Решение № 1152 от 11.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Перник, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720102765 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 33 и чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от И. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************, чрез адв. Д. Г., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет. 8, с които се иска да бъде прогласена недействителността на Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2007,68 лева, платена без основание по недействителен Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните.

В исковата молба ищецът твърди, че на ****** г. между него и ответното дружество е сключен Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 4500 лв., а той се е задължил да я върне на 24 месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент – 48.67% и годишен процент на разходите – 65 %, или общо дължимата сума по кредита възлизала в размер на 7274,16 лева. Сочи се, че с отделно приложение №5 към Анекса било възложени задължение на ищеца до края на следващия ден от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на две физически лица, които да отговарят на конкретно посочени изисквания, или с банкова гаранция в пълния размер на кредита, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 6595,84 лв. Твърди се, че въпросната неустойка била включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Изложени са подробни съображения за това, че посочената неустойка няма характер на такава, тъй като не притежава присъщите на неустойката функции, а по същество представлява скрита лихва и с договарянето на същата, се цели заобикалянето на ограничението на чл. 33 ЗПК. На следващо място, ищецът счита, че макар и формално договорът да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото било налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима от потребителя, така посочените размери на тези величини не съответствали на действителните такива, тъй като в 1 тях не било включено задължението на ищеца по заплащане на неустойката. Поддържа, че това задължение е част от ГПР и го определя в размер, значително надхвърлящ както посочения в договора, така и допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че по този начин освен, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същевременно се предоставя и невярна информация относно действителния ГПР, което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът твърди, че поради изложените съображения счита договора за потребителски кредит за недействителен, като към настоящия момент е заплатил по него сумата в размер на 6507,68 лева, от която сума намира, че 2007,68 лева е платил при начална липса на основание по нищожен договор, поради което претендира връщането й. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът оспорва като неоснователни предявените искове. По същество, признава твърденията на ищеца относно сключването на договора, анекса към него и неговите предмет и условия, по силата на който е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 4500 лева, както и извършените плащания от ищеца по процесния анекс в размер на 6507,68 лева. Подробно описва процедурата по кандидатстване и отпускане на кредита, като оспорва договорът, сключен между страните, да е недействителен с аргумент, че ищецът е бил надлежно запознат с параметрите на договора, неговото задължение да осигури обезпечение, както и санкцията, ако не стори това. Оспорва да е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с твърдението, че при изчисляване на ГПР са включени всички относими допускания, в конкретния случай - че договорът ще бъде изпълняван от ответника. Останалите предвидени допускания били неотносими към този конкретен договор. Подчертава, че задължението за неустойка не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение. Навежда довод, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, поради което не е неравноправна.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба, с която изразява становище по същество на спора, като моли исковете да бъдат уважени и в негова полза бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително в полза на адв. Г. да бъде определено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказаната от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът също е депозирал молба, с която моли исковете да бъдат отхвърлени и в негова полза бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуалния представител на ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете са основателни по следните съображения:

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ****** и Анекс № ****** към него от ****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4500 лв., както и че по посочения анекс към договора ищецът е извършил плащания в общ размер на 6507,68 лева.

За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит №****** от ******, анекс № ****** от ******г. към договора за потребителски кредит №****** от ******, приложение № 1, приложение № 4 и приложение № 5 към анекс 2

№ ****** от ******г., погасителен план към договора за кредит, СЕФ и Общи условия на ответника, приложими към договори за потребителски кредит.

Видно от представения договор за потребителски кредит, в същия не са включени конкретни клаузи относно същественото съдържание на договора, а условията по договора са уредени в последващо сключения към него анекс № ****** от ******г. и приложение № 1 към него.

Така, от приложение № 1 към анекс № ****** от ******г. към договор за потребителски кредит №****** от ****** се установява, че ответникът, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави в заем на ищеца, в качеството на кредитополучател, сумата от 4500 лв., а той се е задължил да я върне на 24 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора, при годишен лихвен процент – 48.67% и годишен процент на разходите – 65 %, или общо дължимата сума по кредита възлиза в размер на 7274,16 лева.

В т. 5 от анекс № ****** от ******г. към договор за потребителски кредит №****** е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от ПЗР на ЗПК, като включва следните допускания: при сключване на договора кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок за договора, като погасява всяка вноска на съответния падеж и страните изпълняват точно и в срок задълженията си.

В приложение № 5 към анекс № ****** от ******г. към договор за потребителски кредит №****** от ****** е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден след сключването на договора за кредит да учреди едно от следните обезпечения – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 7274,16 лева - общо дължимата сума по кредита, включваща главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 2 от приложение № 5 са уредени изискванията, на които следва да отговарят поръчителите, а именно – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“.

Предвидено е също така, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.

В чл. 4 от приложение № 5 са уредени последиците за кредитополучателя от неосигуряване в срок на някоя от изброените алтернативи за обезпечение на договора за кредит – възниква задължение за него да заплати на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Договорено е, че размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е средно на ден в размер на 9,03 лева, но не повече от 1% от главницата по кредита. Посочено е още, че неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, като задължението за неустойка се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително и при предсрочно погасяване.

От представения погасителен план, който е неразделна част от договора, се установява, че общата предоставена в заем сума от 4500 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 2624.06 лв. подлежи на връщане на общо 24 броя равни месечни вноски от по 303.09 лв., с изключение на последната, която е в размер на 302.99 лв., а в случай на непредставяне на обезпечение, месечните вноски са в размер на 577.92 лв. и последната – в размер на 577.74лв. /или общият размер на неустойката за кредитополучателя е 6595.84 лева/, като всяка вноска е с падеж 23-то число от месеца, с първо плащане на 23.07.2024 г. и краен срок на договора 23.06.2026 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна 3 следното:

Съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.