Решение № 133 от 15.05.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Нова Загора, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20262220100002 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х. М., чрез пълномощник - юриск.П. Ц. срещу Г. Й. С. с ЕГН ********** и адрес: *** с правно основание - чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска - 210,78 евро (общ размер), от които: 102.26 евро - главница по Договор за потребителски кредит № 851917_bc от 21.10.20220 г. сключен между „Аксес Файнанс“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата за период от 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 44.42 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г.; 14.66 евро - договорна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 31.03.2022 г. и 44.94 евро - такса.

В исковата си молба ищецът сочи, че във връзка с Разпореждане № 6820 / 16.12.2025, по ч.гр.д. 3752/2025г. по описа на РС Враца, в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: *** упражнявало законовото си право да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника Г. Й. С., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: *** вземанията, така, както били описани в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. 3752/2025г. по описа на РС Враца Моли съда да приеме от фактическа страна следното:

На 21.10.2020 г. Длъжникът Г. Й. С. сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № 851917_bc с „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД, по силата на който кредитополучателя получил сумата от 200.00 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение в срок до 2-ро /второ/ число на съответния месец.

Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 %. Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер 45.9 % .

Сочи се, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под 1 формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за кредит Бяла Карта № 954382 на 24.09.2021 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Сочи се още, че в чл.8, ал.1 от Договора за кредит страните се съгласили, че Кредитополучателят ще дължи договорна лихва, начислявана ежедневно. В чл.8, ал.2 от Договора за кредит Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл.21, ал.4 и ал.5 от Договора за кредит.

Съгласно чл.12, ал.1 от Договора за кредит, при непогасяване на задълженията на падежа, Кредитополучателят дължал представянето на Обезпечение и заплащането на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията. Страните постигнали съгласие, обективирано в чл.15 от Договора за кредит, че в случай, че Кредитополучателят не заплати задължението си на падежа, то същият дължи предоставянето на обезпечение, под формата на лична гаранция поръчителство, при условията, посочени в договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство, Кредитополучателят, на основание чл.20 от Договора за кредит, дължал заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислявала за всяко отделно неизпълнение.

Между страните било уговорено, съгласно чл.21, ал.3 от Договора за кредит, че Кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта.

В чл.21, ал.4 от Договора за кредит страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на текущото задължение Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден забава до изплащане на задълженията.

Съгласно чл.21, ал.1 от Договора за кредит Кредитодателят имал правото едностранно да измени договора, като го обяви за предсрочно изискуем, при настъпване на следните условия: Кредитополучателят е в забава с повече от 10 дни за плащане на кое да е задължение по договора или не е заплатил минимум 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит. Съгласно ал.5 от чл.21 от Договора за кредит, при обявяване на предсрочна изискуемост Кредитополучателят дължал еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева.

Твърди се, че успоредно с подписване на Договора за кредит на 24.09.2021 г. бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла карта между КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ И „ИЗИ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, наричано „Картоиздател“, чрез „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД.

2

Съгласно цитирания договор Картоиздателят предоставял на Кредитополучателя платежна карта № 851917_bc, а съгласно чл.4 от Договора за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта, Картодържателят удостоверява, че е получил карта № 851917_bc.

Твърди се, че ответникът Г. Й. С. ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. и на основание чл.99 от ЗЗД кредиторът „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД - като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за кредит, на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него адрес.

По силата на цитирания договор за прехвърляне на вземания „АПС Бета България“ ЕООД било встъпило изцяло в правата на първоначалния кредитор „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, като станало титуляр на вземанията, произтичащи от гореописания договор за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.

Посочва се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за новия кредитор, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от първоначалния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не било извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (В тази връзка - Решение № 123/24.06.3009 г. по т.д.№ 12/3009 г., II т.о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Навежда се, че ответникът Г. Й. С. с ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответника Г. Й. С. с ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *** сумите, конкретизирани в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. 3752/2025 г. по описа на РС - Враца, а именно: сумата в общ размер от 210.78 евро общо от които:

• 102.26 евро, представляваща главница дължима по Договор за потребителски кредит

№ 851917_bc от 21.10.2020 г. сключен между „Аксес Файнанс“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата за период от 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 44.42 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2025 г., 14.66 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2020 г. до 31.03.2022 г. и 49.44 евро, представляваща такса.

Разяснява се, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по 3 силата на чл.21, ал.3 от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавено плащане по Договора.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Изложеното обуславяло правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 210.78 евро срещу ответника Г. Й. С. с ЕГН **********, с който моли съда да постанови решение, с което със силата на пресъдено нещо да признае за установено по отношение на ответника Г. Й. С. с ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК *** посочените суми.

Сочи се, че по образуваното ч.гр.д.№ 3752/2025 г. по описа на РС - Враца, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 10.86 евро, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.