Определение № 18522 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18522 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 216094/19.06.2025г. на „А 1 България“, срещу разпореждане № 86977 от 03.06.2025г. по гр. д. № 19624/2025г. по описа на СРС, 64 с-в.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу “Рос Транс 77“ ЕООД с вх. № 118482/03.04.2025г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за нищожност неустоечната клауза по договора. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху вземането за неустойка от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и да се присъдят претендираните разноски в пълен размер.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

С подаденото пред СРС заявление се претендират вземания за неустойка в размер на 593,80 лева при предсрочно прекратяване на договора, формирана като сбор от стандартните абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от 1 абоната, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок, както и сумата от 46,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 24.06.2024г. – 02.04.2025г.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума за неустойка за неизпълнение по процесния договор, съдът е приел, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. Развити са мотиви, че клаузата за неустойка, уговорена в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора след предсрочното му прекратяване, е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави и нормите на добросъвестността. С оглед отхвърляне на претенцията за неустойка, съдът е отхвърлил и акцесорната претенция за мораторна лихва върху това вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно, правилно заповедният съд е извършил проверка за действителността на клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че уговорената от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора по желание/вина на потребителя в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, е в отклонение на присъщите на неустойката функции и противоречи на добрите нрави, като неоснователни се явяват изложените в частната жалба доводи в обратната посока. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки /по арг. от чл.

288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави.

В случая уговорена по посочения по-горе начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи цялото си вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на 2 договора по вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на договора – така Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.

В противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за сключен договор между търговци, поради което при преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309 ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Следва да се отбележи, че чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 2 ГПК не изключва проверката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави, а цитираната разпоредба на чл. 309 ТЗ предвижда, че неустойката по търговски сделки не подлежи на намаляване поради прекомерност. Поради прекомерност би могла да се намалява само неустойка, която е валидна. Без значение е дали страните са търговци или не – след като уговорената между тях неустойка излиза извън присъщите й три функции, същата е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Макар неустойка между търговци да не може да се намалява поради прекомерност, няма пречка същата да бъде нищожна.

Във връзка с позоваването в частната жалба на Решение от 22.11.2018 г. по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по дело С295/17 следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване на членове от 3

Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Това тълкуване не е относимо към преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.

С оглед нищожността на клаузата за неустойка, правилно СРС е отхвърлил заявлението и в частта за мораторна лихва върху нея, тъй като същата има акцесорен характер и следва съдбата на главното задължение.

Ето защо частната жалба е неоснователна, като същата следва да се остави без уважение, а разпореждането на районния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 216094/19.06.2025г. на „А 1 България“, срещу разпореждане № 86977 от 03.06.2025г. по гр. д. № 19624/2025г. по описа на СРС, 64 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4