Решение № 2908 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100511229 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20076635/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 58062/20 г. по описа на СРС, 138 състав, допълнено с решение № 20099445/04.08.2023 г., Дирекция „Миграция“ – МВР е осъдена да заплати на А. С. А. на основание чл. 187, ал. 7 вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1412,34 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 200,00 лв. – обезщетение за забавено плащане на възнагражденията за извънреден труд за периода до 23.11.2020 г., както и 478,28 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен искът за главница до пълния му предявен размер. С решението А. С. А. е осъден да заплати на Дирекция „Миграция“ – МВР сумата от 10,34 лв. – разноски по делото, а Дирекция „Миграция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 333,18 лв. – разноски по делото.

1

Подадена е въззивна жалба от Дирекция „Миграция“ – МВР срещу решение № 20076635/27.01.2023 г. по гр. д. № 58062/20 г. по описа на СРС, 138 състав, допълнено с решение № 20099445/04.08.2023 г., в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

Поддържа, че в случая не е налице основание за прилагане по аналогия на общото трудово законодателство и на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва, че в този смисъл е постановеното решение по дело С – 262/2020 г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено от РС - Луковит, според което се допуска определената в законодателството на държава – членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – А. С. А. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. С. А. твърди, че е работил по служебно правоотношение с ответника Дирекция „Миграция“ – МВР, в рамките на което е заемал длъжност, имаща статут на държавен служител. Поддържа, че е изпълнявал длъжността на 12 – часови смени, като е полагал нощен труд, при сумарно отчитане на работното време за тримесечен период. Посочва, че в периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г. е полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд и дневен такъв с коефициент 2

1,143, който съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %.

Твърди, че при изчисляването се получава разлика, която следва да му бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд. Посочва, че извънредният труд се заплаща на всяко тримесечие, т. е. считано от 24.01.2018 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава за периода от 24.01.2018 г. до 23.11.2020 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1598,00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в Дирекция „Миграция“ при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, считано от падежа на всяко вземане до 23.11.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът Дирекция „Миграция“ при МВР оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на 3 правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като държавен служител на процесната длъжност в Дирекция „Миграция“ – МВР; че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на смени по график на 12 – часови дежурства.

Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззивникът дължи заплащане на парично възнаграждение за извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за 12 часовите дежурства, които въззиваемият е положил през процесния период.

Със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието за правилно становището, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 4

КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, положеният от въззиваемия нощен труд през процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ.

Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед формирания извод за неоснователност на главния иск следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради разминаване между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20076635/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 58062/20 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, в която са уважени искът по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Като последица от отмяната на решението в посочената част, следва да се отмени като неправилно решението и в частта, в която Дирекция „Миграция“ – МВР е осъдена да заплати на А. С. А. сумата от 478,28 лв. – разноски по делото, както и в частта, в която Дирекция „Миграция“ е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 333,18 лв. – разноски по делото.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК А. С. А. следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Миграция“ – МВР още 89,66 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от 100 лв., 5 представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20076635/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 58062/20 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, в която Дирекция „Миграция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „*******, е осъдена да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******. *******, на основание чл. 187, ал. 7 вр. ал. 5, т. 2 вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1412,34 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 200,00 лв. – обезщетение за забавено плащане на възнагражденията за извънреден труд за периода до 23.11.2020 г., и 478,28 лв.

– разноски по делото, както и в частта, в която Дирекция „Миграция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „*******, е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 333,18 лв. – разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж. к. *******. *******, срещу Дирекция „Миграция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „*******, иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл.