Решение № 13 от 01.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20228002902754 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от СтоунХ Маркетс, ЛЛС /предишно наименование ИНТЛ ФССтоун Маркетс, ЛЛС/, САЩ, щат Айова срещу решение №428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. №259/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №60/11.03.2022г. по т.д. № 1241/2022г. на Окръжен съд-Стара Загора е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД -16.06.2021г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, в което е определена начална дата на неплатежоспособност- 20.03.2020г. Поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: съдът е приел и кредитирал експертиза, изготвена от лице, което няма право да изготви същата; не е съобразил, че вещото лице е нарушило обхвата на поставените задачи; основал е решението си изцяло и само на заключението на вещото лице без да извърши анализ и оценка на релевантните факти. Излага и 1 подробни доводи в подкрепа на поддържаната от него дата на неплатежоспособност на ответното дружество, като намира с оглед събраните доказателства, че длъжникът към 20.03.2020г. не е погасявал и не е могъл да погасява краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

Ответникът „Агро Сантино“ ООД оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено въззивното решение. Намира, че крайните изводи на въззивния съд са резултат от обстоен анализ на всички събрани доказателства и при цялостно изследване на финансовото състояние на длъжника, като счита, че решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.608, ал.1 ТЗ и е правилно.

Ответникът „Малина“ ЕООД не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл.625 ТЗ на „Малина“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Агро Сантино“ ООД, като първоинстанционният съд е обявил неплатежоспособността и е открил производство по несъстоятелност на „Агро Сантино“ ООД. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със същото решение е определена 20.03.2020г. за начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД, като в тази част решението е било предмет на въззивното производство пред Апелативен съд-Пловдив.

Апелативният състав приема, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане с характеристиките на някои от посочените в чл.608, ал.1 ТЗ, поради обективна липса на бързоликвидни активи. Възприема разрешенията в решение №220/07.02.2018г. по т.д.

№758/2017г. на ВКС, I т.о., като намира, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор; че следва да се съобразят както спирането на плащанията, така и причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения.

Решаващият състав обсъжда приетите пред окръжен съд заключения на съдебноикономическите експертизи, изследвали икономическото състояние на длъжника „Агро Сантино“ ООД в петгодишния период, предшестващ датата 13.07.2021г., на която е подадена молбата по чл.625 ТЗ и приема за установено, че към 13.07.2021г. са налице признаците за трайно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество2 коефициентите за ликвидност са отрицателни и то не е в състояние с наличните краткотрайни активи да покрие краткосрочните си задължения; налице е и декапитализация.

Съдът констатира, че към 13.07.2021г. в разплащателните банкови сметки на ответното дружество е имало наличност в общ размер от 910 461.52 лева, която поради наложен запор на 20.03.2020г. е била реално неизползваема и не е могла да послужи за погасяване на текущите му задължения. Съобразява и обстоятелството, че в рамките на изследвания период, т.е. до 13.07.2021г. „Агро Сантино“ ООД е бил титуляр на още една разплащателна банкова сметка, открита по повод сключения с „Банка ДСК“ АД договор за кредит №1225 от 08.08.2013г. и последващия от 07.04.2020г. пряко свързан с него обезпечително-прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), като наличните и постъпващите средства по тази специална разплащателна сметка е можело да бъдат използвани само за погасяване на задълженията по кредита към банката. Приема за доказано, че на 16.06.2021г., след пълното погасяване на задълженията по банковия кредит, целият неизползван остатък от специалната сметка на „Агро Сантино“ ООД по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е бил прехвърлен от „Банка ДСК“ АД по блокираната на 20.03.2020г. разплащателна сметка.

Въззивният съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, определил 20.03.2020г. като начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД, е изцяло опроверган от приетото пред въззивната инстанция допълнително заключение по икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Мария Колева.

Решаващият състав излага мотиви за неоснователност на възражението за нарушение на чл.196, ал.1 във вр. с чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Аргументира се, че при назначаване на в.л. Колева е съобразено обстоятелството, че вещото лице е работило по делото и затова е запознато с данните, необходими за изготвяне на заключението, което ще гарантира бързина и адекватност, без да засяга обективността и обосноваността на същото, тъй като поставената задача е с предмет, различен от този, по който експертът вече е работил в първата инстанция. Въззивният съд намира за обосновани изводите на в.л. Колева в приетото допълнително заключение, че въпреки блокираните средства в разплащателните му сметки „Агро Сантино“ ООД е успявало да посреща своите текущи задължения по заеми, към доставчици и други контрагенти, като е използвало специалната сметка по ЗДФО, касови плащания и прихващания. Приема за установено, че по банковите сметки на дружеството, включително специалната сметка по ЗДФО, в периода, следващ посочената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г., е имало извършени от контрагенти на дружеството парични постъпления в общ размер на сумата 414 730.54 лева, а на каса в брой е постъпила общо сумата 8 152.98 лева. В същия период чрез прихващане срещу вземанията си за данъчен кредит дружеството е погасявало задълженията си за данъци и осигуровки към НАП и към датата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ такива задължения няма.

Също така след датата 20.03.2020г. със споразумение за прихващане от 14.05.2021г. е погасено задължение към кредитора „Бонев Софт Одитинг“ ООД в размер на сумата 978.83 3 лева, а на 29.06.2021г. с изявления за прихващане на кредитора „Алино Агро“ ООД са били погасени две задължения на „Агро Сантино“ ООД към този кредитор, до размер на общата сума от 1 053 114.92 лева, като прихващанията са редовно счетоводно отразени и при двете страни.

Въз основа на изложеното съдът приема, че след 20.03.2020г. „Агро Сантино“ ООД, въпреки запорираните му разплащателни сметки, е успявало да обслужва задълженията си, без да признава и да води счетоводно претендираното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение от 1 509 905.69 щ.д., което задължение е спорно и за установяване на което понастоящем е образувано дело в САЩ, без ясна прогноза за изхода му. В тази връзка възприема приетото първоначално заключение на в.л. М.К. че при отчитане счетоводната политика на „Агро Сантино“ ООД балансовата стойност на твърдяното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение е нула, т.е. в баланса към 20.03.2020г. реално задължение на „Агро Сантино“ ООД към СтоунХ Маркетс, ЛЛС не е отразено като съществуващо, а обезценката на задължението е отразена по Дебита на сметка 251 „Провизии на задължения“. С оглед изложеното, въззивният съд възприема изготвения от експертизата вариант, при който не се отчита това непризнато от дружеството спорно задължение, като показателите за финансовото състояние на „Агро Сантино“ ООД, относими към определената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г. надвишават приетите за оптимални стойности на коефициентите за ликвидност - коефициентът на обща ликвидност е 2.83, а коефициентът на бърза ликвидност е 1.72. Стига до краен извод, че към посочената дата 20.03.2020г. дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.

Въз основа на гореизложеното апелативният състав стига до заключение, че състоянието, в което обективно не е било възможно дружеството „Агро Сантино“ ООД да обслужва изискуемите свои задължения към кредиторите, е настъпило на датата 16.06.2021г., когато след пълното погасяване на задълженията към „Банка ДСК“ АД свободният остатък от паричната наличност по специалната сметка по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е прехвърлен по разплащателната сметка на ответника, запорирана на 20.03.2020г. Тези парични средства са извадени от гражданския оборот, без да е възможно да бъдат използвани за плащания към кредиторите, вкл. и към „Алино Агро“ ЕООД, чието вземане в размер на 4 142 812.08 лева е станало изискуемо на 21.06.2021г.

С определение №193/16.03.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност, обективирана както в сочените от касатора решение №80 от 08.10.2015г., т.д. №1565/2014г., І т.о. и решение №220 от 07.02.2018г., т.д. №758/2017г., І т.о., така и решенията по т.д.

4

№915/2009г. на ІІ т.о., т.д. №169/2010г. на ІІ т.о., т.д. №1152/2011г. на І т.о., т.д. №1453/2013г. на ІІ т.о., т.д. №4254/2013г. на І т.о., т.д. №2435/2014г. на ІІ т.о. и др./. Както е разяснено в постановените решения по чл.290 ГПК началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен/и кредитор/и, но не към всички, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Следва да е налице обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не спиране на плащане като резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора.