Решение № 157 от 13.07.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Силистра, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. П.а при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500176 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 26001/31.01.2022г., постановено по гр.д. № 144/2020г. по описа на ТРС, съдът е приел за недоказано, на осн. чл. 193 от ГПК, оспорването на истинността на Пълномощно с нотариална заверка на подписите с peг. № 1493/20.02.2020 г. и с нотариална заверка на съдържанието с peг. № 1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 - Иглика Кирилова, по отношение на автентичността на положения срещу „упълномощител” за Г М. Г подпис. Отхвърлил е като неоснователен поради недоказаност предявения от Ц. Г. Г. срещу А. Г. М. иск за установяването на нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 1493/20.02.2020 г. и с нотариална заверка на съдържанието с per. № 1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 Иглика Кирилова, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.

2 от ЗЗД, тъй като упълномощителят Г М. Г не е подписвал пълномощното.

Отхвърлил е, като неоснователен поради недоказаност, предявения от Ц. Г. Г. срещу А. Г. М. иск за унищожаването на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 1493/20.02.2020 г. и с нотариална заверка на съдържанието с per. № 1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 - Иглика Кирилова, тъй като при 1 сключването й упълномощителят Г М. Г не е могъл да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 31 от ЗЗД, както и иска й за установяване на недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 107/27.02.2020 г., т. I, per. № 644, HOT. д. № 91/2020 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева, вписан в Служба по вписванията - гр.

Тутракан под вх. № 412/27.02.2020 г., Акт. № 90, т. II, д. № 291/2020 г., поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача Г М. Г. С определение по чл. 248 ГПК е о съдил е Ц. Г. Г. да заплати на А. Г. М. направените по делото разноски в размер на 1 956 лв.

Недоволна от постановеното решение, е останала Ц. Г. Г., която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е невалидно, а в условията на евентуалност – неправилно и моли въззивния съд да се произнесе служебно по неговата валидност относно датата на издаването и публикуването му, както и да постанови, ако приеме, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, отмяна изцяло на първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските, като реши спора по същество и да уважи предявените кумулативно, обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД.

Ответната страна А. Г. М., чрез процесуалния си представител, в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който заявява, че въззивната жалба е допустима, но е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му - единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно по следните съображения:

Едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. В закона няма определение за това кога едно решение е нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена нищожността на решението, изхождайки от естеството на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Налице е задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, а именно: когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може 2 да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /вж. Решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. дело № 1790/2009 г., I ГО, ВКС; Решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр. дело № 5113/2014 г., III ГО, ВКС и др.

/. Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Такъв е случаят, когато решението е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав; решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената форма на решението или решението не е подписано; волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване; решението предписва страните да изпълнят невъзможна престация от обективна гледна точка или дискриминационно поведение на ответника.

В съответствие със съдопроизводствените правила за постановяване на съдебен акт, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 ГПК/ по мнозинството на гласовете /чл. 21, ал. 5 ГПК/; решението, заедно с мотивите към него, се изготвя в писмена форма /чл. 235, ал. 4 ГПК/; подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това /чл. 236, ал. 3 ГПК/ и се обявява в срочната книга, съответно в регистъра на съдебните решения /чл. 235, ал. 5 ГПК/. Когато решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал. Фактическият състав на обявяването на решението включва подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в срочната книга на мястото му в регистъра, а при действието на ГПК (отм.) с отразяването на диспозитива на решението в срочната книга. Обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда - то има за последица неоттегляемост на решението /чл. 246 ГПК/. Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно решение е валидно, а обявяването по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, след предаване на решението в канцеларията на съда, се извършва независимо от това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилия решението съдия е член на съответния съд. В този см. ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК.

В настоящия случай не са налице горекоментираните пороци, касаещи невалидността на обжалвания съдебен акт. Нещо повече, видно от служебно направената справка в електронната система на ТРС, обжалваното решение е обявено в регистъра на съдебните решения на 31.01.23г. Обстоятелството, че в решението, находящо се на стр. 265 от първоинстанционното дело, е посочена като дата 31.01.2022г., а не 31.01.23г. , явно касае техническа грешка, която не води до невалидност на постановеното решение. В този смисъл доводите на жалбоподателката, че решението с мотивите е обявено осем месеца преди приключване на последно заседание, в което е завършено разглеждане на делото, са несъстоятелни.

3

По същество на обжалваното решение:

Пред ТРС са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД от Ц. Г. Г. за установяването на нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно, с peг, № 1493 - за заверка на подписа и № 1494 - за заверка на съдържанието, том 1, № 100 от 20.02.2020 г., на Нотариус № 618 - Иглика Кирилова, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощителят Г М. Г не е подписвал пълномощното; в условията на евентуалност, унищожаването на същата упълномощителна сделка, тъй като упълномощителят при сключването му не е могъл да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 31 от ЗЗД; в условията на евентуалност - унищожаването на същата упълномощителна сделка поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, както и за установяването на недействителността на Договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 107/27.02.2020 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева, поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача.

Ищцата и настояща жалбоподателка твърди, че баща й Г М. Г, поч. на 04.03.2020 г., е имал четири деца – тя, брат й М Г М., сестра й М Г. Д и другият й брат СГ М..

Твърди, че през последните десетина години от живота си същият е имал добро здраве, като от 2014 г. до 2017 г. заедно със съпруга й го гледали в с. Червен, община И.ово, област Русе, но след като съпругът й е починал, от 2017 г. Г бил преместен гр. Русе, където наели жена да го гледа, тъй като през последните години лежал постоянно на легло, много рядко ставал и с трудност се придвижвал сам, физическото и психическото му състояние се влошило много и е имало периоди, през които дори изпадал в неадекватно състояние, не знаел къде се намира, не разбирал какво му се говори.

Твърди, че през месец декември 2019 г. Г бил приет за лечение в УМБАЛ „Медика” - гр. Русе, поради влошеното си здравословно състояние, и съответно бил изписан на 30.12.2019 г., като отново бил настанен в апартамента в гр. Русе и оттогава престанал да става от леглото. На 23.02.2020 г. обаче състоянието му отново се влошило и бил приет в същата болница за лечение, откъдето бил изписан на 26.02.2020 г. и въпреки приложеното му лечение, здравето му се влошило - не можел да говори, служел си само с жестове и почти не се хранел. Отново бил настанен в апартамента и една седмица след изписването му починал, като в последните дни от живота си почти не идвал в съзнание и не реагирал на говор и реч, бил напълно неадекватен.

Видно от Нотариален акт № 107, том 1, per. № 644, дело 97 от 27.02.2020 г. на Нотариус Моника Койчева с район на действие Районен съд гр. Тутракан, на 27.02.20г. наследодателят на ищцата, чрез пълномощник адвокат И. Г. М., е продал поземлен имот, находящ се в землището на с. Царев Дол, община Тутракан, ЕКАТТЕ 78118, област Силистра, с площ 51 015, в местността „КИРЕЗЛИКА”, с трайно предназначение на територията 4 земеделска и начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - 3, обозначен с идентификатор №***., като в НА е записано, че адвокат И. Г. М. е действал в качеството си на пълномощник на Г Г, упълномощен от него с пълномощно № 1493 - за заверка на подписа и № 1494, том 1, № 100 от 20.02.2020 г. - за заверка на съдържанието, заверено от нотариус с № 618 е район на действие Районен съд - гр. Русе.

Ищцата твърди, че предвид състоянието на баща й към началото на 2020г., той не е могъл да подпише на 20.02.20г. процесното пълномощното в полза на адв. М..

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че Г М. Г е можел да разбира свойството и значението на постъпките си, както и фактът, че ищецът Г. се е грижила за баща си. Твърди, че на наследниците на Г Г са заплатени следните суми по процесната сделка: на М Г М. - на 01.07.2020 г - 10 000 лв.; на М Г. Д - на 26.06.2020 г - 10 000 лв., като изплащането на суми е предложено и на ищцата Г., но тя отказала да ги приеме.

В тежест на ишцата е да докаже липса на съгласие на упълномощителя по упълномощителната сделка, както и че при сключването й упълномошителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си, както и да докаже, че при сключване на процесната продажба е липсвала представителна власт на продавача.