Решение № 333 от 08.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110143061 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Р.

В. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 3527,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 197330, ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата 412,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 08.03.2024г., сумата 61,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата 12,50 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 08.03.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024г. по ч.гр.д. № 17079/2024г. по описа на СРС, 25 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е 1 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в имота. Оспорен е и размера на претендираната топлинна енергия. На следващо място е посочено, че няма основание за претендиране на суми за лихва, тъй като липсват доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Сочи, че сумите за дялово разпределение са неоснователни, тъй като трето лице било водело дяловото разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни и погасени по давност. Претендира разноски.

Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че сумата е в погасителна давност и не е в договорни отношения като потребител.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Термокомплект“ ООД, не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

2

В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том I, рег. № 01220, дело № 67 от 2017г. на нотариус М.К., рег. № 200 в Нотариалната камара, от който се установява, че на 13.02.2017г. Р. Е.В. е дарил на дъщеря си Е. Р. В. следния свой недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в ****, построен върху държавна земя, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, на 59,69 кв.м. застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 33 с площ съгласно данъчна оценка 3 кв.м., заедно с 2,995 % идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху мястото- поземлен имот, определени със Заповед № 131 от 23.01.1980г. на Председателя на Коларовски НС за 770 недоминирани лева, при съседи на жилището по доказателствен акт за собственост: стълбище, Здравка Тодорова Костова, двор, двор и при съседи на избеното помещение по доказателствен акт за собственост: коридор, И. и И.Г., П.П.П., като съгласно схема № 15-40356 от 01.02.2017г., издадена от СГКК, апартаментът е с идентификатор *** с адрес на имота: ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта: ***.

Прието е и заявление-декларация от 13.03.2018г., подадено от Е. Р. В., с което е поискано да бъде открита партида на нейно име за процесния имот- л. 16 от делото.

Прието е Удостоверение за идентичност от Столична община, район Връбница, в което е посочено, че ж.к. Надежба- 5 е идентичен с ж.к. Връбница-1, а ж.к. Надежда- 6 е идентичен с ж.к. Връбница- 2.

Приетите главни отчети от 18.05.2022г. и от 17.06.2023г. за процесния имот, в които е посочен титуляр Е. Р. В. са подписани от титуляр- л. 68 от делото.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се установява по делото, че ответникът е придобил процесния имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том I, рег. № 01220, дело № 67 от 2017г. на нотариус М.К., рег. № 200 в Нотариалната камара, като след придобиване на собствеността е подала молба-декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот. Доколкото ответникът е била собственик на процесния имот за процесния период, същият е бил в договорни отношения с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД.

С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот, респ. страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се 3 намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от документите, представени от третото лице-помагач, както и от приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че съгласно Акт за разпределяне на кубатурата от 10.12.1981г. отопляемата кубатура на процесния апартамент възлиза на 139 куб.м., вкл. и припадащата се част от стълбището.

Вещото лице е посочило, че отоплението на стълбището в жилищната сграда е изключено на 01.11.1997г. и на живущите не се начисляват суми за отопление на общите части. От заключението се установява, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода 05.2021г.- 04.2022г. и 05.2022г.- 04.2023г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила две изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в ап. 8. Експертът е посочил, че за отопление на имота е разпределяна топлинна енергия по отчет на 4 броя ИРРО, за БГВ- по отчет на един узаконен водомер за топла вода. От заключението се установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция.

Вещото лице е посочило, че за исковия период сумите за потребена топлинна енергия са в общ размер от 3463,30 лева /3357,85 лева, прогнозно начислени + 105,45 лева, резултат от изравнителни сметки/. Експертът е уточнил, че сумите за потребена топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението се установява, че технологичните разходи на абонатната станция в сградата на процесния адрес са приспадани /отчислявани/ от ежемесечните отчети на общия топломер, а топломерът, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. Горните обстоятелства се установяват и от представените от „Топлофикация София“ ЕАД протоколи за метрологична проверка и свидетелства за проверка, справка за показанията на топломера, технологичните разходи, отчетената, служебната и енергията за разпределение на адрес: ***.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е посочил, че за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. вкл. прогнозно изчислени суми за топлинна енергия са в размер на 3357,82 лева с ДДС като за процесния период са изготвени изравнителни сметки, осчетоводени в м. 07.2022г. и в м.

04.2023г. Резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане в размер на 169,61 лева. Вещото лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период.

Експертът е уточнил, че цената на топлинна енергия през процесния период възлиза на 3527,44 лева /3357,82 лева, прогнозно начислени сметки +169,61 лева, резултат от изравнителни сметки/.

Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът намира, че следва да 4 кредитира заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, доколкото същото е работило и по документите, представени от третото лице- помагач- „Термокомплект“ ООД. Предвид което приема, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 3463,30 лева. По делото не се твърди и не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от „Термокомплект“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 61,24 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.