Решение № 5465 от 13.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1153/2026
- Вид
- Решение № 5465
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Станимира Иванова, ВИКТОРИЯ РУМЕНОВА МИТЕВА, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5465 гр. София, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20261100501153 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6258/08.04.2025г. по гр.д. № 35202 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 143-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 193906/13.06.2024г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л. Д. Р., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено че Л. Д. Р., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: сумата от 1810,42лв. ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на неплатена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 161094 за периода от 01.05.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 365,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от1810,42лв. за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023; сумата от 25,51лв., ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 6,21лв., 1 представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 25,51лв. за периода от16.12.2020г. до 20.11.2023., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64261/2023г. поописа на СРС, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдено да заплати на Л. Д.
Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500 представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 144236/24.04.2025г. по регистъра на СРС, подадена на 23.04.2025г от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено , ме ответникът е потребител на топлинна енергия в имота и дължи процесните суми. Приета била молба-декларация от ответника за откриване на партида за имота на нейно име, тя установявала, че ответникът сключил безсрочен договор за доставка на топлинна енергия в имота. Това се потвърждавало и от косвените доказателства по делото – настанителна заповед и писмо от СО, с които се потвърждавало, че и към момента ответникът обитава имота. Ответникът не бил доказал прекратяване на договора за наем със СО. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете - Л. Д. Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Служебната бележка издадена от СО не доказвала, че е настанена в процесното жилище от СО.
Настанителната заповед била от преди повече от 15 години, а и тя не приключвала фактическия състав по настаняване в общинско жилище съгласно чл.15, ал. 5 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. След издаването на тази настанителна заповед следвало да се сключи договор за наем, а такъв не бил представен по делото, а и срок на такъв договор не можело да е по-дълъг от 10 години. В жилищната сграда в която бил имотът топлинна енергия не се потребявала за отопление от 2006г. Така нямало дялове, които да се разпределят и не се дължало възнаграждение за дялово разпределение на енергията.За периода но ноември 2020г. задълженията били погасени по давност, срок на който била 3 години. Не била изпаднала в забава на 2 плащането на главниците, защото не била поканена да го направи. Такава била необходима в случая при съобразяване на общите условия и че общите фактури са издадени след датата, посочена в ОУ. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал разноски на основание на чл.
38 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – Далсия“ООД ЕИК 041029500 /с предишно наименование Бруната“/ не е изразило становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 193906/13.06.2024г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л. Д. Р., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено че Л. Д. Р., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: сумата от 1810,42лв. ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на неплатена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 161094 за периода от 01.05.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 365,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от1810,42лв. за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023; сумата от 25,51лв., ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 6,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 25,51лв. за периода от16.12.2020г. до 20.11.2023., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64261/2023г. поописа на СРС като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответникът била наемател на имота, който бил общинска собственост и като такъв била потребител на топлинна енергия в имота. Потребила топлинна енергия в размери за които е предявен иска, изпаднала в забава на плащането й, дължала и цената на дяловото разпределение на енергията, както и обезщетение за забава на плащането й.
Страните били обвързани от договор при ОУ.
3
Ответникът Л. Д. Р., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете по съображенията, посочени във въззивната жалба и същите не е необходимо да се повтарят. Посочило е с допълнителна молба, че исканите съдебни експертизи не следвало да се допускат , защото те щели да установят обстоятелства, за които по делото не се спорело. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Далсия“ООД ЕИК 041029500 /с предишно наименование Бруната“/ не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 64261/2023г. съгласно което по заявление вх. № 335267/22.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Л. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: сумата от 1810,42лв. ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на неплатена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 161094 за периода от 01.05.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 365,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от1810,42лв. за периода от 15.09.2021г. до 20.11.2023; сумата от 25,51лв., ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от 01.10.2022г. до 30.04.2022г; сумата от 6,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 25,51лв. за периода от 16.12.2020г. до 20.11.2023., съдебни разноски от 94,16лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 13.02.2024г., на 20.02.2024г. е подал възражение, сочещо че не е в договорни отношения със заявителя , а и задължения били погасени по давност, на 30.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта в едномесечен срок от съобщение да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 13.06.2024г.
Приета е неоспорена от страните настанителна заповед от 02.02.1998г на кмета на СО, съгласно която Л. Р. е настанена в апартамент **** гр. София и тази заповед е връчена на Р. на 04.02.1998г.
Прието е писмо от СО от 25.10.2023г. съгласно което имотът представляващ апартамент **** гр. София е общинска собственост и за периода от май 2020г. до момента титуляр била Л. Р..
4
Приета е молба-декларация , неоспорена от страните носеща подпис, положен за Л. Р., с която на 04.02.1998г. Л. Р. е поискала от Топлофикация София“ЕАД да открие партида на нейно име за апартамент **** гр. София , че семейството й се състои от 1 член.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 27.07.2002г, договор от 15.08.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. **** е избрало и възложило на Бруната България“ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи е положен подпис за ответника
Приети са изравнителни сметки, общи фактури, протоколи за отчет на уреди, съгласно които титуляр на партида за имота е ответникът Р., реален отчет на уреди в процесния имот е направен на 08.04.2021г. и на 06.04.2022г., установено е потребление на топла вода и че в имота няма водомер, протоколи за отчет носят подпис за ответника Р. като потребител. За първия отчетен период стойност на потребление е 1073,05лв., а за втория – 737,29лв. и това е само за горещо битово водоснабдяване определено за 1 потребител, защото в имота няма годни водомери. В изравнителна сметка за първия период е посочено, че за май 2020г. стойност на реално потребление е 132,62лв., а за останалия период – 940,43лв
Прието е извлечение от сметки на ищеца сочещо че за дялово разпределение на енергията месечни суми са начислени в размери в диапазон от 1,39лв. до 1,51лв.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г., съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят, но обезщетение за забава се дължи само след изтичане на 45 дни след установяване с изравнителната сметка на реалното потребление. С чл. 22 от ОУ е посочено, че задълженията за дяловото разпределение се заплащат на продавача на топлинната енергия.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, като в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
5
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на задължения за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите, че е изпаднал в забава на плащането му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Разпечатката съдържа 42 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61e29fe9-dd27-4424-b7bd-b7623ef0154a