Протокол № 1530 от 28.08.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1530 гр. Пазарджик, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20265220101628 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:55 часа се явиха:

Ищецът В. А. С., редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. А., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответното дружество „...........................“ АД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Ответното дружество „................................“ ЕАД, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. №23594/18.08.2026 г., чрез адв. Н., с която заявява, че за насроченото на 25.08.2026 г. открито съдебно заседание няма да присъства представител. Не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Явява се вещото лице Л. С. Ц., редовно призован.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ.А.: Поддържам подадената искова молба.

1

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.

№23594/18.08.2026 г. от „................................“ ЕАД, чрез адв. Н. с която заявява, че за насроченото на 2508.2026 г открито съдебно заседание няма да присъства представител. Не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Поддържа депозираната искова молба. Няма възражение с проекта на доклад по делото. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.238, ал.2 от ГПК. Изразява становище по същество на спора.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като не се явяват процесуални представители на ответниците, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с правно основание чл. 12 4, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 439 от ЗПК от В. А. С., чрез адв. А., в която се твърди, че неговият доверител със Заповед за изпълнение № 2223/29.11.2023 г. по ЧГД №4273/2023 г. е осъден да заплати на ................................, ЕИК *********** сумата от 5000 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4 018,09 лева (четири хиляди и осемнадесет лева и 09 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.03.2021 г. до 25.09.2022 г., сумата 1 634,32 лева (хиляда шестстотин тридесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 16.03.2021 г. до 27.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 382,67 лева (триста осемдесет и два лева и 67 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) по цедираното вземане на ответника към ищеца по Договор за потребителски кредит № PLUS- 17751515, тъй като същият е недействителен и е заплатена значителна част от главницата по недействителния договор за кредит. Срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца и е влезнала в сила, но същото не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на договорна и законна лихва за забава, тъй като районният съд не се е произнесъл по недействителността на договора. Материалноправните норми не допускат потребител да бъде обвързан от събиране на вземания произтичащи от неравноправни клаузи или недействителни договори.

2

Сочи се, че неговият доверител, в качеството му на потребител, сключва на 16.03.2020 г. с ........................... АД, ЕИК ********* (правоприемник на „БНП .............................. ЕАД, ЕИК *******) договор за потребителски кредит № PLUS-17751515 сключен на 16.03.2020 (за краткост „Договора“) за отпускане на кредит в размер на 15000 лева при срок на изплащане 86 месеца при ГЛП 9.80% и ГПР 11.50% и обща дължима сума 25929.86 лева с крайна дата за изплащане 15.05.2027 година. Условията по кредита се откриват в „Параметри и условия“, като същите данни се откриват и в Стандартния европейски формуляр. Предвидена е такса ангажимент в размер на 525 лева, която според т.2 от Условия по договора за кредит (3 стр.) се удържа от предоставената сума, като така реално са предоставени 14475 лева.

Предвидена е застрахователна премия в размер на 4992.30 лева. Премията е разсрочена на вноските на кредита. Вноската е определена в размер на 301.51 лева (в Договора и в СЕФ). Според т.2 от Условията по договора за кредит размерът на „Застрахователната премия”, посочена в „Параметри и условия“ се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и се включва в размера на всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска”.

Стойността на всяка месечна застрахователна вноска се превежда от Кредитора на Застрахователя след заплащането от кредитополучателя с всяка месечна погасителна вноска по кредита. Според част III. Разходи по кредита т. 3 от СЕФ не се изисква сключване на застраховка по договора за кредит, но според част II. т.6 от СЕФ в общата дължима сума е 25929.86 лева, като в този размер се включва размера на застрахователната премия.

Твърди се, че в негово убеждение е наличието на недействителен договор, което е оскъпило задължението на моя доверител, като уважавайки договорната лихва, районният съд не се е произнесъл в пълнота със своите компетенции по отношение на недействителността на договора, каквото задължение му е вменено с чл. 7, ал. 3 от ГПК и Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020.

По отношение на допустимостта на иска се цитира съдебна практика.

По принцип правото на Съюза не хармонизира производствата, по реда на които се преценяват твърденията за неравноправност на договорна клауза, поради което тези производства се уреждат от вътрешния правен ред на всяка 3 държава членка. Националните процесуални разпоредби трябва да бъдат съобразени с принципа на ефективност, тоест да отговарят на изискване за ефективна съдебна закрила. В това отношение Съдът на ЕС счита, че при липса на ефективен контрол върху потенциалната неравноправност на клаузите от съответния договор не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 права. При такава ситуация сила на пресъдено нещо не може да става дума по отношение на неравноправна клауза или нищожност на договор.

Цитира се съдебна практика на ВКС.

Ето защо се счита, че настоящият иск е допустим. Заповедта няма сила на пресъдено нещо и спорът може да бъде разгледан, тъй като Директива 93/13 не позволява на потребители да бъдат обвързани със задължение въз основа на неравноправна клауза в договора, която националната юрисдикция не е разгледала, или ако националната юрисдикция не е провъзгласила недействителността на договора, за да защити потребителя.

Твърди се, че ответникът – ................................ няма вземане към ищеца за сумата от 5000 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 27.11.2023 г до изплащане на вземането, сумата 4 018,09 лева (четири хиляди и осемнадесет лева и 09 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.03.2021 г. до 25.09.2022 г., сумата 1 634,32 лева (хиляда шестстотин тридесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 16.03.2021 г. до 27.11.2023 г., както и държавна такса в размер на 382,67 лева (триста осемдесет и два лева и 67 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева (седемдесет и пет лева) по процесния договор тъй като същият е недействителен и е заплатена точно главницата по него. Поради липса на наличните платежни се прави доказателствено искане за съдебно- счетоводна експертиза.

Процесният Договор е съставен в нарушение на императивните изисквания за действителност, като не е посочен точно какъв е размерът на ГПР, а според Решение по дело на СЕС С-714/22 неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващо такова. Последицата от неизпълнението на това изискване е уредено в чл. 23 от ЗПК – обявяване на недействителността на договора, като потребителят връща само чистата стойност на кредита.

4

Посоченият ГПР в Договора е неверен, поради невключването на застрахователната премия в изчислението му и третирането му като разход по кредита, който обаче не се отразява в ГПР. Видно разходите за застраховка са част от инкорпорирания погасителен план в договора, като перо разход, но въпреки това не е включен в ГПР. Посочените данни в СЕФ и в изготвения договор сочи изцяло, че застраховката е задължителен елемент от договора, за да бъде отпуснат при тези условия Кредиторът е посочил по–нисък от реалния ГПР, като това съставлява нарушение на чл. 11 ал. 1 т 10 от ЗПК във вр. с чл.

10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. От условията по договора може да се установи, че тази застраховка е била задължителна (изначално инкорпорирана в общо дължимата сума – Параметри и условия) за получаване на паричните средства. Изначално инкорпорирана и в СЕФ – включена в погасителна вноска и общо дължима сума.

Видно става, че застрахователната премия е задължителен общ елемент на кредитната сделка, защо тя е включена още от самото начало в договора като дължима и не е оставена на избор на потребителя. Същата е за допълнителна услуга, която е тясно свързана с договора и има роля да го обезпечи, като тази услуга очевидно е условие без което този договор нямаше да бъде сключен при уговорените условия. Поради това обстоятелство, уговорената с договора застраховка е следвало да бъде включена в общите разходи по кредита и да бъде предвидена в изчислението на ГПР, което банката не е сторила. Ответникът-банка е включил размера на застрахователната премия в месечната вноска, в общо дължимата сума и се явява като разход в погасителния план. Ответникът-банка изначално третира въпроса за застрахователната премия като разход по договора за кредит.

Въпреки това не включва премията в изчислението на ГПР и по този начин посочва неправилен ГПР.

Цитира се съдебна практика.

По силата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е изначално недействителен заемополучателят дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други вземания. На това основание, всички плащания, извършени от ищцата в изпълнение на процесната нищожна кредитна сделка следва да бъдат отнесени за погасяване на единственото действително нейно задължение за 5 главница.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Увеличаването на общия размер на кредита (главницата) без реално да се предоставя възможност на потребителя да се разпорежда с тази сума и начисляването на ГПР и ГЛП върху „обновения“ размер на кредита заблуждава потребителя за реалния размер на ГПР, който de facto се изчислява въз основа на само и единствено реално предоставените суми

В процесният договор кредиторът заблуждаващо е посочил, че общият размер на кредита е в размер на 15 000 лв., като съгласно чл. 2 от същият е предвидил, че потребителят дължи такса за ангажимент, която се заплаща от кредитополучателят, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса ангажимент“ от общият размер на кредита. По силата на тази уговорка заемателят е усвоил 14475 лв. поради извършената удръжка на 525 лв. такса ангажимент.

Цитира се съдебна практика.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се увери в изложените в исковата молба обстоятелства да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № .................... сключен между В. А. С., с ЕГН ********** и ........................... АД, ЕИК ********* е недействителен поради неточно посочения в него ГПР. Материален интерес – установителен иск – 15000 лева;

Разпечатката съдържа 48 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61da0584-3094-4f30-a906-83be89f705d4