Решение № 15403 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15403 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110165805 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове от „.......“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност против Р. Д. П., Е. В. П., Л. Е. П. и А. Е. П. за установяване, че ответниците дължат на ищеца следните суми – 577,88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 73,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.06.2021 г., сумата от 30,72 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 6,12 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 14.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 36817/2021г. на СРС, 71 състав, като сумите се претендират при следните квоти Р. Д. П. – 1/20, Е. В. П. – 1/20, Л. Е. П. -10/20 и А. Е. П.- 8/20.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отвтениците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.

Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че 1 ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, както и доставянето на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Твърдят, че в имота няма отоплителни тела. Поддържат, че не е налице договор сключен при ОУ, че са налице неравноправни клаузи в ОУ, както и че няма валиден договор на ЕС с дружеството, извършващо дяловото разпределение. Изтъкват противоречие със ЗЗП. Молят съда да отхвърли иска.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „-.....“ ООД счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

Предвид възраженията на ответниците в тежест на ищеца е да докаже и годността на измервателните уреди и че клаузите на ОУ отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и търговеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №116, том LLXXXVIII, дело 27977/93 г. от 03.11.1993 г. на к б, Първи нотариус при Софийската нотариална служба към СРС се установява, че ответниците Е. В П. и Р. Д. П са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №90, находящ се в гр. ......... Видно от приобщения нотариален акт за учредяване право на ползване и дарения на недвижим имот №54, том II, рег. №15537, 2 дело 436/2012 г. от 19.06.2012 г. Е. В П. и Р. Д. П са учредили право на ползване върху 1/2иделана част от собствения им недвижим имот , придобит по време на брака им и представляващ СИО, а именно апартамент №90, находящ се в гр. ........ в полза на дъщеря си Л. Е. П.. Със същия нотариален акт Е. В П. и Р. Д. П са дарили процесния апартамент №90 на сина си А. Е. П. като са си запазили безвъзмездно и доживотно право на ползване, заедно и поотделно върху 1/10 идеална част от имота. По делото не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността на притежавания от А. Е. П. недвижим имот преди депозиране на исковата молба в съда, поради което може да се направи извод, че ответникът А. Е. П. в качеството си на собственик на имота е потребител на топлинна енергия в процесния имот. Правото му на собственост обаче е ограничено от учреденото в полза на Л. Е. П. право на ползване върху 1/2 идеална част от имота, както от запазеното пожизнено право на ползване в полза на Е. В П. и Р. Д. П. върху 1/10 идеална част от имота.

Не са ангажирани доказателства, че за процесния период м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот е погасено. При тези доказателства и при съобразяване дадените в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения за това кой е потребител на топлинна енергия, съдът счита, че се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.......” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, доколкото се установява, че ответниците Е. В П., Р. Д. П и Л. Е. П. са носители на правото на ползване върху 1/10 идеална част и съответно 1/2 идеална част, а ответникът А. Е. П. като собственик на имота следва да отговаря за частта, която не е ограничена от вещно право на ползване на останалите, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна обвързаност. Като неоснователни следва да се определят възраженията на ответниците, че не следва да отговарят, тъй като нямат сключен договор с ищцовото дружество, тъй като те са потребители на топлинна енергия за битови нужди, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с ищцовото дружество имащо за предмет продажбата на енергия.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения са наведени от ответниците. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и такава за сградна инсталация. В жилището е разположена 1 бр. щранг - лира, без уред за дялово разпределение, като отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на 3 съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 577,85 лева.

Според заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза след направен оглед на място е констатирано, че топлоснабдяването на блока, в който се намира процесният апартамент е двузоново и се осъществява от две абонатни станции по проект за всяка от зоните. Посочено е, че апартамент №90 се намира на третия етаж и е в долния кръг на отоплителната инсталация. На всяка абонатна станция е монтиран топломер, който измерва доставената от съответното съоръжение топлинна енергия. Общите топломери са преминавали периодични проверки през 2 години с изключение на топломер №4012429, монтиран, за да измерва топлинната енергия за горния кръг, който не е бил проверен в периода 13.09.2017 г- 04.02.2022 г. при огледа вещото лице е установило, че в ап. №90 няма щранг – лира, която е по проект и която е демонтирана. Според заключението начислената топлинна енергия за сградна инсталация на абнатен № 329721 е за пълния отопляем обем на имота 235 куб.м. и е в размер на 557,56 лева. Разпитано по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице М. посочва, че не може да отдели топлинната енергия , отчетена от топломера от долния кръг от тази, отчетена от топломера на горния кръг, тъй като съгласно действащата Наредба за топлоснабдяването когато вътрешно отоплителната инсталация е изпълнена от два кръга се сумират отчетите на двата топломера, които се намират в двете абонатни станции. Вещото лице сочи, че топломерът, от горния кръг който не е преминал проверка между 2017 г. и 2022 г. е съответствал на одобрения тип, респ. не е бил негодно измервателно средство, и поради това не е свален през 2022 г.