Определение № 4542 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4542 гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Частно касационно гражданско дело № 20258003103686 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, подадена от КОНПИ, срещу определение на СГС, постановено по чл. 248, ал.1 ГПК. В молбата са изложени твърдения, че са налице предпоставки за отмяна на определението на СГС, с което отказал да измени свое определение за прекратяване по чл. 233 ГПК, в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да плати д.т. 51 947 762, 28лв.. Такава предпоставка се явявало решение на ЕСПЧ от 21.05.24г. по делото „М. и други срещу България“, с което било прието, че държавните такси били значително завишени и жалбоподателят бил понесъл непосилна тежест.

С определение №3900/01.08.25г., състав на ВКС, ІV ГО е приел, че молбата е недопустима, тъй като определението по чл. 248 ГПК не формира СПН, поради което не подлежи на отмяна.

Срещу това определение КОНПИ е подал частна жалба, в която твърди, че определенията по чл. 248 ГПК формират СПН.

Настоящият състав на ВКС счита, че подадената частна жалба е неоснователна. Молбата за отмяна е недопустима по три причини. Първо, определението по чл. 248 ГПК не формира СПН по предмета на делото, а представлява произнасяне на съда по материално- правен въпрос по друго производство, различно от исковото производство, като този въпрос е свързан с предмета на делото (т.р.1/21.07.2010г. на ОСГТК). А съгласно т.р. 7/17г. на ОСГТК на отмяна подлежат само съдебни решения, които разрешават правен спор със СПН или определения за прекратяване на делото поради отказ от иска.

Второ, молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.7 ГПК се подава в 6- месечен срок от решението на ЕСПЧ, а в случая молителят се позовава на решение от 21.05.24г., а молбата за отмяна е 1 подадена на 21.03.25г., т.е. извън преклузивния срок.

Трето, молбата за отмяна не съдържа обстоятелствена част, доколкото КОНПИ се позовава на решение на ЕСПЧ по чужда жалба, а не по своя. Решението на ЕСПЧ е установило нарушение спрямо други страни, по друго дело, а не е установило нарушение спрямо КОНПИ по процесното дело. Съгласно чл. 303, ал.1, т.7 ГПК предпоставката за отмяна на влязло в сила решение е, когато ЕСПЧ е установил нарушение срещу молителя, по негова жалба, и той да е страна по делото, по което се иска отмяна на влязло в сила решение. В случая липсата на обстоятелствена част води до недопустимост на молбата за отмяна.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3900/01.08.25г., постановено по гр.д. 1434/25г. на ВКС, ІV ГО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2