Решение № 10 от 22.01.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 153/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 22.01.2026
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 250 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 253, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62,ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 302 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. В., 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20251300100153 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на М. С. М. от с. Г.,общ.***, чрез адв. К.В. със заявен служебен адрес: гр. *** ***, бул. *** ***, етаж 3, офис *** срещу „***" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „П***“, бл. ***, представлявано от управителя И.В., с която е предявил осъдителен иск с правно основание по чл.79 ЗЗД ,а при условията на евентуалност чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на автомобил с рег. № ***, марка ***, цвят бял, рама ***, гор***о - бензин, дата на първа регистрация ***., дата на последна - ***
Излага, че на 04.04.2025г. около 10:00 ч., след предварителна уговорка на 24.03.2025г., закарал и оставил автомобила в сервиз „***" в с. ***, общ.
***, ул. „***" № 14 ( в о.с.з. на 15.10.2025г. уточнява че оставил колата в сервиз на ул. „***" № 15) за ремонт /смяна на свещи/, диагностика и профилактика /смяна на масло/, като предал колата на служител на сервиза.
Колата била в перфектно техническо състояние, нямал никакви забележки и в движение. Страните се уговорили, че плащането ще се извърши при връщане на колата, след извършване на дейностите, за които е била оставена.
Твърди, че на 13.04.2025г., Цветница, около 11:30ч видял във фейсбук клип на управителя на „***" ООД - И.В., който съобщил, че сервизът е 1 изгорял и има засегнати коли. Свързал се с В. по телефона, който му казал, че автомобилът му изгорял напълно. Отишъл в сервиза и се уверил, че колата му е изгоряла напълно. Сочи, че автомобилът бил на по-малко от 10 години, с изминали около 158 000 км.
Излага, че провел няколко разговора с управителя и едноличен собственик на капитала на „***" ООД, с ЕИК ***** - И.В. относно това дали и кога ще му бъде заплатена стойността на автомобила, която според него е 30 000 /тридесет хиляди/ лева, но същият не дал отговор, като до момента не му е изплатена стойността на автомобила.
Сочи, че от пожара бил опожарени още над двадесет други автомобили.
Твърди, че по случая било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 398/2025г. по описа на *** за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Твърди, че подал молба за обезпечение на бъдещ иск до Окръжен съд *** и била издадена Обезпечителна заповед № 5 от 06.0б.2025г. по ч.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС ***. Впоследствие образувал изпълнително дело № 839 от 2025г. по описа на ЧСИ ***, рег. №898 в КЧСИ, с район на действие ОС В..
ЧСИ връчил обезпечителната заповед на ответника, но към момента не му изплатил обезщетение за опожарения автомобил, с което обосновава правния интерес от предявяване на иск.
По иска с правно осн. по чл. 79 и сл. ЗЗД заявява, че е налице договор за изработка. Твърди, че 04.04.2025г. между него и ответното дружество бил сключен устен договор за ремонт на автомобила. Счита, че този договор по своя правен характер и съгласно трайната практика на ВКС на РБ е подвид на договора за изработка и същият е консенсуален, двустранен и възмезден.
Излага, че съгласно съдебната практика, изпълнителят по договора за ремонт е длъжен да съхранява с грижата на добър стопанин вещта, която поръчващият е поставил на негово разпореждане, в случая МПС. В прот***ен случай той отговаря за вредите и това негово задължение се извежда от общото правило на чл. 63, ал.2 ЗЗД. Посочва, че в случая вредата се изразявала в обстоятелството, че предадената за ремонт вещ била унищожена от пожар, възникнал в сервиз, собственост на ответника.
Твърди, че в случая ответникът не бил положил грижи на добър 2 търговец, съгласно чл. 302 от ТЗ, след като не опазил предадената за ремонт вещ – автомобила и била унищожена.
Твърди, че ответникът получил от него процесния автомобил по договор за влог - като допълнително задължение, косвена последица, на сключения договор за ремонт. В тази връзка излага, че договорът за влог се сключвал, за да бъде пазена една движима вещ от влогоприемателя. Сочи, че този договор е едностранен, безвъзмезден и неформален. Главно задължение на влогоприемателя е да пази поверената му вещ. Това си задължение той трябва да изпълни с грижата на добър стопанин - чл. 253, ал.2 ЗЗД. Сочи, че второто задължение на влогоприемателя е да върне вещта, която е приел да пази. Той е длъжен да я върне веднага, щом като вещта му бъде поискана от влогодателя, дори и да е уговорено, че влогът ще трае определено време, тъй като този договор се сключва изключително в интерес на влогодателя. За неизпълнение на тези свои задължения влогоприемателят отговаря по общите правила. В случай, че влогоприемателят не е изпълнил задължението си по чл. 253, ал. 2 от ЗЗД вр. Чл. 250 от ЗЗД да съхранява и пази предадената му на влог вещ с грижата на добър стопанин, от което е настъпило унищожение на вещта за него-ищецът е възникнало правото да иска паричната равностойност на унищожената вещ на основание чл. 79, ал. 1 предл. 2 от ЗЗД.
Твърди, че след като автомобилът му е унищожен при пожар, възникнал в сервиза на ответника, то изпълнението на договора за ремонт е станало невъзможно по вина на ответното дружество, поради което то носи имуществена отговорност за вредите, изразяващи се в унищожаване на вещта, предмет на договора. В тази връзка излага, че тези вреди представлявали обезщетение при неизпълнение на договор и включват претърпяната загуба и пропуснатата полза, съгласно чл. 82 ЗЗД. В случая той претендира само претърпяната загуба, изразяваща се в пазарната стойност на МПС към момента на предаването му за ремонт 04.04.2025г, която е 30 000 лева.
В условията на евентуалност, ако не бъде уважен предявения иск на правно основание чл.79 ЗЗД, моли да бъде уважен на правно основание по чл.
45 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3
Сочи, че вината се предполага до доказване на прот***ното и това доказване било в тежест на ответника, а той-ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 30 000 лева, в резултат на унищожаването на автомобила му, след сключване на устен договор за ремонт с ответника, в следствие на пожар, възникнал в сервиз, собственост на ответника, и че са налице всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД.
Твърди, че е налице прот***оправно деяние - бездействие от страна на ответника по опазване на дадената му за ремонт / съхранение вещ, което е неизпълнение по Договор за ремонт на автомобил.
Твърди, че е налице причинна връзка между прот***оправното поведение на ответника и претърпените от него вреди. В тази връзка излага, че ако ответникът беше взел необходимите мерки за съхранение на автомобила му не би претърпял вреди.
Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество „***" ЕООД, с ЕИК *****, да му заплати сумата от 30 000, 00 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за унищожен от пожар лек автомобил с рег. № ***, марка ***, цвят бял, рама ***, гор***о - бензин, дата на първа регистрация ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски по производството, включително и за обезпечителното производство. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът “ ***“ ЕООД, с ЕИК *****, с адрес: гр.В., ж.к. „***“ ***, представлявано от управителя *** ***. В., е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер.
Признава, че на 23.06.2025 г. получил от ЧСИ *** рег.№ 898 съобщение за наложени обезпечителни мерки по ИД № 839/2025 г., на „***” ООД, заедно е обезпечителна заповед № 5, издадена по ч.гр.д.№ 382/25 по описа на ОС ***.
Сочи, че по ИД е наложен запор на б***а сметка на “ ***” ЕООД в „ОББ” АД.
Излага, че ищецът не сочел данни, на кое точно дружество или физическо лице и по силата на какъв договор е предоставил автомобила си за 4 ремонт. Посочва, че на адрес в с.***, ул. “***” № 12 като наематели са три юридически лица: “ ***” ЕООД е управител И.В., „***” ООД с управител Х.Г., „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление : *** с управител Д.В.. И трите дружества са с предмет на дейност - ремонт на автомобили и автосервизите били независими един от друг.
Позова се на две удостоверения изд от МВР ГД “ПБЗН” с рег.№ 764001-643/ 17.04.2025г. издадено на ***” ООД и с рег.№ 764-001-644/ 17.04.2025 издадено на „***” ЕООД които удостоверяват, че на 11.04.2025 г в 10:29 ч. е получено съобщение за пожар с преки материални загуби на 32 автомобила на адрес: с.***, ул.*** № 12.
Ищецът твърди, че е оставил за ремонт автомобила са на неопределно физическо/ юридическо лице, на друг адрес от този, на който е възникнал пожара. Сочи, че собственик на земята и промишлените сгради е „***” ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.***, ***. Същото дружество преотдава земята и сградата на „***” ЕООД, което от своя страна преотдава части от имота на „***” и “***”. На адреса имало три автосервиза, като не е установено по безспорен начин във воденото досъдебно производство в кой точно сервиз е възникнал пожара и има ли вина.
Излага, че пожарът е станал в с.***, ***, а ищецът сочел, че оставил автомобила на адрес: с.***, ***. Автомобилът не е предаден по надлежния ред, няма приемо-предавателен протокол, разписка за заплатено капаро, депозит. Дори договорът за изработка да е устен, твърди, че в случая не е инд***идуализиран изпълнителя по договор. Няма данни „***” ЕООД да е поело ангажимент за извършване на описаните от ищеца дейности, че същите имат характер на договор за изработка, договор за влог.
Посочва, че приемчикът на сервиз „***” ООД, Г.К.Х. потвърдил, че такъв автомобил е оставен на ремонт на „***“ ООД, за което прилага трудов договор и декларация от това лице.
Оспорва като недопустима извадката от чат-кореспонденция между неустановени лица, за която се твърди, че е между съпругата на ищеца и служител на „***“ . Но от същата било видно, че страните уговорят автомобилът да бъде оставен на дата 04.04.2025 на съвсем друг адрес - *** , в гр. ***.
От доказателствата на ищеца не било ясно кой е изпълнител по 5 твърдения договор за изработка.
Сочи, че за възникналия пожар има висящо досъдебно производство № 3383 ЗМК398 /2025 по описа на 8 РУ-СДВР по което все още не били установени причините за пожара.
Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждан на разноски по производството. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По делото не са спорни следните обстоятелства: че ищецът е собственик на автомобил с рег. № ***, марка ***, цвят бял, рама ***, гор***о - бензин, дата на първа регистрация ***., дата на последна - ***, установено и с приложено удостоверение за регистрация част I с №011470947 от *** на МВР.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че автомобилът на ищеца е изгорял при пожар.
От удостоверение от 06.06.2025г., издадено от СДВР- 08РУ на ищеца се установява, че на 11.04.2025г. около 10:20 часа е възникнал пожар в сервиз „***“ в с.***, ул.“***“ №14 , вследствие на което автомобилът с рег.№***, собственост на ищеца е изгорял напълно. По случая е образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 398/2025г. по описа на *** за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Страните не спорят, че с приложената Обезпечителна заповед № 5 от 06.06.2025г. по ч.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС *** в полза на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на б***и сметки на ответното дружество в посочените в заповедта банки до размер на сумата от 30 000лв. Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изп.д. № 839 от 2025г. по описа на ЧСИ ***, рег. №898 в КЧСИ, с район на действие - ОС В., видно от приложеното съобщение за наложени обезпечителни мерки до ответника /л.11/, като ответника с ОИМ признава, че е наложен запор на б***ата му сметка в банка „ОББ” АД. Настоящия иск е 6 предявен на 04.07.2025г. в определения едномесечен срок за предявяване на иска, видно от обезпечителната заповед.