обслужваща обекта. Наличието на тези обекти съставлява абсолютна материалноправна пречка за реституция,тъй като сочи,че мероприятието за което имота е бил отреден е реализирано. Тъй като административният орган е възстановил имот, който е имал статут на „зает“ по смисъла на закона, решението за реституция се явява незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Наследниците на В. П. не са придобили право на собственост, поради което и последващата продажба в полза на ответника „ГЕОТЕХНИКА – АБС“ ООД не е породила транслативен ефект (принципа Nemo dat quod non habet).

Дори да се приеме, че регулационното основание на ищеца е порочно, правото му на собственост е надлежно придобито чрез давностно владение (чл. 79, ал. 1 от ЗС).

От разпита на свидетелите се установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота от 1965 г. до 2021 г. без прекъсване. Владението е било явно, тъй като имотът е ползван за производствени цели (паркинг и инфраструктура), и спокойно, тъй като не е имало противопоставяне от трети лица. Възражението на ответниците за липса на субективен елемент (намерение за своене) е неоснователно. Съгласно чл. 69 от ЗС, намерението се предполага до доказване на противното, а по делото не бяха ангажирани доказателства, че ССБ е държал имота за другиго. Опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията с ответниците след 2009 г. не съставляват отказ от владение, а правна 3 стратегия за избягване на съдебен спор, която не прекъсва давността.

Възражението за изтекла в полза на „ГЕОТЕХНИКА – АБС“ ООД давност след 2018 г. е неоснователно. Установи се, че дружеството е навлязло в имота чрез самоуправни действия (заграждане) едва през август 2021 г. До този момент фактическата власт е била у ищеца. Еднократни посещения за геодезическо заснемане не съставляват владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. Тъй като ответникът е заварил в имота асфалтова настилка и сгради на ищеца, той не може да се позовава на добросъвестност, тъй като е могъл с обикновена проверка да установи, че имотът се владее от трето лице.

С оглед на изложеното, ищецът Сдружение „Съюз на слепите в България“ е доказал правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. и при това положение искът следва да бъде уважен изцяло.

На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не подлежат нотариални актове удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот,поради което молбата ,като законна последица от уважаването на иска, в тази част не следва да се уважава.

При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото,а именно сумата от 689 евро, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, 409 евро за възнаграждение за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар в размер на 920 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. Д., ЕГН**********, Д. Й.

Д., ЕГН **********, И. С. Ч., ЕГН **********, Е. И. В., ЕГН **********, В. П. И., ЕГН

**********, Е. П. И., ЕГН **********, В. П. А., ЕГН ********** и „ГЕОТЕХНИКА – АБС“ ООД, ЕИК 130298379, че СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 000703155, е собственик на основание завършена регулация по чл. 39 ЗПИНМ (отм.), вр. § 108 ППИНМ (отм.) и изтекла придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Люлин“, с площ от 3 196 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Нива, ведно с попадащата в имота СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., с предназначение: Сграда за електропроизводство, при съседни 4 имоти: ***, ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА В. Й. Д., ЕГН**********, Д. Й. Д., ЕГН **********, И. С. Ч., ЕГН

**********, Е. И. В., ЕГН **********, В. П. И., ЕГН **********, Е. П. И., ЕГН

**********, В. П. А., ЕГН ********** и „ГЕОТЕХНИКА – АБС“ ООД, ЕИК 130298379 да заплатят солидарно на СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 000703155 разноски по делото в общ размер от 2018 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5