Решение № 1209 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2969/2023
- Вид
- Решение № 1209
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 21.07.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 7, ал. 1 пр. 3 · Закон за българските лични документи
- чл. 151, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 160 · Закон за движението по пътищата
- чл. 160, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 46 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателен кодекс
- чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл.17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските лични документи
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1209 от 05.07.2023 г. по АНД № 2969/2023 г. по описа на ПРС, НО, XI с.
Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият М. М. П. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че в периода 24.03.2022 г. - 25.03.2022 г. в град Пловдив, при условията па продължавано престъпление, в сградата на сектор „Пътна полиция“ - Пловдив потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закон и постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както следва:
- на 24.03.2022 г. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на власт Началника на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив, за удостоверяване неистинността на някои обстоятелства като в декларацията е декларирал, че е изгубил издаденото му СУМПС - български образец;
- на 25.03.2022 г. е потвърдил неистина в писмена Декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - град Пловдив за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства - че обичайното му местопребиваване по смисъла на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП е в Република България – престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото обвинение като пледира доказването авторството и субективната страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, доколкото са налице предпоставките за това, като му се наложи административно наказание „глоба“ в размер ориентиран в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия, адв. Р., пледира за наличието на предпоставките за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура, а налагането на административно наказание в минимален размер ще изпълни целите на наказанието.
Обвиняемият редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не взема отношение по повдигнатото обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А. Д. А. – роден на ***, б., български гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, живущ в *** с ЕГН **********.
От 2003 г. той не пребивавал трайно в България, като работил и живеел в чужбина. Прибирал се в страната веднъж годишно. Дълги години живеел в И., а към момента на приключване на досъдебното и съдебното производство живеел в *** и 1
Северна И.. През 2018 г., докато си бил в България, той преминал курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „Е“, за което му било издадено и съответното свидетелство за управление на МПС - български образец № ***. Тъй като тогава живеел постоянно в И. решил да замени българското си свидетелство за управление на МПС с ирландско, за което подал нужното заявление до компетентните власти на държавата си по местопребиваване, като предал и българското му СУМПС, което било надлежно върнато от ирландските власти на българските власти - с писмо вх. № 328600-60771/20.12.2021 г. Трябвало да получи ирландското СУМПС по пощата, но това не се случвало. Междувременно обвиняемият се преместил да живее в Обединеното кралство. Не успял да вземе ирландското си СУМПС, тъй като по това време имало обявена епидемия от КОВИД 19 и не можел да посети съответната администрация, за да разбере защо се бави изпращането на свидетелството.
Ирландското СУМПС му било издадено на 10.06.2021 г. - в замяна на българско СУМПС № ***. На 20.05.2022 г. му бил издаден дубликат на СУМПС, поради изгубването му.
След като се преместил в Обединеното кралство обвиняемият решил да се прибере до Република България, където да подаде заявление да му бъде издадено българско СУМПС - тъй като не бил получил ирландското си такова, а същевременно бил предал българското си СУМПС на ирландските власти и фактически не притежавал документ, удостоверяващ правоспособността му като водач на МПС.
На 24.03.2022 г. А. отишъл в гр. Пловдив в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, където подал декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., с която декларирал пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, че е изгубил издаденото му българско СУМПС преди няколко дни в Пловдив. А. подал декларацията, въпреки че знаел, че декларираното в нея не отговаря на истина, тъй като не е изгубил българското си СУМПС № ***, а сам е предал същото на властите на И., за да му бъде издадено ирландско СУМПС. В тази връзка на същата дата му бил съставен и АУАН № 1030000047 по описа на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив за това, че нарушил чл. 7, ал. 1 пр. 3 от ЗБЛД, т.е за изгубването му.
На 25.03.2022 г. обвиняемият отишъл отново в гр. Пловдив в сградата на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив, където подал заявление № 5315/25.03.2022 г. с искане да му бъде издадено СУМПС. За целта на същата дата А. подал до началник на същия сектор и декларация чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, с която декларирал, че обичайното му местопребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП е в Република България на адрес ***. А. подал декларацията за обичайното си местопребиваване, въпреки че от много години не живеел в страната, а се връщал само за по няколко дни годишно, и въпреки че при подаване на заявлението и декларацията му било обяснено, че ако не е живял повече от 6 месеца в страната, не може да си извади българско СУМПС.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията и обясненията на обвиняемия, направени на досъдебното производство, показанията, дадени на досъдебното производство, от свидетелите В. Б., Р. Г., М. К. както и писмените доказателства – заявление за издаване на свидетелство за 2 управление на МПС вх. № 5315/25.03.2022 г., декларация чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата от 25.03.2022 г., декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи от 24.03.2022 г., списък на подменени български СУМПС в чужбина за 2022 г., копие на СУМПС № ***, справка за пътуване на лице – български гражданин, писмо с рег. № В-22684 от 29.11.2022 г. от ДМОС към МВР, справка АИС БДС, справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства, редовно приобщени към досъдебното производство.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност и съответстват на обясненията на обвиняемия, които са подробни и спомагат за разкриване на престъплението, и макар с двойствена природа, като защитно средство и гласно доказателство, допринасят изключително много за изясняване и доказване на обстоятелствата по делото. Всички те отговарят на събраните писмени доказателства, установяващи декларирането на СУМПС за изгубено и за постоянното му местоживеене в Република България лично от обвиняемия в декларации, с които по силата на закон е дал пред орган на власт – началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР -Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.
От правна страна:
Обвиняемият А. А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна на в периода 24.03.2022 г. - 25.03.2022 г. в град Пловдив, при условията па продължавано престъпление, в сградата на сектор „Пътна полиция“ Пловдив потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закон и постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както следва:
- на 24.03.2022 г. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., се дава пред орган на власт Началника на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив, за удостоверяване неистинността на някои обстоятелства като в декларацията е декларирал, че е изгубил издаденото му СУМПС - български образец;
- на 25.03.2022 г. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - град Пловдив за удостоверяване на истинността на някой обстоятелства - че обичайното му местопребиваване по смисъла на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП е в Република България.
Безспорно е, че деянията са извършени от обвиняемия, като това се потвърждава от съвкупната преценка на доказателствата по делото и категоричното самопризнание на обвиняемия в тази връзка, а именно че въпросните документи са попълнени лични от него и положените подписи на заявител и декларатор са положени от него и са негови.
3
В настоящия случай той е потвърдил неистина, а именно че българското му свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, а в действителност то е било предварително предадено на компетентните власти на И. за замяната му с ирландско СУМПС, а последствие предадено на българските компетентни власти, както и че обичайното му пребиваване през последните 12 месеца е било на територията на Република България, т.е. поне 185 дни от това време местоживеенето му да е било на декларирания адрес, въпреки че трайно пребивавал и работил на територията на Обединеното кралство.
Неистината е потвърдена в писмена декларация по чл.17, ал. 1 от ПИБЛД във връзка с чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, която по силата на закона се подава пред орган на власт – в случая началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като в действително обвиняемият не е бил изгубил свидетелството си за управление, а то е било предадено на компетентните власти.
В декларацията по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП обвиняемият също е заявил неверни (неистинни) обстоятелства, а именно за обичайното му местопребиваване в страната.
По силата на посочената разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Следователно декларацията се подава съгласно изискването на закона до орган на власт за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Съгласно § 6, т. 46 от ДР към ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. Същевременно декларираното обстоятелство не отговаряло на действителната фактическа обстановка, а именно че обвиняемият трайно пребивава извън Република България, в която връзка справката му за пътуване на лице установява преди деклариране на обстоятелствата да е влязъл в страна на 24.03.2022 г., т.е. в деня на подаване на едната декларация, и напускане на страната на 26.03.2022 г., т.е. един ден след подаване на другата декларация. За последните 12 месеца преди декларирането не се установява спрямо обвиняемия въобще да е регистрирано преминаване на границата на страна, а предходното такова е едва за периода 18.07-29.07.2020 г., т.е. приблизително две години преди декларирането на неистинните обстоятелства.
Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61dd323a-ad53-44bf-9319-5a86b3c974ee