Решение № 530 от 07.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000502337 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260731/19.05.2023г, постановено по гр.д.№ 4114/2018г по описа на СГС, I Г.О., 5 с-в, по исковата претенция на И. Т. П. против К. Д. Ю., с правно основание чл.108 ЗС, е прието за установено по отношение на К. Д. Ю., ЕГН **********, че И. Т. П., ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № * (бивша улица „***“), ет.4 (трета площадка на стълбището), със застроена площ от 72,50 кв.м., състоящ се от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „***“, ап. № 10, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 с площ от 13,00 кв. м., при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер на А. Д. У. и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м. , при съседи: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на М. К., заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“, с площ от 330,50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ III- 4, който апартамент е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на адрес: гр.***, район “***“, ул.“***“ № *, ет.4, ап.11, при съседи: на същия етаж – ***, 681134.202.19.1.10, под обекта: 681134.202.19.1.8, над обекта – няма и е осъдена К. Д. Ю., ЕГН **********, да предаде на И. Т. П., ЕГН **********, владението на гореописания недвижим имот. Отхвърлен е предявеният от И. Т. П., ЕГН **********, против К. Д. Ю., ЕГН **********, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22 800 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през 1 периода 30.12.2014 г. – 28.02.2018 г. на процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане. Осъдена е К. Д. Ю. да заплати на И. Т. П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 631.41 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от К. Д. Ю., представлявана от адв.Р.Ж. и адв.М.Ц. от САК, в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС срещу жалбоподателката, прието за установено, че И. Т. П. е собственик на процесния имот и е осъдена да предаде владението, с доводи, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необсъждане на събраните по делото доказателства, липса на фактически и правни изводи.

Сочи доводи, че по делото е установено, че е придобила имота въз основа на давностно владение от 22.01.2007г – 27.03.2018г., 10 години и има качеството на владелец, което обстоятелство е било признато от ищцата. Поддържа, че за времето след 22.01.2007г не е допускала ищцата, Д. М. и И. И. в имота. Позовава се на св.показания на Л. П., че е присъствала на случай, в който лице, сключило договор с Д. М. за наем на процесното жилище, не е било допуснато до него от владеещата го К. Ю., че св.Е. А. е посочила, че не е наела жилището, тъй като наемодателят е имал проблеми с претенции към него, а св. М. е заявил, че ответницата му пречи да влезе в жилището, че е имало и други опити през 2007 и 2018г, които не са довели до отстраняването й. Св.Т. е заявил, че е присъствал на неуспешен опит за въвод във владение през 2018г, при който ответницата не е била отстранена от имота, което кореспондира протокола на ЧСИ М.П..

Излага доводи, че е установено, че е владяла имота и го е придобила въз основа на давностно владение, че не е било оборено предположението на чл.69 ЗС, че държи вещта за себе си.

Представените по делото съдебни решения са й непротивопоставими, тъй като не е страна в двете съдебни производства и не касаят искове за собственост, за да прекъснат давността.

Относно представената молба с вх. № 17505/10.11.2014г по гр.д.№ 61319/2013г по описа на СРС сочи, че е представено след формиране на процесуалната преклузия за събиране на доказателствата по делото, и същата не е ново доказателство по смисъла и приемането му от СГС е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част като се отхвърли исковата претенция по чл.108 ЗС и се приеме, че ищцата не е собственик на имота.

Ответната страна-И. Т. П. е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел правилно фактите по делото, и е приел, че ответницата не е придобила имота въз основа на осъществено владение. Поддържа, че с подписаната от Ю. молба по гр.д.№ 61319/2014г по описа на СРС е заявила, че процесният имот винаги се е владял от семейството на сина й Е., а от нея единствено в качеството на ползвател. Относно възражението във въззивната жалба, че е настъпила преклузия за приемане на посоченото доказателство възразява с доводи, че не е била страна по гр.д.№ 61319/2014г по описа на СРС. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото- И. Т. П. е посочила в исковата молба, че е собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***“ № * (бивша улица „***“), ет.4 (трета площадка на стълбището), със застроена площ от 72,50 кв.м., състоящ се от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи: апартамент 2

№ 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „***“, ап. № 10, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 с площ от 13,00 кв. м., при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер на А. Д. У. и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м. , при съседи: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на М. К., заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“, с площ от 330,50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ III- 4. Изложила е твърдения, че е придобила имота чрез дарение от своята майка И. К. И., обективирано в нот. акт № 93/30.12.2014г. по нот. дело № 80/2014г. на нотариус С. с район на действие – районът на СРС. Ответницата се снабдила с констативен нотариален акт № 185, том първи, рег. № 3932, дело № 159 от 2017г. за собственост на същия имот, придобит по давност. Оспорила е, че е владяла имота през 1979 г., когато по силата на протокол от 11.12.1979 на Софийския районен съд, 38 състав, по гр.д. № 15269/1979 г. имотът преминал в собственост и владение на нейните деца Е. Л. Ю. и Р. Л. Ю.. От този момент К. Д. Ю. престанала да владее имота и започнала да го държи за двете си деца.

Впоследствие с нотариален акт за замяна на недвижим имот по нот.дело № 18321/1997 г. Р. Л. Ю. /със следбрачна фамилия Щ./ прехвърлила правото на собственост върху ½ ид.ч. от същия недвижим имот на Е. Л. Ю. и съпругата му А. Б. Ю. /с предходна фамилия А./. Е. и А. Ю., от своя страна, прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на Д. Д. М. с нотариален акт № 2, том първи, дело № 2/2007г. на нотариус Н.. С нотариален акт № 10, том VIII, рег. № 13806 по н.д. № 1252/2011г. за покупкопродажба Д. М. прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот на И. К. И., която го дарила на ищцата на 30.12.2014 г.

След прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот от Е. и А. Ю. на Д. М., А. Ю. (снаха на на ответницата) предявила иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, който бил отхвърлен с влязло в сила решение № 4075/03.08.2010г. по гр.д. № 4069/2008г. на СГС, I -2 състав. След влизане в сила на това решение А. Ю., Л. Ю. и А. Ю. (последните двама наследници по закон на Е. Ю. ) предявили искове с правно основание чл. 472, вр. чл.

474, ал. 4 ГПК (отм.) и евентуални искове по чл. 472, вр. чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК ( отм. ), както и иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване в нотариален акт № 2, том I, дело № 2/2007г. на нотариус Н., респ. нищожност на продажбата на недвижимия имот, сключена между Е. и А. Ю. от една страна и Д. М. от друга страна. С влязло в сила решение от 05.03.2015г. по гр.д. № 7330/2014, I -18 състав на Софийския градски съд предявените искове били отхвърлени. На всички открити съдебни заседания по процесните дела ответницата присъствала и през цялото време била наясно със споровете във връзка с имота.

Към момента на завеждане на исковата молба К. Д. Ю. продължавала да държи без основание апартамента. Тя не била демонстрирала намерение за своене на имота пред Д. М., нито пред И. И., нито пред ищцата, нито пред лицата, на които прехвърлила правото на собственост върху имота и предала владението през 1979 г. Тъй като през периода от 30.12.2014 г. до 28.02.2018 г. К. Д. Ю. държала недвижимия имот без основание, като лишила ищцата от възможността да ползва имота, й дължала обезщетение в размер на 22 800 лв.

Ищцата И. П. е претендирала да се признае за установено по отношение на ответницата-К. Д. Ю., че е собственик на имота и да се осъди да й предаде владението върху него, както и да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 22 800 лв. за лишаване от правото й да ползва имота през периода 30.12.2014 г. - 28.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата К. Д. Ю. е оспорила исковете, с доводи, че са неоснователни. Възразила 3 е, че искът за ревандикация бил недопустим, тъй като липсвала активна процесуална легитимация – с нот.акт за дарение от 30.12.2014г. праводателката на ищцата – И. К. И. – запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, поради което за ищцата липсвал правен интерес да предяви иск за предаване владението на апартамента.

Заявила е, че до 26.09.1979 г. била изключителен собственик на жилището, а след тази дата до 11.12.1979г. била съсобственик заедно със своите деца – Е. Ю. и Р. Ю.. След сключване на съдебна спогодба на 11.12.1979 г. по гр.д. № 15 269/1979 г. на СРС съсобственици на имота станали нейните деца. Същите следвало да уравнят дела й със сумата от 4061лв., която не й била заплатена. От 11.12.1979 г. ответницата продължила да владее имота като свой. Не била предавала владението върху него. Прехвърлителните сделки, извършени от други лица, не засягали владелческата й власт. През този период не били предявявани вещни искове срещу нея, прекъсващи давностното й владение. Промяна във фактическото господство на имота не била настъпила в нито един момент през посочения период. Всички опити на Д. М., И. И. и И. П. да бъде получен процесния имот чрез фактически или правни действия били отблъснати от ответницата. Не е участвала в съдебни производства по отношение на имота, поради което решенията по тях не я обвързвали. Оспорила е, че дължи обезщетение за лишаване от ползване на имота, тъй като ищцата не е собственик на същия, като същата няма и право, тъй като майката на ищцата има запазено право на ползване.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищцата и е признал същата за собственик въз основа на договор за дарение и е осъдил ответницата да върне владението на същия. Приел е, че възражението за придобиване на имота въз основа на давностно владение е неоснователно. Отхвърлил е исковата претенция по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, като е приел, че такова не се дължи на ищцата, тъй като е учредила вещно право на ползване на своята майка И. К. И., по който иск решението е влязло в сила като необжалвано.