Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 345 от 09.07.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Частно гражданско дело 1113/2024
Вид
Решение № 345
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Монтана, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20241630101113 по описа за 2024 година

Постъпила е молба от *** в която заявява, че е отпуснала кредит за текущо потребление на лицето Ц. К. Н., което е починало. На основание чл. 51 ЗН прави искане наследниците на кредитополучателя да бъдат призовани и да заявят пред съда приемат ли наследството оставено им от него или се отказват.

Постоянният адрес на кредитополучателя е в района на РС Монтана, поради което настоящият състав е компетентен по правилата на местната подсъдност да се произнесе.

От представените доказателства е видно, че *** е предоставила на Ц. К. Н. кредит за текущо потребление, който е останал непогасен, поради което Банката се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал.1 ЗН

Наследниците на Н. са конституирани като страна в производството и им е предоставен срок, в който да заявят писмено пред съда приемат или се отказват от наследството, останало от нея. Указани са им и последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗН.

За насроченото открито съдебно заседание последните не са открити на регистрираните постоянен и настоящ адрес и не са се явили в съда, за да получат съдебните си книжа, след като е изпълнена предвидената в чл.47, ал.1 – 5 ГПК процедура.

От направената служебна справка към датата на съдебното заседание е видно, че последните не са вписали нито отказ, нито приемане на останалото наследство.

Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; с извършване на конклудентни 1 действия от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (т. 14 на ППВС № 4/1964 г. на ВС), или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие – чл. 5 от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис (чл.

61, ал. 2 от ЗН). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60 от ЗН). Заявлението до съда следва да е писмено, като съдебната практика допуска то да е изразено и устно лично пред съда и вписано в съдебния протокол. Посоченото в чл.51 ЗН заявление е строго личен формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права и който акт има както вещноправни, така и облигационни последици.

Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени и с формални действия по вписването на изявлението в особената за това книга по чл.49, ал.1 ЗН.

Ето защо в конкретния случай съдът следва да отхвърли подадената молба. Както бе отбелязано по – горе, това изявление е строго личен акт, поради което волята на лицето не би могла да бъде заменена с изявление от особен представител. Въпреки усилията на съда, тези наследници не са установени; не са им дадени указания, поради което не следва да губят правото си да направят изявление в какъвто смисъл преценят на по – късен етап.

Производството е охранително и хипотезите за неговото спиране и прекратяване са изчерпателно изброени в чл.536 и 539 ГПК. Доколкото молителят иска издаването на акт – удостоверение за вписан отказ или приемане на наследството по предвидената в чл.51 ЗН процедура, то при невъзможност да бъде издаден такъв, съдът следва да постанови отказ – чл.538 ГПК. Решението, с което се отхвърля молбата за издаване на акта, не е пречка за молителя да подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт (чл.538, ал.3 ГПК).

По гореизложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената молба по отношение на Т. Н. Д. с ЕГН ********** и В. Н. И. с ЕГН ********** – наследници на Ц. К. Н.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

УКАЗВА, че постановеното решение не е пречка за подаване на повторна молба.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2