Решение № 176 от 16.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Севлиево, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100823 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против В. Д. Н., И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т., с която са предявени обективно кумулативно пасивно субективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: за В. Д. Н. – 1/4 от общото задължение, а именно 824,52 лв., от които 696,86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 - главница за дялово разпределение за м. 10.2018 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и 2,22 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: з а И. Н. М. /конситуиран в хода на процеса като наследник/ – 1/4 от общото задължение, а именно 824,52 лв., от които 696,86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 - главница за дялово разпределение за м.

10.2018 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и 2,22 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г.; 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: за М. Н. И. /конситуирана в хода на процеса като наследник/ – 1/4 от общото задължение, а именно 824,52 лв., от които 696,86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г.

1 до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 - главница за дялово разпределение за м.

10.2018 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и 2,22 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г.; 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: за Д. Л. Т. /конситуиран в хода на процеса като наследник/ – 1/4 от общото задължение, а именно 824,52 лв., от които 696,86 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 04.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 114,97 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., както и 10,46 - главница за дялово разпределение за м.

10.2018 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и 2,22 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците - П. Д. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД, която фирма е извършвала дяловото разпределение.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. Н. не е подала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Л. Т. е подал отговор на исковата молба,с който я оспорва изцяло. Поддържа, че процесния имот след смъртта на наследодателя П. Д. С. през 2011 г. до настоящия момент е необитаем и измерванията не били на база реално потребена топлинна енергия, както и че не е бил уведомен за процесните претенции.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Н. И. не е подала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Н. М. е подал отговор на исковата молба,с който я оспорва изцяло. Поддържа, че по делото не били представени 2 доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че не е ясно кой е извършвал индивидуално измерване на топлинната енергия и по кой от посочените начини в чл. 155, ал. 1 ЗЕ.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане са осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е приет Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 184, том XV/88 г. от 10.06.1988 г., видно от който процесният имот е придобит от лицето Севда Нейкова С.а - починала, чийто съпруг е П. Д.

Янакиев, който също е починал. Видно от справката Севда Нейкова С.а е оставила за свои наследници двете си сестри Р. Д. Я. /починала в хода на процеса/ и В. Д. Н..

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници от 20.01.2023 г., Р. Д. Я. е оставила за свои наследници ответниците И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т..

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ответниците В. Д. Н., И. Н. М., М. Н. И. и Д. Л. Т. са собственици по наследствено правоприемство, при квоти: по ¼ за всеки и в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия и съответно са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.

Със смъртта на наследодателя, наследството му е било открито. С откриване на наследството наследникът по закон придобива правото да получи наследственото имущество, но последното преминава в патримониума му от момента на приемане на наследството. Приемането на наследството произвежда действие от момента на откриването му /датата на смъртта на наследодателя/. От момента на откриване на наследството следователно наследникът, който е приел наследството, придобива съответната на наследствения му дял част от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си, с изключение на ненаследимите права, и отговаря за съответната част от задълженията на наследодателя, освен за свързаните с личността му.

3

Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

В случая ответниците не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. Приемането като акт касае цялата съвкупност от права и задължения, които представляват наследствено имущество, и не е необходимо изрично изявление за всеки един имот.

Отделно от горното, с протоколно определение от 18.04.2024 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

От качеството на ответниците на собственици на процесния имот по наследяване по закон – арг. от ЗН, произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през процесния период.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са заявени твърдения, нито са ангажирани доказателства, ответниците по делото да са загубили през процесния период правото на собственост върху процесния имот чрез някой от способите, уредени в чл. 99 ЗС /имотът е продаден на трети лица след процесния период/. Ето защо, в качеството си на клиенти на топлинна енергия за битови нужди те са страна по продажбено правоотношение с топлопреносното дружество, сключено при Общи условия, с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.

Не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира имота/ е присъединена към топлопреносната мрежа.

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020, за който са предявени исковете също не е спорно между страните.

Изложеното предпоставя, че искът за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява през процесния период са начислени сметки за БГВ, отопление и сградна инсталация.

Вещото лице е посочило, че през периода м. 05.2018 г. – м,04.2019 г. за процесния имот не е бил осигурен достъп за отчитане на водомера за топла вода и топлоразпределителите, като е начислена служебно консумация на топла вода по 140 л. на ден на 1 човек. В заключението е посочени и че през периода м. 05.2019 г. – м.