Решение № 4122 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4122 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110209834 по описа за 2021 година а да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба с входящ № 513000-33882 от 15.06.2021 г. от Д. Е.

Н., ЕГН **********, живущ в гр. С, кв. Г Д, бл. , ап. , със съдебен адрес: гр. С ул. „Г С. Р” № чрез адвокат М. П. против Наказателно постановление (НП) № 231006 от 08.06.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Охранителна полиция” (ООП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.

60, ал. 1, т. 6 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и неправилно. Описва се възприетата от Д. Н. фактическа обстановка, като се сочи, че фойерверките били получени от младеж на площада и били запалени от жалбоподателя и неговите приятели след като последните се запознали с инструкциите за употреба на фойерверките и се убедили, че последните били абсолютно безвредни и безопасни и попадали в категория F1.

Твърди се, че униформените служители поискали личните документи на младежите и след това им връчили призовки за явяване в СДВР, без да им обяснят нищо – такава призовка получил и жалбоподателят, който следвало два се яви за сведение в СДВР на 31.05.2021 г.

Сочи се, че и при явяването на жалбоподателя в СДВР, когато му е бил съставен Акт за 1 установяване на административно нарушение (АУАН), не му е било обяснено в какво точно е обвинен и какво е нарушил.

В съдебно заседание жалбоподателят, Д. Е. Н., редовно призован, се явява лично и с адвокат Д. Н. П., с пълномощно по делото. Последната моли съда да уважи жалбата, като изтъква, че използваните факли не попадат в категорията на пиротехническите средства, които не могат да се използват в район на храм. Освен това, адвокат П. намира, че правоохранителните органи имат и превантивна роля, като в случая те са могли да предупредят младежите и да не се стига до налагане на санкция.

Въззиваемата страна, ООП–СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Получени са писмени бележки от главен юрисконсулт Х С Х, в които се заявява, че може да бъде даден ход на делото в отсъствието на процесуален представител на Началника на ООП–СДВР. Моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна и недоказана и да остави в сила процесното НП като законосъобразно и правилно по изложените в писмените бележки съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че такова се претендира.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.05.2021 г., около 17:30 ч. абитуриенти от гр. София се събрали за снимки в близост до патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”, като между тях бил и Д.

Е. Н., който завършвал 12-ти клас в 134 СУ „Димчо Дебелянов”. След приключване на снимките, към 18:15 часа, жалбоподателят, заедно с приятелите си използвали пиротехника, но след запалване на фойерверките към тях се приближили униформени служители, които накарали младежите да изхвърлят фойерверките, а самите служителите загасили фойерверките с крака. След това изискали документите за самоличност на абитуриентите и им връчили призовки да се явят за сведение в СДВР.

На 31.05.2021 г. жалбоподателят се явил в СДВР, като в даденото от него сведение заявил, че използваната на 25.05.2021 г. пред храма „Александър Невски” пиротехника била закупена свободно от магазин за пиротехника, намиращ се в близост до НДК.

На същата дата, 31.05.2021 г., свидетелят М. Т. Т., полицейски инспектор в 03 Сектор „Контрол на общоопасните средства” в ООП–СДВР, в присъствието на свидетеля И. Д. И., съставил АУАН серия АВ с бланков № 231006 от 31.05.2021 г., за това, че на 25.05.2021 г., около 18:15 часа, в град София, в близост до молитвения храм „Свети Александър Невски” Д. Е. Н. неправомерно използвал пиротехнически средства, с което виновно е нарушил чл.

60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателят, който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 231006 от 08.06.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя било наложено административно 2 наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 6 вр. чл.

185, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 09.06.2021 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на НП, административнонаказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие.

Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № 513000-33882 от 15.06.2021 г.; НП № 231006 от 08.06.2021 г.; АУАН серия АВ с бланков № 231006 от 31.05.2021 г.;

Сведение от Д. Е. Н. от 31.05.2021 г.; Писмени бележки от юрисконсулт Христов от 14.12.2021 г. и пълномощно в негова полза; пълномощно в полза на адвокат П.; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-595 от 26.05.2015 г.; Удостоверение № 513р78259 от 13.09.2021 г. и свидетелски показания на М. Т. Т., И. Д. И. и Ерик Е. Лукановски.

Възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя, като единствено се твърди, че въз основа на нея са направени неправилни и незаконосъобразно правни изводи за извършено нарушение.

Съдът, при така възприетото от фактическа страна, от правна страна намира следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и в предвидения законов срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по други съображения.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки доводите на страните, съдът констатира, че в производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания акт и 3 обосновава отмяната му.

В случая, въпреки, че АУАН и атакуваното НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната компетентност и при спразване на сроковете в ЗАНН, както в АУАН, така и в процесното НП, не са спазени изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

С разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ се забранява употребата на пиротехнически изделия в превозни средства, с изключение на пиротехническите изделия за превозни средства, в близост до леснозапалими материали, както и в районите на здравни и лечебни заведения, учебни заведения, социални домове, молитвени домове, храмове и манастири и употребата на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, в закрити помещения.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОБВВПИ, пиротехнически изделия по смисъла на този закон са всички изделия, които съдържат взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначени да произведат топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции. Според предназначението си и степента си на опасност, пиротехническите изделия са разделени в три категории: фойерверки (с подкатегории F1, F2, F3 и F4), сценични пиротехнически изделия (с подкатегории Т1 и Т2) и други пиротехнически изделия (с подкатегории Р1 и Р2).

Видимо, така обособените категории и подкатегории пиротехнически изделия включват широка гама изделия – от фойерверки за употреба в затворени простанства и превозни средства до пиротехнически изделия за използването на които се изисква специално професионално обучение.

Съобразно процесното НП, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, като в АУАН и процесното НП описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено се изчерпват с това, че Д. Е. Н. в близост до молитвен храм „Свети Александър Невски” неправомерно използвал пиротехнически изделия.

Видимо, нарушението е описано в АУАН и процесното НП, макар и доста общо.

Въпреки, че описанието на нарушението съответства на сочената за нарушена разпоредба на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, съдът констатира, че и в двата акта липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. По принцип, такова общо описание на нарушението може да бъде възприето при условие, че обстоятелствата, при които то е извършено са описани точно и ясно, съответно въз основа на тях може да се направи обоснован извод за извършено нарушение и същите са подкрепени от надлежно приобщени доказателства.

Освен това, съдът намира, че нарушението е недостатъчно обосновано с оглед на установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Въпреки, че категорията и подкатегорията на използваното пиротехническо изделие в случая не е елемент от фактическия състав на процесното административно нарушение, то липсата на 4 конкретна установеност на използваното пиротехническо изделие затруднява преценката за относимостта на използваното изделие към възприетата от законодателя употреба на пиротехническите изделия и по-съществено за преценката, която е направил наказващия орган за създадената опасност и съответствието на същата към действителния резултат от употребата на това изделие. Нито в АУАН, нито в процесното НП е посочено някакво описание на изделието, с оглед преценката попада ли същото под режима и действието на ЗОБВВПИ и към коя от възприетите категории по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОБВВПИ е относима. Освен това, в АУАН и обжалваното НП, както и в приложената административно наказателна преписка липсват данни, установяващи категорията и подкатегорията на употребеното пиротехническо изделие, поради което е неясно как проверяващите органи са стигнали до извода, че се касае за употреба на пиротехнически изделия по смисъла на ЗОБВВПИ, които могат да са предмет на нарушение по чл. 60, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ.

При съществуващото разнообразие от пиротехнически изделия, законодателят е предвидил в чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ, нарушението на разпоредбите на чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6 от ЗОБВВПИ, извън случаите на чл. 184 от ЗОБВВПИ, да се наказава с „глоба” от 500 до 2500 лева. Видимо, съществуващата възможност за налагане на административно наказание в такива широки граници предпоставя необходимостта твърдяното нарушението да бъде описано точно и ясно и с излагане на конкретните обстоятелства, при които е извършено, с оглед налагането на санкция съответстваща на нарушението. В конкретния случай обаче, актосъставителя Т. и свидетеля И. не си спомнят нищо по повод на конкретното нарушение и обстоятелствата, свързани с него. При това, за съда остава неясно въз основа на какви факти и доказателства административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и му е определил наказание в размер на 500 (петстотин) лева.