Решение № 754 от 07.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1424/2022
- Вид
- Решение № 754
- Подписан
- 07.06.2022
- В сила
- 23.06.2022
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209 и сл. · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 110, ал. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127-131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127-131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127-131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127-131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127-131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Решение № 754/07.06.2022г. по НАХД № 1424 по описа за 2022 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
По отношение на обвиняемия ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН **********, роден на 24.10.1992 г. в гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ***, ет.
5, ап. 16, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК за извършено от същия престъпление по чл.
209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за това че на 23.04.2021 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, чрез подмяна на етикети с бар-код за вид и цена на стоки, възбудил у Л.А.А. - касиер в магазин „Кауфланд-Възраждане“-филиал 1300 заблуждение, че купува един вид стока - пъстърва чистена с тегло 0,966 кг. на стойност 7,53 лв., луканков салам „Медвен“ с тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв. и прясна черноморска мида с тегло 1,272 кг. на стойност 3,80 лв. - всичко на общо стойност 16,50 лв., а в действителност изнесъл по-скъпа стока на обща стойност 140,42 лв., а именно: сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. и с това причинил на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД имотна вреда в размер на 123,92 лева, като случаят е маловажен.
Предлага се обв.И. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не се явява.
Обв.И. редовно призован за дата и часа на заседанието не се явява лично.
Представлява се от служебен защитник, който счита, че обв. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и пледира за минимално наказание глоба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обв. ИЛ. КР. ИЛ., е роден на 24.10.1992 г. в гр. Варна и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, със средно образование, не е женен, не е осъждан и полага труд като готвач.
На 23.04.2021 г. обвиняемият И.И. се намирал в магазин „Кауфланд-Възраждане“ - филиал 1300, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с намерение да пазарува. Управител на магазина бил свидетелят П. К. П. Обвиняемият И. поставил в пазарската си количка пакет сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. На всяка от стоките имало поставен етикет с баркод, както и описание на вида, теглото и стойността на стоката. Общата стойност на тези стоки била 140,42 лв. Докато пазарувал, обвиняемият решил да подмени етикетите на тези стоки, като на тяхно 1 място постави етикети на сходни по вид стоки, но с по-ниска цена. Целта била при заплащане на стоката на касата да заплати по-ниската стойност, а реално да вземе от магазина по-скъпи продукти. Така в изпълнение на взетото решение, той взел от витрина в магазина пакет пъстърва чистена с тегло 0,966 кг на стойност 7,53 лв., като отлепил етикета с баркод с вид, тегло и стойност и го залепил на пакета сурови скариди „Ванамей“ на стойност 37,79 лв. След това взел луканков салам „Медвен“ с тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв., отлепил етикета му и го поставил на опаковката на пакета с 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ на стойност 20,68 лв. От пакет прясна черноморска мида с тегло 1,272 кг. на стойност 3,80 лв. отлепил етикета и го поставил върху пакета с филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. По-евтините стоки, от които отлепил етикетите върнал обратно във витрината, а стоките с подменени етикети оставил в количката. В пазарската си количка обв. поставил и продукти, които възнамерявал да заплати на реалната им цена - автопостелки, пилешки бут и козунак на обща стойност 22,92 лв.
Действията на обв. по подмяна на етикетите на стоките били забелязани от св.
А.К.Д., който работел като охранител в магазина и гледал мониторите за видеонаблюдение. Когато забелязал, че обв. подменя етикетите на стоките, той решил да го изчака пред касовата зона, за да извърши проверка на закупените от него продукти. За видяното и за намеренията си той съобщил на управителя на магазина.
Когато отишъл на касата на магазина обв.И. предал на касиерката - св. Л.А.А. да маркира стоката с подмените етикети, както и тази с реалните цени. Св. А. не се усъмнила в предадените й стоки, маркирала ги, като издала касов бон за общата сума от 39,42 лева, която обвиняемият заплатил.
Така вместо да заплати за реално взетата стока /скариди „Ванамей“, луканка „Маджаров“ и филе от сьомга/ сума в размер на 140,42 лв., обв. заплатил стойността на маркираните по-евтини продукти - 16,50 лв., т.е. заплатил 123,92 лева по-малко от реално дължимото.
След като преминал през касата и заплатил горепосочената сума, обв.И. бил спрян за проверка от св. А.Д.. Последният пожелал да провери закупената от него стока. Когато разбрал, че ще бъде разобличен, обв. обвиняемият побягнал към изхода на магазина.
Св.Д. успял да го настигне и го върнал в магазина, където в присъствието на управителя на магазина- св.З.М.К. била установена подмяната на етикетите на взетите от И. стоки.
За случаят бил подаден сигнал на ЕЕН 112. По така подадения сигнал на място пристигнал екип на Трето РУ-Варна в състав М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н.. Органите на полицията задържали обвиняемия и го отвели в сградата на Трето РУ-Варна за изясняване на случая. В РУ на обвиняемия бил извършен обиск по ЗДМР и в него била установена парична сума в размер на 120 лева. В Трето РУ обвиняемият И. предал стоката на дежурен полицейски служител с протокол за доброволно предаване /л.29 от ДП/, в който собственоръчно вписал, че това са вещите, които е взел от магазин „Кауфланд-Възраждане“ без да заплати. С разписка от същата дата вещите били върнати на представител на магазина- св.А.Д..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза /л.54-55 от ДП/, съгласно заключението на която се установява, че стойността на взетата и незаплатена на действителната стойност стока е в размер на 140,42 лв. Заплатената на каса стойност е в размер на 16,50 лева. Стойността на причинената имотна вреда е размера на разликата между взетата и незаплатена стока и 2 заплатената стойност или в размер на 123,92 лева.
По делото е приобщена справката съдимост за обв.И.И. /л.10 от СД/, от която е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- от показанията на свидетелите П.К.П.,З.М.К., А.К.Д., Л.А.А., М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н. дадени в хода на досъдебното производство, от назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване и разписка, фискален бон, 6 бр. баркодове, справка за съдимост, заповед за задържане, протокол за личен обиск по МВР и разписка към него, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи, а в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемият.
В хода на ДП, след привличането му като обвиняем, И. е отказал да дава обяснения по случая, което е негово право по закон.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П.К.П., З.М.К., А.К.Д., Л.А.А., М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза и с останалия доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира протоколът за доброволно предаване от 23.04.21г., с който обв.е предал инкриминираните вещи на органите на полицията. Принципно протоколът за доброволно предаване няма характер на доказателствено средство, а съставлява писмено доказателство /официален удостоверителен документ/, удостоверяващо предаването на вещи от едно лице /в случая от обв.И./ и получаването им от друго лице / в случая К.Е. - служител в Трето РУ-Варна/. След като визираният протокол за доброволно предаване няма значението на способ на доказване съгласно процесуалния закон, за него не са изискуеми всички онези реквизити, необходими за валидността на извършено процесуално действие. Това предопределя приложимост на общите правила по чл. 127-131 от НПК. Налице е обикновено предаване на вещи, удостоверено с подписите на двете лица. Друг е въпросът, че когато посредством протокол за доброволно предаване се събират предмети от кръга на тези по чл. 109 от НПК - веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл. 110, ал. 1 и 2 НПК - да бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат към делото и вземат мерки те да не се повредят или изменят. В конкретния случай, това не е сторено предвид естеството на вещитехранителни продукти, които подлежат на бърза развала. Поради което и същите са върнати с разписка на правоимащия още същия ден. Поради това и съдът кредитира двата документа /протокол за доброволно предаване и разписка/ тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-аценителна експертиза, като компетентна и безпристрастна, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
3
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обвиняемият ИЛ. КР. ИЛ., роден на 24.10.1992 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ул.
„Отец Паисий“ № 22, ет. 5, ап. 16, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 23.04.2021 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, чрез подмяна на етикети с бар-код за вид и цена на стоки, възбудил у Л.А.А. - касиер в магазин „Кауфланд-Възраждане“-филиал 1300 заблуждение, че купува един вид стока - пъстърва чистена с тегло 0,966 кг. на стойност 7,53 лв., луканков салам „Медвен“ с тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв. и прясна черноморска мида с тегло 1,272 кг. на стойност 3,80 лв. - всичко на общо стойност 16,50 лв., а в действителност изнесъл поскъпа стока на обща стойност 140,42 лв., а именно: сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. и с това причинил на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД имотна вреда в размер на 123,92 лева, като случаят е маловажен.
Съдът намира, че обвинението спрямо обв. И. е доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетеля А.Д., които е категоричен, че е наблюдавал на мониторите за видеонаблюдение как обв.разлепя етикетите от по-евтините стоки и ги залепя на стоките, с по-висока стойност. Същият сочи и че е изчакал обв. да премине през касата, да заплати стоките и едва тогава е предприел проверка на пазарската му количка, като когато е разбрал, че ще бъде проверяван обв. е побягнал. Впоследствие след завръщането му в магазина е констатирано, че на част от стоките - сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. са поставени етикети на по-евтини стоки, което е довело до това, че обвиняемият е заплатил 123,92 лева по-малко. В същия смисъл са и показанията на управителя на магазина св.З.К..