Решение № 1659 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330115796 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Х Р., ЕГН:

********** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата по чл.5, ал. 2 от Договор за паричен заем № *** от ***г., сключен с Вива Кредит АД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1070,94лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1685,41лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № *** от ***г.,ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба 16.10.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 255,36 лв. - възнаградителна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 15.10.2024 г. Претендира разноски.

Ищецът по главния иск сочи, че на ******г. г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е предоставил в собственост заемни средства в размер на 3000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,32 % и годишен процент на разходите– 49,36 %. Ищцата посочва, че съгласно чл. 4 от Договора, същият е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което да 1 отговаря на изисквания, подробно изложени в исковата молба, или банкова гаранция. При неизпълнение на условията, визирани в договора, ищецът дължи на кредитора неустойка в размер на 1070,94 лв. , която той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка. Ищцата сочи, че е усвоила заемния ресурс, но не е дължал плащания за неустойка, тъй като предвидената неустойка е нищожна на подробно изложените в исковата молба основания. Твърди, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение и други изисквания на които те не могат да отговарят, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба , която е предварително калкулирана с договорената възнаградителна лихва, по този начин преодолявали законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума, така те заобикаляли изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Посочва, че преценката относно действителността на клаузата за неустойка и нейният обоснован размер следва да се извърши при спазване на критериите на т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д №1/09 . Счита, че така предвидена в Договора за паричен заем, неустойката е загубила обезщетителната си функция с оглед на това, че е близо 50% от заетата сума, като по този начин е в нарушение на добросъвестността. Счита, че няма правна логика кредиторът да престира без да са налице предвидените по договора обезпечения, като при липсва на някое от условията заем да не бъде отпуснат. Твърди, че разходите на търговеца и печалбата му следва да бъдат включени във фиксирания лихвен процент, като в конкретния казус те не отговарят на действителните параметри по договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по главния иск е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Посочва, че не съществува законово изискване заемите, които предоставя дружеството да не бъдат обезпечени. Счита, че на ищеца не са поставени невъзможни изисквания за предоставяне на обезпечение, тъй като му били предоставени две възможности за обезпечения. Счита, че липсва конкретен морален принцип, който да е бил накърнен, за да породи недействителността на клаузата, като излага аргументи в тази насока. Сочи, че прекомерността на неустойката не я прави задължително нищожна, а в такъв случай следва да се намали размерът й. Сочи, че няма законово изискване когато се уговаря неустойка да се посочват вредите, които ще бъдат компенсирани. Излага аргументи в тази насока. Посочва, че ищцата е получила заемната сума преди да предостави обезпечение, без да е дала гаранция за връщането й. Твърди, че ищцата е била информирана за правото й да се откаже от договора в 14-дневен срок, като в този случай дължала само главницата по договора. Счита, че предвидената неустойка по договора не следва да участва при формирането на ГПР, като излага аргументи в тази насока, като цитира и практика на СЕС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск с оглед на изложените твърдения за действителност на сключения договор за кредит, както и на оспорената по главния иск клауза за неустойка, като твърди неизпълнение на дължимите престации, то моли ответникът да бъде осъден да заплати непогасените задължения по него. Посочва, че са налице предпоставките за предсрочна 2 изискуемост на задълженията по сключения между страните договор, като описва подробно клаузите на договора. Посочва, че заемополучателят е извършила плащания в периода от ****** г. до 19.12.2023 г., като общо платената сума е в размер на 2089,74 лв., с която ищецът по насрещните искове счита, че са погасени главница в размер на 1314,59 лв., договорна лихва в размер от 755,15 лв. и 20 лв.- разходи за събиране на просрочени вземания. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба непогасените задължения по договора за кредит са в общ размер от 2090,77лв., от които 1685,41лв. - главница и 255,36лв.- договорна лихва за периода 02.04.2023г. - 15.10.2024г., както и 140 лв. - сума за разходи по събиране на просрочени задължения, като предмет на претенцията по насрещния иск са главницата и лихвите. Претендират се и законна лихва и разноски.

Ответникът по насрещния иск оспорва предявения насрещен иск, излагат се съображения за недействителност на договора, както и на оспорената клауза за неустойка по първоначално предявения главен иск, излагат се подробни доводи в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 3000лв. при посочените ГПР и ГЛП. Не се спори и че в отразения ГПР не е включена предвидена сума за неустойка.

Не се спори и от приетия като писмено доказателство договор за паричен заем "***" № ****** сключен на ****** г. между "Вива кредит" ООД и ищеца се установява ,че по силата на договора на ищеца е предоставена в заем сумата от 3000 лв. Съгласно чл.1, ал. 3 от договора кредитополучателят дължи такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1606, 41 лв. Съгласно чл.1, ал.4 от договора с подписване на договора, страните се уговарят таксата по чл.1, ал. 3 да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и с включи в размера на всяка от погасителните вноски. С подписване на договора страните са се съгласили с предоставената в размер сума да се рефинансира текущия заем от 18.07.2022 г., задължението по който е в размер на 1872,02 лв. Уговорено е, че срока на заема е 78 седмици, броят на вноските е 39, като падежът на първата вноска е настъпил на 27.06.2023 г., а на последната вноска на 10.12.2024 г. Уговорен фиксиран ГЛП в размер от 40,30 %, като в договора е посочено, че ГПР е в размер от 49,36 %. В т.8 е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, заемодателят – ищец по делото, се е задължил в 3-дневен срок (считано от подписването на договора за заем) да предостави на заемодателя определено обезпечение на задълженията му по договора, като в чл. 4, ал. 2 са уговорени последиците от непредставяне – заплащане на неустойка в размер от 1070,94 лв., като 3 същата се изплаща разсрочено с всяка от погасителните вноски, като размерът на дължимата вноска става 171,74 лв.

В чл.5, ал. 1 е предвидено, че следва да се предостави едно от следните обезпечения, а именно: същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател, поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история в Централния кредитен регистър към БНБ една година назад да е със статут не по – лош от „Редовен“ или банкова гаранция.

От приетата по делото справка за извършени плащания се установява, че по договора за кредит кредитополучателят е заплатила сума в общ размер от 2069,74 лв. по погасителен план и 20 лв. по начислени наказателни лихви, от което следва, че общо платената сума по договора за заем е в размер от 2089,74 лв. С тази сума заемодателят е погасил главница в размер от 1314,59 лв., договорна лихва в размер на 255,15 лв. и 20 лв.- разходи за събиране на просрочени вземания.

Приети са като писмени доказателства и разписки за платени суми по договора за кредит.

Между ищеца и „ ВИВА КРЕДИТ“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съдът възприема доводите на ищеца, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1070,94 лв. Така предвиденият размер оскъпява кредита с повече от 35 %, което противоречи на чл. 21, ал. 1 4

ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.