Протокол № 365 от 16.11.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 365 гр. Сливен, 14.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева и прокурора Б. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600397 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор Б. С..

Жалбоподателят - частен обвинител И. А. И., редовно призован, се явява лично и с адв. К. К. от АК – Сливен, редовно упълномощен за негов повереник.

Въззиваемият – подсъдим Б. Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв. М. Й., редовно упълномощен от първата инстанция.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.

Производството пред тази инстанция е образувано по въззивен протест на прокурор от РП Сливен и по въззивна жалба на адв. К. К. от АК Сливен , в качеството му на повереник на частния обвинител И. А. И., срещу присъдата на СлРС, с която подс. Б. К. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение.

В протеста се изразява несъгласие с присъдата като се твърди, че по 1 делото са налице безспорни доказателства за извършеното от подсъдимия Б.

К. престъпление. Иска се отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В допълнението към протеста се поддържа направеното в първоначалния протест оплакване, като се навеждат конкретни съображения и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда. Твърди се, че присъдата е неправилна, необоснована и в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства и се обосновава извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Според прокурора фактическата обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства и в частност от разпитите на пострадалия и сина му, както и тези на свид. П.. Отправя се упрек към съда, че абсолютно неоснователно е игнорирал и не е кредитирал техните показания, касаещи упражнения физически натиск от подсъдимия спрямо пострадалия, докато последният е бил на земята, доколкото именно в този момент пострадалият е извикал, че кракът му е счупен. Заявява, че единствения категоричен и безспорен механизъм на получаване на това увреждане е чрез осъществения на получаване на това увреждане е чрез неконтролируем натиск от страна на подсъдимия К. върху особеното положение на тялото на пострадалия. В подкрепа на това твърдение се сочи заключението на вещите лица. Оспорва се констатацията в присъдата, че не е установен и не може да се установи точния момент на счупването. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова осъдителна присъда. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител присъдата на СлРС се определя като материално и процесуално незаконосъобразна, необоснована. Настоява се отмяна на атакуваната присъда и постановяване нова присъда, с която подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден поповдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото на първа инстанция за разглеждане на делото от друг състав на районния съд.

Съдът констатира, че нито в протеста и допълнението към него, нито 2 във въззивната жалба се съдържат доказателствени искания. Съдът също така намира, че не е необходимо събиране на нови доказателства в тази инстанция, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за доказателства.

Съдът намира, че не се налага събирането на други доказателства, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, да не повтарям всичко, което отразихте в доклада, поддържам протеста на РП Сливен на основанията, посочени в него. Аз също намирам, че е извършено престъпление и правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. В тази връзка, моля съда, в качеството Ви на въззивен съд и на основания чл. 336 ал.1 т.2 от НПК да уважите протеста, да отмените атакуваната присъда и да постановите нова, с която да признаете подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 129 от НК и му наложите наказание 1 година лишаване от свобода.

Адв. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, аз изцяло се присъединявам към протеста, депозиран от представителя на районна прокуратура и от изявлението на представителя на окръжна прокуратура. Ще направя няколко акцента, тъй като съм депозирал бланкетна жалба и не бях уведомен за мотивите, а именно: При така възникналата свада на процесния ден и час между подсъдимия и доверителят ми, конфликта е прераснал в побой и няма друг кой, освен самия подсъдим да е причинил телесната повреда. Това е противно на всякаква логика, а именно така, както в мотивите си приема Сливенския районен съд и най-вече с това, което е посочил, а именно, че не може да определи момента на счупване и на 3 причиняване на телесната повреда, на счупването на крака. Точно обратното, доверителят ми е извикал, когато е почувствал силна болка и тогава е бил освободен от подсъдимия и неговия баща, след което пристига линейката, съответно е отведен. Има медицинска документация. Медицинската експертиза е категорична в тази насока и аз считам, че деянието е доказано по несъмнен начин. Освен това са налице и преки очевидци, които точно и ясно, без противоречие, разказват това, което са възприели. Без да изпадам в подробности, аз считам, че деянието е доказано по несъмнен начин и ще ви моля да отмените така постановената от СлРС присъда като неправилна и незаконосъобразна и признаете подсъдимия за виновен, като му наложите съответното наказание. В този смисъл претендираме направените разноски до настоящата инстанция, а именно Сливенски РС и в Окръжен съд за разглеждане на делото. Алтернативно, ако не приемете доводите ми в тази насока, аз ще ви моля да върнете наказателното производство да бъде разгледано от друг състав в СлРС. В този дух аз ще ви моля за вашия съдебен акт.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. А. И.: Съгласен съм с адв. К.. Поддържам протеста. Поддържам жалбата. Няма друга причина да си счупя крака и да дойда в съда. Просто е нападение през деня на работното ми място, нападение от двама души. И да няма възмездие, аз това не мога да го разбера.

Адв. Й.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, защитата естествено считаме протеста и жалбата срещу постановеното решение за неоснователни. На първо място, считаме че не са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които да водят до отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за разглеждане от друг състав. Първоинстанционният съд извърши всички необходими процесуални действия, уважи всички искания и в този смисъл събраните доказателства напълно изясняват фактическата обстановка. На следващо място, считам решението за правилно, съобразено с доказателствената съвкупност, като същото е и изключително мотивирано.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, свидетелски показания, посочил е кои кредитира, в каква степен и се е обосновал в тази насока.

Държавното обвинение и частния обвинител насочват исканията си за отмяна на акта с логични твърдения по-скоро, че моят подзащитен е причинил телесната повреда на пострадалия. Пострадалият е получил телесна повреда, 4 това е факт неоспорим, но тук е въпроса дали моят подзащитен има вина за настъпването й, и следва ли да понесе отговорност за това.

Първоинстанционният съд е дал отговор на този въпрос. Аз няма да повтарям мотивите на съда, но ще обърна внимание на настоящия съдебен състав, че и свидетелите и вещите лица не бяха категорични в извода си в кой момент е настъпила телесната увреда, кой има вина за настъпването й, и най-вече какъв е механизма за нейното настъпване. Вещите лица посочиха няколко механизма и именно всеки един от тях е обсъден от първоинстанционния съд в решението и е даден отговор дали някои от тези механизми на настъпване на телесната повреда може да бъде приет за категоричен и първоинстанционния съд е отговорил, че няма такъв механизъм, който по един категоричен начин да бъде приет, че именно по този начин е настъпила телесната повреда, както и изключителна вина за това има моят подзащитен.

Изхождайки от принципа, че обвинението следва да бъде доказано по един безспорен начин и именно липсата на такава безспорност е довела до правилния извод на съда, че моят подзащитен не е осъществил престсъплението, за което е обвинен. Ще акцентирам само на две обстоятелства. Първото е заключението на вещите лица, че счупване от този род може да бъде и в изпънато положение на крака, при завъртане около оста си. Именно такова завъртане се е получило при свадата, възникнала между двамата. Това е един от механизмите, които вещите лица не го изключиха. На следващо място, тезата, която беше поддържана и от държавното обвинение и от частния обвинител, че счупването е станало при натискане назад, се опровергава от показанията именно на свид. П., която заявява, че бащата на подсъдимия е държал пострадалия, като го е хванал зад него и държал ръцете му пред гърдите. Тук правилно първоинстанционният съд е задал въпроса:

Ако бащата на пострадалия е бил зад него и го е държал през гърдите с ръце отпред, как тогава се е получило накланяне на тялото назад на пострадалия, след като зад неговото тяло е било тялото на бащата. Именно тези обстоятелства, считам че по един безспорен начин разколебават обвинението и потвърждават правилността на първоинстанционното решение. Следва да бъде отчетено, че първоинстанционният съд е обсъдил и непредпазливото деяние дали са налице обстоятелства за постановяване на присъда при тези обстоятелства и е дал отговор, че в случая няма такова основание да бъде постановена присъда. И не на последно място е стигнал до логичния извод, че 5 в случая няма виновен за настъпване на счупването и е разгледал хипотезата на чл. 15, а именно случайно събитие. Всички тези доводи ме мотивират да моля, да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и изключително добре мотивирана. Моля в този смисъл да постановите съдебния си акт.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Б. К..

Подс. К.: Нямам какво да добавя.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Б. К..

Подс. К.: Моля да бъда оправдан.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 09.50 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6