Определение № 21201 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21201 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511916 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25010070/21.07.2025год., подадена от Й. Й. и П. Й., чрез процесуалния им представител адв.К. срещу Определение № 20141534/20.06.2025 год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 10217/2020 год., с което е оставено без уважение искането на ответниците, сега частни жалбоподатели, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частните жалбоподатели излагат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка на присъдените разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение. Поддържат, че цената на иска е цената на договора, поради което дължимата държавна такса е била 151,58лв. , а не платените от ищеца 241,20лв. Счита, че по реда на чл.78 ал.1 от ГПК следва да заплати действителния размер дължима държавна такса, а не повисокия размер такава, която счита, че ищецът е платил недължимо. На следващо място посочва, че присъденото адвокатски възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а съдът не е обвързан от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Моли обжалваното определение да бъде отменено и на ищеца да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 151,58лв. и адвокатско възнаграждение под минимума в предвидения в Наредба №1 размер.

Ответникът по частната жалба, ищец по делото, Д.Т. не е депозирал отговор на частната жалба.

Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател и обсъди делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

СРС е бил сезиран с иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен касаещ недвижим имот. В исковата молба ищецът не е посочил цената на иска. След като се е снабдил със съдействието на съда с удостоверение за данъчната оценка на имота, ищецът е посочил цената на иска в изрична молба вх.№ 5061745/28.05.2020г. /л.53 от делото/, а именно 21 518,25лв., която е данъчната оценка на имота. Със същата молба е представил и документ за внесена държавна такса в размер на 215,20лв. Както исковата молба, така и молбата от 28.05.2020г., е връчена на ответниците, съгласно разпореждането на съда от 7.07.2020г., видно от върнатото съобщение на л.90 и 91 от делото. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото 1 заседание, на което е даден ход, 27.04.2023г. ответниците са повдигнали спор досежно цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Повдигане въпроса за цената на иска едва с искането по чл.248 от ГПК, след постановяване на съдебното решение, е недопустимо. Отделно от това, държавната такса е внесена в съответствие с разпоредбата на чл.71 ал.2 вр. Чл.69 ал.1 т.4 и т.2 от ГПК.

Съгласно чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК цената на всеки от исковете за сключване на окончателен договор, когато договорът има предмет вещни права върху недвижим имот, е данъчната оценка. Въпреки, че предявеният иск е облигационен, държавната такса се събира по правилата за вещните искове – в този см. и ТР 4/2014 на ОСГК, ВКС,т. 1б – „Разпоредбата на чл.71 ал.2 от ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК“. Това разбиране в съдебната практика е константно – в този см. е напр. Определение № 2770 от 6.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2023 г., III г. о., ГК. Следователно държавната такса е правилно събрана върху посочената цена на иска /4% от ¼ от 21 518,25лв/, и съответно правилно, по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК , е присъдена в тежест на ответниците.

Досежно присъдения адвокатски хонорар, следва да се има предвид следното: На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение, като при определянето му съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес /21 518,25лв./, значителната правна и фактическа сложност на делото /при отчитане предварителните действия по привеждане на исковата молба в редовна, вкл. и вписването й, продължителността на съдебното производство, броя на проведените съдебни заседания, въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 984,73 лв. напълно и справедливо покрива стойността на извършения от процесуалния представител на ищеца труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 25010070/21.07.2025год., подадена от Й. Й. и П.

Й., чрез процесуалния им представител адв.К. срещу Определение № 20141534/20.06.2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 10217/2020год., с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 20139401/23.04.2025г. постановеното по същото дело, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2