Решение № 43 от 12.01.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43/12.1.2022г.

Град Пловдив, 12.01.2022 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева при секретар

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 497 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Вивенса“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001620002423-091-001 от 01.12.2020 г., издаден от И. К., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Т.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 81 от 29.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 11 010,48 лева, не е признат данъчен кредит в размер на 3 015,20 лева, с лихви общо в размер на 4 523,07 лева, и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 732,97 лева и 645,59 лева лихви, за 2017 г. в размер на 2 458,86 лева и 666,68 лева лихви, за 2018 г. в размер на 2 683,88 лева и 455,55 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 13.12.2021 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 08.12.2021 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в приходната администрация орган. Изчерпването на реда на задължително административно обжалване и подаването на жалба в срока по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002423-020-001 от 28.04.2020 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002423-020-002 от 27.07.2020 г. и № Р-16001620002423-020-003 от 28.08.2020 г., и обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2014 г. – 31.12.2018 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620002423-092-001 от 13.10.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001620002423-091-001 от 01.12.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповеди (л.21-32) на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия дружеството, съответно в срок са били обжалвани по административен ред. Следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията на основание чл.70, ал.5 ЗДДС не е признат данъчен кредит по 13 фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД през м.10.2016 г., м.11.2016 г. и м.12.2016 г., с предмет на доставките – гориво.

При извършените насрещни проверки на доставчика искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.32 ДОПК поради неоткриване на представляващ или упълномощено лице. Съответно в определения срок не са представени изискваните документи.

Ревизиращият екип е изискал документи и писмени обяснения и от ревизираното дружество, което е представило копия на процесните фактури с касови бонове и счетоводни справки, от които е направен извод, че процесното гориво е изписано като разходи за транспорт по дебита на счетоводна сметка 6091, като са установени различия между фактурираното количество гориво и посоченото по касовите бонове, придружаващи фактурите.

От извършените справки в информационния масив на НАП ревизиращият екип е установил, че „Мост фин“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 21.09.2016 г. и дерегистрирано на 07.06.2017 г. поради наличие на обстоятелства по чл.176 ЗДДС. Установено е също, че „Мост фин“ ЕООД е отразило в дневниците за продажби фактурите, издадени на „Вивенса“ ЕООД, но не е разчело декларираните задължения за ДДС, не е подало ГДД по чл.92 ЗКПО, няма данни за налични активи и към момента на ревизията е с големи данъчни задължения над 373 000 лева.

Позовавайки се на чл.37, ал.3 и 4 ДОПК, ревизиращият екип е направил извод, че не може да се докаже реалното изпълнение на доставките на дизелово гориво, тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД, на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС.

При ревизията е отказано също право на данъчен кредит по фактура № 1586 от 08.12.2015 г., издадена от „Фаворит клима“ ЕООД, с предмет на доставката – 2 броя климатици, на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, защото при посещение на място в с. Белозем ревизиращият екип е установил, че климатиците са монтирани в приземния етаж на жилищната сграда, който не е офис на дружеството (протокол № 1861896 от 01.10.2020 г. – л.170-171). Ревизиращият екип не е кредитирал представения от дружеството-жалбоподател договор от 05.01.2015 г. за наем на офис с площ 20 кв.м, защото наемодател е съпругата на управителя на „Вивенса“ ЕООД, двамата съпрузи живеят на същия адрес, на който е адресът на управление и седалището на дружеството, наемодателката не е подавала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2014-2019 г., дружеството също не е декларирало изплатени суми по чл.73 ЗДДФЛ.

При ревизията допълнително е начислен ДДС в общ размер на 11 010,48 лева за укрити приходи от наем на товарни МПС. Въз основа на извършените насрещни проверки на „Нелка транс“ ЕООД и „Иванели ико“ ЕООД ревизиращият екип е установил, че тези две дружества са осъществявали товарен автомобилен транспорт с наети от дружеството-жалбоподател превозни средства, за което има сключени договори, но от ревизираното дружеството не са издавани фактури и документи за заплатената наемна цена, предавана лично на управителя на „Вивенса“ ЕООД П.Ч.. Въз основа на представените договори за наем ревизиращият екип е установил размера на дължимия ДДС за всяко МПС и за всеки данъчен период (таблица на стр.39-40 от ревизионния доклад, л.146-147 от делото), съответно на основание чл.86, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.67, ал.2 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 11 010,48 лева, защото наемът е облагаема доставка по смисъла на чл.12 ЗДДС, за която данъкът е изискуем на края на всеки период, за който е уговорено плащане, т.е. на последния ден от месеца по аргумент от чл.25, ал.3, т.7 ЗДДС.

При ревизията по реда на чл.26, т.2 ЗКПО, във връзка с чл.10 ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на „Вивенса“ ЕООД за 2016 г. в размер на 12 824,37 лева. Сумата представлява отчетени от дружеството разходи по дебита на сметка 6091 Разходи за транспорт във връзка с фактурите за гориво, издадени от „Мост фин“ ЕООД. Органите по приходите не са признали тези разходи за данъчните цели, защото са документално необосновани, не са представени съпътстващи фактурите документи, доказващи извършените плащания и осъществените доставки, а описаните във фактурите количества гориво не съответстват на количествата по представените от „Вивенса“ ЕООД касови бележки.

При ревизията по реда на чл.78 ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на „Вивенса“ ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 4 166,65 лева, 24 249,98 лева и 26 500,20 лева, които суми представляват неотчетени приходи от наем на ППС с „Нелка транс“ ЕООД и „Иванели ико“ ЕООД, за които услуги не са издадени фактури при съществуващо задължение за дружеството-жалбоподател да издаде такива и да ги осчетоводи. Освен договорите за наем на ППС с двете дружествата органите по приходите са посочили, че съществуват и други писмени документи, установяващи извършените услуги – свидетелства за регистрация на ППС, протоколи за предаване на ППС, подписани и подпечатани от дружеството-жалбоподател като наемодател.

При ревизията на основание чл.54, ал.1 ЗКПО е извършена корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на „Вивенса“ ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер по 338,64 лева, представляващи суми за данъчни амортизации във връзка със закупени климатици от „Фаворит клима“ ЕООД по фактура № ********** от 08.12.2015 г., защото ДМА не се използват за осъществяваната от „Вивенса“ ЕООД дейност.

Представените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в първото по делото заседание писмени доказателства не са нови, представени са в хода на ревизионното производство с възражението срещу ревизионния доклад, но не установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството-жалбоподател, защото касаят последващи доставки, които не са предмет на обжалвания ревизионен акт, от една страна, а от друга страна, дори и при наличието на тези документи вещото лице прави извод, че фактурите за гориво, издадени от „Мост фин“ ЕООД и с предмет на доставката – гориво, не могат да се обвържат с издадените пътни листове и реализираните приходи от транспортна дейност.

В хода съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, основано на събраните по делото писмените доказателства, но намира, че с тези заключения също не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството-жалбоподател, тъй като касаят счетоводното отразяване на процесните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Сам по себе си този факт – счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на „Вивенса“ ЕООД – не е спорен между страните и е установен още в хода на ревизионното производство от самия ревизиращ екип. От друга страна, самото вещо лице в заключението си посочва, че счетоводно процесните фактури, издадени от „Мост фин“ ЕООД и с предмет на доставката – гориво, не могат да се обвържат с издадените пътни листове, като вещото лице в таблици е представило движението по сметка 3021 Гориво (л.1804-1807), издадените пътни листове (л.1807-1808) и реализираните приходи от транспортна дейност (л.1808-1810). Т.е., дори и със заключението на вещото лице не може да се докаже защитната теза на дружеството-жалбоподател, че е било закупено гориво от доставчика „Мост фин“ ЕООД, за което са били издадени и осчетоводени процесните 13 фактури (таблица – л.1804), и че това гориво е използвано в икономическата дейност на дружеството-жалбоподател.

Обстоятелството, че тези фактури притежават изискуемите реквизити по ЗСч., какъвто извод прави вещото лице и което също не е спорен факт по делото, не е равнозначно на доказване на възникнало право на приспадане на данъчен кредит, защото освен задължителната данъчна фактура е необходимо и абсолютно условие да е налице данъчно събитие, изразяващо се в случая в доставка на стока, който факт дружеството-жалбоподател не е доказал и не може да докаже със заключението на вещото лице.